Решение № 1376 от 03.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Пловдив, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330200586 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 1932365 издаден от ОД МВР гр.Пловдив, с който на В. Н. С., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“********“ № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и писмено становище от повереник.

Въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане тъй като въззиваемата страна не можа да представи доказателства за момента на връчване на жалбата, а по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

На 12.02.2018г. около 11.18ч лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ****** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се в гр.Пловдив, на бул „Кукленско шосе” в близост до №28. Скоростта му била 77 км/ч при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M 648 монтирана в служебен автомобил. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалб.С. като собственик на посоченото МПС.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към него, удостоверение за одобрен тип на средството за измерване и протокол за проверката му, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения за него образец. Ето защо възраженията в тази насока на жалбоподателя не са основателни. Макар същия да се приравнява като действие на наказателно постановление, то законодателят не предвижда да съдържа същите реквизити като НП. Ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост.

Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. В този смисъл не е относимо и възражението за несъответствие с Конституцията на Р България, тъй като това е специално предвидена в закон процедура за санкциониране. Не на последно място тълкуванието предложено от жалбоподателя на нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление не се споделя от настоящата инстанция, тъй като 2 тази норма само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето защо възражението, че фишът напрактика представлявал АУАН и НП не намира опора в закона.

Основателни са останалите възражение по жалбата. Доколкото законодателят не е предвидил срок за връчване на фиша, то на практика правилата за давност относно продължителност на административнонаказателното производство са тези по чл.80 НК, вр. с чл.11 ЗАНН, които към момента са изтекли. Ето защо това възражение настоящата инстанция намира за основателно. Както бе посочено и по-горе въззиваемата страна не представи доказателства за датата, на която е връчен процесния ЕФ.

При това положение не може да се опровергае твърдението на жалбоподателя, че връчването е станало на 05.01.2022г. Очевидно от тази дата до 12.02.2018г. са изминали повече от три години и наказателното производство е следвало да се прекрати на основание чл.80, ал.1, т.5 НК.

На следващо място в процесния казус се касае за установяване на нарушението с мобилно техническо средство, за което е било нужно и съставяне на протокол по чл.10 от Наребдата, но такъв не е бил изготвен.

Последното също е основание за отмяна на процесния ЕФ, тъй като протокола е доказателство за правомерното и съгласно изискванията за употреба на техническото средство, и само проследяването на попълнените реквизити в него гарантира резонното установяване на нарушението по несъмнен начин.

Горното налага отмяна на процесния електронен фиш като незаконосъобразен.

При този изход на делото жалбоподателя има право на разноски.

Приложеното пълномощно и договор са при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, поради което същите следва да се определят от настоящата инстанция.

Сумата от 300лв е минимума съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на основание чл.63д, ЗАНН, вр с чл.38, ал.2 ЗА следва на адвокат С. да се присъди сумата от 300лева, а същата остава в тежест на ОДМВР Пловдив.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1932365 издаден от ОД МВР гр.Пловдив, с който на В. Н. С., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“*********“ № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адвокат А.С. С., личен № 1500059027 от АК Благоевград сумата от 300 лева разноски по делото пред настоящата инстанция

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4