Решение № 620 от 07.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Русе, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520104418 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „ЗД Евроинс“АД”, гр. София, ЕИК 121265113, представлявано от Изп. Дир. Йоанна Цветанова Цонева и Румяна Гешева Бетова, чрез юрк. Н. Китанов, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, Булстат 000695089, представлявано от членовете на УС Георги Г. Терзийски, Дончо Свободанов Атанасов, Радослав Йончев Влахов, с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 262,84 лв., представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.09.2016 г., на републикански път II-23, държавна собственост, възложен за стопанисване на АПИ, като водачът на товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. ***** е попаднал в необезопасена дупка, при което е повредена предна лява гума и джанта, представляващи имуществени вреди, с включена сумата 10 лв. за обичайно извършени разноски по образуваната преписка по щета № 0500750866/02.09.2016 г., евентуално на осн. чл. 50 от ЗЗД, ако АПИ е била в невъзможност да обезопаси улицата, то да отговаря в качеството на собственик на Републикански път II23, ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.19 г. до окончателното изплащане.

Ищецът счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума. Претендира разноски.

Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление гр. Русе, представлявана от инж. Ростислав Стефанов-Директор на ОПУ-Русе, оспорва наличието на причинна връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди; размера на вредите; механизма на настъпване на вредите и Протокола за ПТП в тази част, където е 1 описан, твърди също, че водачът на увреденото МПС е също виновен за реализиралото се ПТП поради несъобразена скорост. Оспорва наличието на неравност на пътното платно, както и че се намира на участъка от посочения път, който се стопанисва от ОПУ-Русе, оспорва претендираните ликвидационни разходи по основание и размер. Твърди, че неравностите били сигнализирани със знаци А12 и Т2 - 5000 метра. Моли да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

На осн. чл. 219 ал. 1 от ГПК моли да бъдат привлечени като трети лица помагачи Хидрострой АД и „Пътинженеринг“АД, което искане е уважено. Третите лица оспорват иска като неоснователен и недоказан и молят да се отхвърли изцяло.

На осн. чл. 219 ал. 3 от ГПК предявява обратни искове срещу третите лица помагачи Хидрострой АД и „Пътинженеринг“АД, за по ½ част от причинените вреди от неизпълнение на задължението им да поддържат процесния пътен участък в изправност, по които на осн. чл. 210 ал. 2 предл. 2 от ГПК съдът е отделил разглеждането им в отделни производства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства по делото се установява, че между „Пацони“ЕООД и „ЗД Евроинс“АД”, е сключен застрахователен договор за застраховка "Каско", обективиран в застрахователна полица № 00500100139870 от 23.12.2015 г., за периода от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г. включително, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП /01.09.2016 г./, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно товарен автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. *****, произведен 1999 г.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства /протокол за ПТП, св.

Е.М. св. М. И., вл. Й. и вл. Н./, се установява, че на 01.09.2016 г. е настъпило ПТП на пътя към гр. Кубрат, с участие на гореописания товарен автомобил, като причина за настъпване на ПТП е попадането на застрахования товарен автомобил в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно – дупка, при което били причинени имуществени щети изразяващи се в увреждане на предна лява гума и джанта, за което бил съставен Протокол за ПТП № 1526983/01.09.2016 г. от ОД на МВР Русе.

За настъпилото застрахователно събитие от „Пацони“ЕООД към "3Д Евроинс" АД е отправено искане за оценка на нанесените вреди на застрахования автомобил и е заведена претенция по щета № 0500750866/02.09.2016г. След извършен оглед, причинените материални вреди на товарен автомобил „Мерцедес Атего" с ДК***** са описани от експерти на Дружеството. По заведената щета е определено обезщетение в размер на 252,84 лв., като сумата е изплатена на собственика на увреденото имущество на 08.09.2016г.

Направени са и ликвидационни разноски, които се оценяват на 10 лева. До ответника е изпратена регресна покана за заплащане на дължимата регресна претенция, която същият е получил видно от приложената обратна разписка. До този момент ответникът не е заплатил 2 претендираната сума.

Ответникът оспорва, че процесния участък от пътя се стопанисва от АПИ, ОПУ-Рvсе, тъй като от Републикански път II-23, дълъг 118 км. от ОПУ се стопанисват само 31,761 км.

Видно от Констативен протокол за монтаж на пътни знаци от 03.09.2015 г. са били монтирани на знаците А12 „неравности на пътното платно за движение“, заедно с допълнителна табела Т2 указваща дължината на пътния участък – 5000 м., но не се установи къде точно, на кой километър на път II-23 е станало процесното ПТП и дали включва този участък, за който се отнасят монтираните знаци. Видно от извлечение от Дневника за извършени СМР на територията на Районна пътна служба Русе през м. август 2016 г. е извършван ръчен кърпеж и печматик за поддръжка на пътя II-23, в частта стопанисвана от ОПУ-Русе.

