Определение № 138 от 29.05.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 140/2024
- Вид
- Определение № 138
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Милена Бранкова, Димитрина Николова, Диана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.18 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.3, т.7 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.3, т.7 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.6-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.6-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.6-8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138 гр. Монтана, 29.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Диана Кузманова
Димитрина Николова при участието на секретаря Соня Д. Г.а в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600140 по описа за 2024 година Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия Ю. И. Г. против определение на РС-Лом по частно наказателно дело № 213/2024 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че обвиняемия страда от наркозависимост, която лекува и веднъж седмично посещава гр.В от където получава лекарства. С взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ лечението му ще бъде прекъснато, освен това и лишен от възможността да работи. Искането е да бъде наложена по- лека мярка.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 326/2024 година по описа на РУ-Лом, че с постановление от 21.05.2024 година Ю И. Г. е 1 привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 20.05.2024г. в град Л обл.М при условията на продължавано престъпление и повторност, с три деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, чрез разрешаване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи общо на стойност 1319.10 лева, от владението на другиго без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва: направил опит за кражба на вещи, собственост на Б П. Б общо на стойност 850 лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от извършителя причини, забелязан е в къщата от Б Б и е избягал през прозореца; отнел чужди движими вещи собственост на П. Тасев П. на обща стойност 151.60 лева с намерение противозаконно да ги присвои; отнел чужди движими вещи собственост на Н И. Г. общо на стойност 317.50 лева с намерението противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.7 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен, независимо от това, че признава вината си. В такава насока са свидетелските показания на К А Й Б П. Б Р. Ц Т Р н М Н , П. Т П., Н И. Г., протокол за доброволно предаване, разписки.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за съществуващата опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Видно от доказателствата по досъдебното производство обвиняемият е осъждан с 3 влезли в законна сила присъди, като настоящето деяние е извършил в изпитателния срок на наложено наказание от една година лишаване от свобода, арг.ел.справка за съдимост лист 38-39 от ДП, 2 присъдата е влязла в законна сила на 12.07.2022г. Споделя се и извода, че по досъдебното производство не са събрани доказателства, които да налагат извода, че обвиняемия Г. може да се укрие.
Изложените от защитата доводи, че обвиняемия страда от наркозависимост, която лекува и веднъж седмично посещава гр.В , от където получава лекарства, а с взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ лечението му ще бъде прекъснато, освен това е и лишен от възможността да работи, съдът намира за неоснователни. Липсват писмени доказателства в тази насока, освен това се споделя и извода на първостепенния съд, че след като обвиняемия участва в програма за наркозависими, няма пречка да продължи да участва, като съобщи за това на органите, които няма да го възпрепятстват, както и няма пречка ръководителят на тази програма да го посещава в затвора гр.В . Съществува и законова възможност при влошаване на здравословното състояние на обвиняемия да му бъде наложена и по-лека мярка за неотклонение.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Лом, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Лом, постановено на 23.05.2024г. по частно наказателно дело № 213/2024 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето Ю. И. Г., с ЕГН ********** - обвиняеми по досъдебно производство № 326/2024 година по описа на РУ-Лом.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3