Решение № 3731 от 13.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7369/2022
- Вид
- Решение № 3731
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 13.12.2022
- Състав
- Стела Кацарова, Георги Стоянов Чехларов, Галина Ташева
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.198о, ал.1 · Закон за водите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.43, ал.2, т.1 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
РЕШЕНИЕ
№ 3731 гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20221100507369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.
ГПК.
С решение от 03.05.2022 г., гр.д. 66741/19 г., СРС, 64 с-в признава за установено реда на чл.422 ГПК, че П. С. П. дължи на „Софийска вода“ АД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 409,84 лева - цена за доставени В и К услуги за периода от 12.07.2017 г. до 12.04.2019 г. за имот на адрес: гр. София, ул. „*******, вх*******, ведно със законна лихва от 20.06.2019 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 31,78 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.08.2017 г. до 12.04.2019 г., отхвърля иска за цена за доставени В и К услуги за разликата до пълния предявен размер от 596,49 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 46,24 лева, като осъжда ответницата да плати на ищеца сумата от 92,55 лева – разноски за исково производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ 1 сумата от 93,47 лева – адвокатско възнаграждение за исково производство и на адв. К..И.Б. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 18,69 лева – адв. възнаграждение за заповедното производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях П. С. П.. Поддържа оплаквания, че не е потребител на ВиК услуги и не е обвързана от облигационно правоотношение с ответника, с когото няма сключен договор. Не се доказва количество и цена на предоставени услуги. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Софийска вода” АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата П. С. П. е потребител на ВиК услуги се установява чрез притежаваното от нея право на собственост върху 2 водоснабдения обект. В тази насока е извлечението от Имотен регистър на Служба по вписвания, където в индивидуалната й партида е вписана придобивна сделка за имота - договор за продажба от 02.07.2015 г. Същият договор, ответницата цитира в заявлението си до ответника с искане да промени партидата на нейно име. Именно в качеството си на собственик, в споразумителен протокол № СВ 6300000012893/31.08.2018 г., ответницата извънсъдебно признава, че дължи на ищеца 718.13 лв. през периода 16.07.2017 г. – 31.08.2018 г. , от които изплаща 215 лв., а остатъкът от 503,13 лв. заявява, че ще изплати на месечни вноски до 31.08.2019 г.
След като ответницата е титуляр на абсолютното (както в случая) или на ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения имот, тя е потребител на предоставени от ищеца „Софийска вода” ЕАД услуги, по силата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
УРПППВКС.
В съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на редовния отчет от общия и индивидуален водомер и в съответствие с цените, утвърдени от КЕВР за доставените услуги през спорния период, са определени размерите на дължимите главница и лихви, за които са уважени исковете.
При липса на доказателства ответницата да изпълнява основното си договорно задължение по чл.198о, ал.1 от Закона за водите и чл. 40, ал. 1 от Наредбата за заплащане на услугите, предоставени от ВиК оператора, какъвто е ищецът, основателни са исковете за признаване дължимост на главното и акцесорно вземане до обжалваните размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в 3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.05.2022 г., гр.д. 66741/19 г., СРС, 64 св в частта, с която се признава за установено реда на чл.422 ГПК, че П. С. П. дължи на „Софийска вода“ АД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 409,84 лева - цена за доставени В и К услуги за периода от 12.07.2017 г. до 12.04.2019 г. за имот на адрес: гр.
София, ул. „*******, вх*******, ведно със законна лихва от 20.06.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 31,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.08.2017 г. до 12.04.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4