От показанията на св. М. и св. И. се установява, че причина за настъпване на ПТП е попадането на застрахования товарен автомобил в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно – дупка, като св. М., като водач на застрахованото МПС не помни къде е станало, освен, че е пътувал към гр. Кубрат с 60 км./ч., а св. И., който съставил Протокола за ПТП, не си спомня мястото, тъй като минало много време и той забравил да посочи на кой километър е станало, но помни, че пътя тогава бил „лунен пейзаж“..

От заключението на вещото лице Й. се установява, че механизмът на описаното ПТП отговаря на описаното в Протокола за ПТП и уврежданията са на стойност 786,48 лв. за монтаж и закупуване на нова гума и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Вещото лице сочи, че неравностите по пътното платно са обозначени с пътен знак А12 при км. 0+030 по направление гр. Русе-гр. Кубрат, но нямал данни къде на платното за движение на републикански път II-23 е възникнало процесното ПТП на 01.09.2016 г. Вещото лице счита, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието при движение с 60 км./ч.

От заключението на вещото лице Н. се установява, че поведението на водача на товарния автомобил св. Е. М. е основна техническа причина за настъпване на процесното ПТП, тъй като е могъл да възприеме и предотврати ПТП, чрез спиране, обхождане или заобикаляне на пътната неравност.

Не се установи по делото каква е била разрешената скорост за водача, тъй като няма данни къде точно на републикански път II-23 е възникнало процесното ПТП.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил "Каско" е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на 3 застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

От събраните доказателства е видно, че ищецът и собственикът на увредения товарен автомобил са имали валиден договор за застраховка „Каско +”, клауза „Пълно Каско” на застрахованото МПС, като в срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило поради преминаването му през необозначено препятствие на пътното платно: дупка. Установено е, че застрахователят е изплатил на застрахования причинените от застрахователното събитие вреди в размер на 252,84 лв., като сумата е изплатена на собственика на увреденото имущество на 08.09.2016г., както и че застрахователят е изпратил регресна покана на ответника за заплащане на посочената сума на ищеца, но същата не е заплатена.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Безспорно се установи факта, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на исковата сума на застрахованото лице, претърпяло имуществени вреди от ПТП, настъпило вследствие попадане на управлявания от него автомобил в необозначена и необезопасена неравност - дупка на пътното платно.

В случая по делото се оспорва обстоятелството, че пътят, на който е настъпило процесното пътно транспортно произшествие е собственост на Държавата и че този участък се стопанисва от РПУ-Рvсе.

В процесния казус Съдът намира, че не се събраха доказателства по делото и не може да се направи обосновано предположение за мястото където е станало процесното ПТП и дали е общински или държавен този участък от пътя. Установи се, че Републикански път II23 е дълъг 118 км., а от ОПУ се стопанисват само 31,761 км., като в Русенска област пътят последователно преминава през селата Червена вода, Ново село и Тетово, след което навлиза в Разградска област, където преминава през село Беловец, гр. Кубрат и др., като от показанията на св. И. се установи, че границата на РУ Русе с колегите им от Исперих и Кубрат е между с.Тетово и с. Беловец, като дори и да е в друг район, така и така са пратени го обслужвали.

Липсата на конкретизация за мястото на настъпване на ПТП не дава възможност да се установи дали посоченият участък от ПТП, се поддържа от ответника АПИ, тъй като съгласно действащата нормативна уредба, за републиканските пътища, преминаващи през урбанизираните територии, отговорността за поддържането на пътя е на съответните Общини. Установяването на точното място на ПТП не може да почива на твърдения, 4 предположения и констатации, какъвто е настоящият случай. Освен това, не установяването на точното място е пречка за изследването на причинно-следствената връзка между противоправното поведение и твърдените настъпили вреди. Доказването на причинноследствената връзка между твърдяното виновно поведение на деликвента и вредите, чието обезщетение се търси е в тежест на ищеца, който следваше да установи по пътя на главното доказване, че деянието е решаващата причина за резултата, който закономерно да се поражда и да произтича като следствие от деянието. В случая като не е установен участъка от пътя с точност, съдът не може да се произнесе налице ли е причинно-следствена връзка с действие или бездействие на ответника и твърдяните вреди, както и наличието или липсата на съпричиняване от водача, каквото възражение е направил ответника с отговора.