Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11 от 19.01.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно наказателно дело 737/2025
Вид
Определение № 11
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Евгени Божидаров Ангелов, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Враца, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Катя Н. Гердова

Евгени Божидаров Ангелов като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251400600737 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на пострадалия Р. П. Т. срещу Определение № 206/27.11.2025 г., постановено по ЧНД № 360/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Постановление от 01.10.2025 г. на Районна прокуратура – Враца, ТО–Мездра за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7816/2024 г., водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК от Л. с правен интерес по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК. Макар в нея да не са развити конкретни доводи, това не освобождава съда от задължението за служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 5 НПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

При упражняване на контрола по чл. 243 НПК съдът проверява дали прекратяването на наказателното производство е постановено след пълно, всестранно и обективно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, както и дали направените правни изводи почиват на съвкупна и логически последователна оценка на доказателствата. Съдебният контрол не е насочен към заместване на вътрешното убеждение на прокурора, а към преценка дали изводът за липса на престъпление е резултат от изчерпано разследване.

Контролът по чл. 243 НПК се разпростира върху законосъобразното упражняване на правомощията на прокуратурата по ал. 1 и ал. 2 на същата разпоредба, в рамките на приключилото разследване, и се основава на събраните в досъдебната фаза доказателства (Решение № 368/29.05.2003 г. на 1

ВКС по н.д. № 155/2003 г., I н.о.; Решение № 538/24.01.2002 г. на ВКС по н.д.

№ 427/2001 г., III н.о.). Съдът може да преценява дали доказателствата са достатъчни за правилното решаване на казуса, без това да представлява подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган. (Определение № 59/14.09.2007 г. на ВтАС по ВЧНД № 225/2007 г.; Определение № 6/10.02.2009 г. на ВтАС по ВЧНД № 21/2009 г.; Определение от 09.03.2009 г. на ОС–Враца по ЧНД № 107/2009 г.; Определение от 25.02.2016 г. на ОС–Враца по ВЧНД № 552/2015 г.).

В този смисъл въззивният съд следва да провери дали е наЛ. съответствие между приетите фактически положения и направените правни изводи, както и дали са обсъдени всички относими доказателства, необходими за формиране на обосновано заключение. При констатирана липса на такава проверка е наЛ. нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК.

Отнесено към конкретния случай, се установява следното:

С Постановление от 24.01.2025 г. РП–Враца, ТО–Мездра е образувала ДП № 7816/2024 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 01.10.2025 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като този акт е потвърден от Районен съд – Мездра с Определение № 206/27.11.2025 г., което е предмет на настоящия контрол.

Първата инстанция е възприела изцяло тезата на прокуратурата, като е дала превес на показанията на заподозряното Л. К. К., без да подложи на задълбочена проверка показанията на пострадалия Р. Т. относно механизма на въвеждане в заблуждение и твърдяното предаване на парични суми във връзка с обещание за съдействие при започване на работа. Прокурорът и Районният съд приемат като аргумент за липса на престъпление и обстоятелството, че сумите, посочени от пострадалия и сумите, посочени от К. К., се различават по размер и основание. Този аргумент е логически несъстоятелен, тъй като при диаметрално противоположни показания на две заинтересовани лица подобни разминавания са очаквани, а не изключващи престъпление. Именно наличието на такива противоречия налага задълбочено разследване, а не прекратяване.

Отхвърлянето на версията на пострадалия само поради противоречие с тази на заподозряното Л. представлява едностранчив подход, несъвместим с чл. 14 ал.

1 НПК.

По делото са установени две групи доказателства -тези подкрепящи версията на пострадалия Т., както и тези представени от заподозряното Л. К. за липса на съпричастност към разследваното престъпление. Оценка е дадена само на групата доказателства опровергаващи участие на К.. Липсва задълбочена оценка на доказателствената група по твърденията на пострадалия, като успоредно с това въззивната инстанция установява и дефицит на относими доказателства с възможност за процесуално приобщаване. Не е извършвана преценка на двете групи доказателства както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставяне едни с други, вкл. и чрез други относими доказателства с ясна възможност за тяхното събиране, с което да се обективира волята на прокурора и на контролирания 2 съд по правно значимите факти и тяхната оценка по правото.

От материалите по делото се установява, че пострадалият Р. Т. подал сигнал за престъпление на 01.11.2024 г., като в първоначалната си молба квалифицирал поведението на К. К. като „изнудване“. В последващите си показания пред разследващите органи същият подробно описва механизма на въвеждане в заблуждение, включително твърдения, че в периода от началото на месец септември до края на месец октомври 2024 г. системно е предоставял парични суми на К. К. по негово искане с цел последният да му осигури чрез съдействие работа в завод в гр. Ботевград, като К. му е указвал да не споделя това с близките си, което и пострадалия не е сторил в периода на общуване с него. Подминати са твърденията на пострадалия за теглените суми и мотивите към това, съответно, че заподозреният се представял през цялото време с друго име, което в действителност научил след посещение в офис за бърз кредит в гр.Враца през м.10.2024 г.

