Решение № 768 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100500938 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 24320/25.03.2024г. , подадена от „Май Маркет“ АД, чрез адв. Й. А., срещу Решение № 652/29.02.2024г., постановено по гр.д. № 13892/2022г. на ВРС, 51-ви състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ на въззивника за осъждане на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД да му заплати сумата от 200 лв. частичен иск от сумата в общ размер на 34 000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № ******* за причинени щети на товарен автомобил „Мерцедес 1218 Л Атего“ с рег. № ***** в резултат от реализирано на 05.03.2022 г. в гр.

Варна, на бул. „Св. Елена“ № 10, застрахователно събитие - самозапалване на товарен автомобил „Мерцедес Атего 815“ с рег. № *****, възникнало по вина на неговия водач, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 20.10.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Във въззивната жалба се моли за отмяна на обжалваното решение, поради неговата неправилност и необоснованост. За безспорно се счита, че е настъпило процесното застрахователно събитие, че е била налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния автомобил, причинил щетите, както и че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие, като е получил отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. За спорен се посочва въпросът, дали се 1 дължи застрахователно обезщетение и в какъв размер. Описват се предпоставките на прекия иск по чл. 432 от КЗ. Въззивникът, излагайки фактическата обстановка, формира извод, че след като съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговаря собственикът им, то и в настоящия случай фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е завършен и е налице основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. След като автомобилът, причинил щетите, е бил застрахован при ответното дружество към процесния период, то отговорността да обезщети вредите, причинени на увреденото лице, се обосновава, че следва да се носи именно от застрахователя.

Въззивникът посочва, че от заключението на вещите лица се установява механизма на настъпване на пожара и неговото разпространение, както и причинно-следствената връзка между него и уврежданията по процесния автомобил. Твърди се, че неспазването на задължението на собственика на МПС, от което е започнал пожарът, да го поддържа в добро техническо състояние, го прави отговорен за настъпването на имуществените вреди по увреденото МПС. Поради това и се счита, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. По отношение на размера, се посочва, че съгласно експертното заключение по делото средната пазарна цена на процесния автомобил към датата на произшествието е била 28 308,00 лева, а на ремонта – 44 597,74 лева, при стойност на запазените части – 11 323,00 лева. Цената за скрап на автомобила е в размер 3 262,00 лева. Въззивникът счита, че в случая е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила. В заключение моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, мотивирано, взето след задълбочен анализ на събраните писмени доказателства. Излага, че в първоинстанционното производство не е доказано, че именно действията на свид. Радев са довели до самозапалването на товарния автомобил, тъй като съгласно заключението на САТПТЕ било установено, че пожарът би настъпил с или без намесата му по изключване на ключ масата. Подчертава, че причина за настъпване на пожара е неизправност в електрическата система на автомобила. Поради изложеното се счита, че пожарът на процесния автомобил не представлява застрахователно събитие и ищцовото дружество не е трето увредено лице, предвид липсата на вина у свид. Радев за настъпилия пожар, съответно и ответното дружество не дължи заплащане на застрахователно обезщетение по договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание въззивното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна, с писмена молба, поддържа отговора на въззивната жалба.

Производството пред РС- Варна е образувано по искова молба от „Май Маркет“ АД, ЕИК 201143302, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк.“Владислав Варненчик“, бул.“Света Елена“ № 10 срещу Застрахователна 2

Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: 121130788, с адрес: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д. Предмет на разглеждане е предявен от „Май Маркет“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 200 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 34 000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № ******* за причинени щети на собствения на ищеца товарен автомобил „Мерцедес 1218 Л Атего“ с рег. № ***** в резултат от реализирано на 05.03.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Св.

Елена“ № 10, застрахователно събитие - самозапалване на товарен автомобил „Мерцедес Атего 815“ с рег. № ******, възникнало по вина на неговия водач, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.10.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.03.2022 г., около 18:00 ч. в гр.

Варна, в двора на „Май Маркет“, находящ се на бул. „Св. Елена“ № 10, е настъпило застрахователно събитие, при което паркираният там товарен автомобил „Мерцедес Атего 815“ с рег. № ***** се е самозапалил и пожарът е засегнал паркирания в съседство негов товарен автомобил „Мерцедес 1218 Л Атего“ с рег. № *****. Поддържа, че водачът на самозапалилия се автомобил е забравил преди да го напусне да прекъсне ел. захранването посредством монтирания в автомобила „ключ-масата“. Твърди, че за инцидента е уведомена Трета РСПБЗН - Варна и Трето РУ при ОД на МВР-Варна, като пожарникарите са угасили пожара и по случая е образувано ДП № 287/2022 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна. Твърди, че в хода на ДП е установено, че причината за пожара е възникнала техническа неизправност, високо преходно съпротивление и късо съединение, довело до първоначално запалване на ел. инсталацията на товарен автомобил „Мерцедес Атего 815“, като производството е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. Сочи, че за самозапалилия се автомобил е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с период на покритие от 01.02.2022 г. до 31.01.2023 г. Излага, че на 23.05.2022 г. е уведомил ответното дружество за настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна претенция (щета) под № *******, извършен е оглед на автомобила му, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети. Твърди, че на 24.06.2022 г. е получил уведомление от застрахователя за постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Счита отказа за незаконосъобразен. Поддържа, че застрахователят носи отговорност за претърпените от него вреди, понеже именно противоправното поведение на застрахования водач, изразяващо се в непрекъсване на ел.захранването в автомобила след паркирането му, е довело до настъпване на късо съединение и запалване на превозното средство.

Твърди, че след проучване в няколко сервиза е установил, че сумата, необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила му, възлиза на 34 000 лв. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението, че водачът на самозапалилия се автомобил не е изключил ел.захранването му, респ. че причина за пожара е неговото поведение. Поддържа, че е била налице 3 техническа неизправност на МПС, довела до първоначалното запалване на ел.инсталацията му. Изтъква, че и двата товарни автомобила, които са увредени от пожара, са собственост на ищеца, поради което счита, че не носи отговорност за щетите. Позовава се на чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 493, ал. 1 от КЗ, които разпоредби касаят отговорността на застрахователя за вреди, причинени на трети лица. Отделно възразява, че е налице тотална щета на товарен автомобил „Мерцедес 1218 Л Атего“ с рег. № *****, като ищецът не е изпълнил условията на чл. 390, ал. 1 от КЗ за прекратяване на регистрацията на автомобила на това основание. Оспорва иска и по размер. Счита, че обезщетението следва да бъде определено по методиката на Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане. С тези аргументи моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съобразно чл. 477, ал.1-3 КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено 4 пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. За трети лица по ал.1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.