Решение № 370 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Пазарджик, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500369 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение рег.№421 от 18.12.2025г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№20255210100191 по описа на същия съд за 2025г. е признато за установено по предявения от „П. Кредит България“ ЕООД, ЕИК-175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против И. С. Ш., ЕГН-**********, с адрес гр.****, иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1, чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, че И. С. Ш., ЕГН-**********, с адрес гр.**** дължи на „П. Кредит България“ ЕООД, ЕИК-175074752 сумата от 991лв, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -30.12.2024г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №22 от 10.01.2025г. по ч.гр.д.№1576 по описа на РС-Велинград за 2024г., като е отхвърлен иска за разликата над установения размер от 991лв до претендирания от 1787.72лв, за която сума е издадена заповед за изпълнение №22 от 10.01.2025г. по ч.гр.д.№1576 по описа на същия съд за 2024г.

1

Отхвърлени са предявените от „П. Кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752 против И. С. Ш., ЕГН-**********, установителни искове с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1, чл.240 ал.2 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество договорно възнаграждение -758.58лв, дължимо за периода 15.07.2023г до 05.08.2024г.; лихва за забава в размер на 97.04лв върху вземането за главница, дължима от 16.12.2022г. до 05.08.2024г.;законна лихва в размер на 98.85лв върху вземането за главница, дължима от 05.08.2024г. до 29.12.2024г. , ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда30.12.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №22 от 10.01.2025г. по ч.гр.д.№1576 по описа на същия съд за 2024г.

Със същото решение е отхвърлен кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание в чл.79 от ЗЗД за осъждане на И. С. Ш., ЕГН********** да заплати на П. Кредит България“ ЕООД, ЕИК-175074752, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 663.94лв, дължимо за периода от 15.07.2023г. до 05.08.2024г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1166.83лв дължимо за периода от 15.07.2023г. до 05.08.2024г.;лихва за забава в размер на 63.33лв върху вземането за услуга “Флекси“ дължима от 16.12.2022г.. до 05.08.2024г. и законна лихва в размер на 64.51лв върху вземането за услуга “Флекси“, дължима от 05.08.2024г. до 29.12.2024г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-30.12.2024г. до изплащане на вземането. Осъдена е И. С. Ш., ЕГН********** да заплати на П. Кредит България“ ЕООД, ЕИК-175074752 на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 197.79лв, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство. Осъден е ответника П. К.

България“ ЕООД, ЕИК-175074752 да заплати на адв. И. У. сумата от 200лв, представляващи разноски в исковото производство.

Решението се обжалва в уважената установителната част на претенцията по чл.422 от ГПК относно призната за дължима в полза на дружеството сума от 991лв представляваща чистата стойност на кредита, подлежаща на връщане от потребителя, от с въззивна жалба с вх.№28 от 05.01.2026г. подадена от ответницата в производството пред първата инстанция И. С. Ш. , ЕГН-********** от гр.***** чрез процесуалния си представител адвокат И. У. от САК, с доводи за порочност като неправилно 2 поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е постановил решение при погрешни фактически констатации, които са довели и до погрешни правни изводи, доколкото с решението съдът е обявил договора за потребителски кредит за недействителен, от което следва, че ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но погрешно е прието, че чистата стойност на кредита е 2000,00 лв. Поддържа, че в конкретния случай, в параграф V от договора е посочено, че се удържа сумата от 1134,95 лв. за рефинансиране на стар договор на ответника /без да е посочен номер и година на този Договор/, а на ответника реално е отпусната сума от 865,05лв. И че по делото има данни, че ответникът е осъществил плащания по договора за кредит в размер на 1009,00 лв., то следва че всичко получено вече е върнато, дори надплатено като подобен аргумент е изложен от ответника и с писмено становище по делото.

Акцентира, че първоинстанционният съд е приел договора за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като законът не посочвал изрично каква е формата на недействителност, но по тълкувателен път се стигало до извода, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК визира именно нищожност на договора; Че предпоставките за обявяване на недействителността на чл.22 от ЗПК е неспазването на императивни законови разпоредби на същия закон, което било аналогично на основанието за нищожност поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Въззивникът счита, че недействителността по чл. 22 от ЗПК е уредена в специален закон нищожност на сделката поради противоречие със закона. Допълва се, че нищожните сделки не пораждат правни последици, и че клаузата за рефинансиране, по силата на която ищецът е задържал сумата от 1134,95лв. за рефинансиране на задължение по предходен договор с ответника, също не може да породи правни последици.

Като следващ довод жалбоподателят изтъква, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК цели да уреди обществените отношения на плоскостта на института на неоснователното обогатяване. И че при тълкуването й следва да се вземе предвид общия принцип, че правото не допуска неоснователно разместване на имуществени блага. И че именно затова, ответницата по исковете следва да върне само това, което действително е получила без основание, като от данните по делото се установявало, че получената парична сума е върната. От което се заключава, че няма неоснователно разместване на имуществени 3 блага във вреда на ищеца. Поддържа, че постановеното решение ще доведе до правен абсурд ответникът да бъде осъден да върне нещо, което не е получилпаричната сума в размер на 2000лв при реално усвоена сума от 865.05лв.

Моли да се отмени решението в обжалваната част относно дължимата от потребителя сума от 991лв представляваща чиста стойност на кредита и се постанови друго с което изцяло да бъдат отхвърлени исковете на ищеца.

Претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК175074752 чрез юрисконсулт Г. С., с вх.№1247 от 24.02.2026г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че възраженията, посочени от въззивника, които не присъстват в отговора на исковата молба следва да не бъдат разглеждани, тъй като последните са преклудирани по силата на закона /чл. 133 ГПК./ Акцентира се, че във въззивната жалба се излагат твърдения и искания, които не са заявени в първоинстанционно производство. Посочва като такива- твърденията, че на И.

С. Ш. била отпусната сумата от 865.05 лв., а не 2000 лв. Смята, че това твърдение/оспорване/, освен, че е преклудирано е и изцяло невярно, доколкото, по делото е безспорно установено, че чистата стойност на кредита е 2000.00 лв. както и че е установено, че И. Ш. е заплатила по кредита сума в размер на 1009.00лв. и дължи още сумата от 991лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда - 30.12.2024 г. до изплащане на вземането. Допълва, че в исковата молба кредиторът е описал, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит с №40013510937 на дата 21.11.2022 г., с главница 2000лева, по силата на който „П. КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си, като с част от сумата по договора в размер на 1134.95 лева; че И. С. Ш. е поискала да се извърши рефинансиране по друг неин договор към „П. КРЕДИТ България” ЕООД, а останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране е преведена на потребителя по посочена от нея банкова сметка. И че горните факти не са оспорени от И. С. Ш. и дружеството счита, че по отношение на същите не е налице спор. Поддържа още, че в исковата молба ищецът е посочил и кой е номерът на кредита, по който е извършено вътрешното рефинансиране. И че „П. КРЕДИТ България“ ЕООД не е решило самостоятелно да преведе 4 част от заемната сума /да рефинансира/ по друг активен договор на И. С. Ш., а е извършило това след декларирано от последната писмено желание, обективирано в процесния Договор за потребителски кредит с №40013510937, както и в искането за отпускане на потребителския кредит като желаното рефинансиране е описано и в т. V от Договора за потребителски кредит №40013510937 : -поискани допълнителни възможности -Програма „Клуб на добрия клиент“; Рефинансиране: Да; кредитор: ”П. кредит България“ ЕООД; В полза на И. С. Ш. Сума за рефинансиране: 1134.95 лева; IBAN;

Заключава, че потребителят И. С. Ш. е декларирала това си желание на две места в кредитната документация и че това волеизявление касателно исканото рефинансиране е изцяло валидно, защото на 19.11.2022г. същата подава до „П. КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит П. КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри, като и в този документ ясно било посочено желаното рефинансиране, или преди да бъде преведена заемната сума И. С. Ш. подписва два документа, чието съдържание безспорно познава много добре, и посочва, че иска да се рефинансира други неин кредит:

Рефинансиране-предоставя право за директно погасяване на задължения към кредитори: Да; Кредитор „П. кредит България“ ЕООД IBAN : Сума за рефинансиране, 1134,95 лв. Според въззиваемата страна факта, че част от заемната сума е преведена по различна банкова сметка, не означава, че от сметката на „П. КРЕДИТ България” ЕООД в полза на И. Ш. по Договора за потребителски кредит №40013510937 не е наредена сума в размер на 2000лева. Още повече, че и в самия договор било ясно записано, че сумите, с които се рефинансира друг кредит са в полза именно на И. С. Ш.. Допълва, че И. Ш. е поискала част от сумата по договор №40013510937 да бъде преведена по друго нейно задължение, каквото право е имала; че тя е можела да поиска рефинансиране и към външен кредитор, при която хипотеза подобен въпрос не би бил релевантен за спора и че идентичен е настоящия случай.

Дружеството счита, че няма основание да не му се присъди сумата по извършеното рефинансиране доколкото потребителят сам е изявил желание за рефинансиране на други задължения. Моли да се потвърди обжалваното Решение №421 от 18.12.2025г. по гр. д. №191/2025 г. на Районен съдгр.Велинград като правилно, обосновано и законосъобразно и че при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства и при 5 правилна оценката на доказателствата по делото и липса на необосновани фактически изводи. Заключава ,че по безспорен начин е установено съществуването на вземането в полза на „П. КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника И. С. Ш., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит 40013510937 и че в случай, че И. С. Ш. е имала възражения, то тя е имала възможността да ги изложи в първоинстанционното производство, но не го е сторила. Въззиваемата страна препраща и към съображенията на дружеството изложени в исковата молба, в допълнителните молби по делото и в хода по същество пред РС. Моли да се остави без уважение въззивна жалба, подадена от И. С. Ш., чрез процесуален представител адв. И. У., срещу Решение №421 от 18.12.2025г. по гр. д. №191 /2025 г. на Районен съд — гр.Велинград, като неоснователна и недоказана. И да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение № 421 от 18.12.2025г. по гр. д. №191 /2025г. на Районен съд — гр. Велинград, в обжалваната от въззивника част. Претендира на основание чл. 81, във връзка с чл. 80 ГПК, присъждане на сторените разноски, включително по настоящото производство в размер на 230.00 евро юрисконсултско възнаграждение. Въведено е от дружеството на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя като моли да му се определи такъв под определения размер съгласно Наредба№ 1 за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като не е налице нито правна сложност, нито фактическа сложност на делото и че има основания за определяне на адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР). Моли делото да се разгледа в открито съдебно заседание в отсъствие на представител на дружеството, като с настоящата се дава от пълномощника изрично съгласие за това.