Отхвърлянето на тези твърдения е мотивирано основно с липсата на банкови преводи към трети лица и с противоречията между показанията на пострадалия и заподозряното Л.. Подобен подход обаче не отчита, че при твърдяно предаване на парични средства в брой липсата на банков превод не изключва настъпването на имотна вреда, а противоречивите показания между заинтересовани лица налагат допълнителна проверка, а не преждевременно прекратяване.

По делото са приобщени банкови документи за движението по сметката на пострадалия за периода 02.09.2024 г. – 28.10.2024 г., от които се установява значителна активност по теглене на парични средства именно в инкриминирания период, включително тегления от банкомат в гр. Ботевград, за което също съобщава пострадалия. Тези данни не са анализирани в тяхната динамика, нито е извършено сравнение с периоди извън инкриминирания интервал, за да се прецени дали става въпрос за обичайно финансово поведение. В тази връзка документите по разкриване на банкова тайна установяват движение по сметката на пострадалия, но не и наличното салдо преди, по време и след инкриминираният период. Тези обстоятелства също са от изключително значение за проверка показанията на пострадалия.

Не е обсъден и договорът за потребителски кредит от 10.10.2024 г., нито връзката между постъпването на сумата по сметката на пострадалия и последващите тегления, въпреки твърденията, че кредитът е бил изтеглен във връзка с изчерпване на наличните средства, като според пострадалия е следвало да се извърши ново поредно плащане на свид.К..

Липсва анализ и на показанията на свидетеля П. Т. – син на пострадалия, които имат значение за последователността на версията и момента на осъзнаване на евентуалното заблуждение.

Съвкупно разгледани, тези пропуски сочат, че не е извършена пълна и всестранна проверка на всички релевантни доказателства и версии. При това положение изводът за липса на престъпление по чл. 209 НК е преждевременен, тъй като не почива на изчерпано разследване.

3

С оглед изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, делото следва да бъде върнато на прокуратурата за допълнително разследване със задължителни указания по прилагане на закона, както следва:

– да се извърши допълнителен разпит на пострадалия Р. Т. с конкретизация на действията по въвеждане в заблуда, датите, местата и размерите на тегленията, начина на предаване на сумите, Л.то, на което са предоставяни, както и обстоятелствата, при които е формирано убеждението му, че е жертва на престъпление;

– да се извърши сравнителен анализ на движението по банковата сметка на пострадалия за периоди преди, по време и след инкриминирания период, включително тегления от банкомати на територията на гр. Ботевград, с оглед установяване на интензитета и обичайността на това финансово поведение;

– да се изясни връзката между постъпленията по сметката на пострадалия, включително от продажба на недвижим имот, и началото на активното теглене на парични средства;

– да се анализира договорът за потребителски кредит от 10.10.2024 г., постъпването на средствата по сметката и последващите тегления, като при необходимост се прецени назначаването на съдебно-счетоводна експертиза;

– да се извърши съпоставка между показанията на пострадалия и свидетеля П. Т. с оглед установяване на последователността на твърдяните факти и момента на разкриване на евентуалното заблуждение.

След изпълнение на указанията следва да се извърши нов, пълен и съвкупен анализ на всички доказателства, като правният извод бъде съобразен с доказателствената съвкупност.

Мотивиран при изложените съображения и на основание чл. 243 ал.8 НПК Окръжен Съд-Враца в този състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като необосновано и незаконосъобразно Определение № 206/27.11.2025 г. на Районен съд – Мездра по НЧД № 360/25 г. по описа на с.съд и потвърденото с него постановление на РП-Враца от 01.10.25 г. за прекратяване на ДП №7816/24 г. на РП-Враца-ТО-Мездра.

ВРЪЩА делото чрез РС-Мездра на Районна прокуратура – Враца, 4

ТО Мездра за допълнително разследване съобразно указанията по прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Враца, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Катя Н. Гердова

Евгени Божидаров Ангелов като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251400600737 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на пострадалия Р. П. Т. срещу Определение № 206/27.11.2025 г., постановено по ЧНД № 360/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено Постановление от 01.10.2025 г. на Районна прокуратура – Враца, ТО–Мездра за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7816/2024 г., водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК от Л. с правен интерес по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК. Макар в нея да не са развити конкретни доводи, това не освобождава съда от задължението за служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 5 НПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

При упражняване на контрола по чл. 243 НПК съдът проверява дали прекратяването на наказателното производство е постановено след пълно, всестранно и обективно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, както и дали направените правни изводи почиват на съвкупна и логически последователна оценка на доказателствата. Съдебният контрол не е насочен към заместване на вътрешното убеждение на прокурора, а към преценка дали изводът за липса на престъпление е резултат от изчерпано разследване.