Решение № 1094 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110202636 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Д. Б. Г. срещу Електронен фиш Серия К № 7669731, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, предвид което фишът следва да бъде отменен. В жалбата не са изложени конкретни твърдения и не са направени конкретни оспорвания, а е направено искане съдът да установи: местоположението на пътния знак „В26“, наличието на техническата изправност на заснемащото техническо средство, наличието на снимков материал, дали са изпълнени указанията от инструкцията за експлоатация на средството, дали има попълнен дневник на техническото средство.

В представени писмени бележки от въззиваемата страна – административнонаказващия орган, са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди 1 атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по делото било успешно установено виновното извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че след законодателните изменение в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на контролен орган, който само позиционира устройството.

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна, редовно призовани, са се явили, респ. са били представлявани.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 4992219 на Д. Б. Г. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Д. Б. Г. е обжалвал издадения електронен фиш, като с решение № 71/18.05.2022 г., постановено по НАХД № 35/2022 г. по описа на РС-Мездра и влязло в сила на 23.06.2022 г., фишът е бил потвърден.

Към 13.06.2023 г. Д. Б. Г. бил собственик на лек автомобил с марка „***“, модел „530 Д ****“, с рег. № ********.

На 13.06.2023 г. около 13,47 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ до номер № 118, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“, като се движил със скорост от 70 км/ч (или 67 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол TFR-1М № 4835 от ДР, идент. № 567/12. Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 2

24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г.

След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система за видеоконтрол, на 26.06.2023 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на Д. Б. Г. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 17 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 26.01.2024 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Към датата на извършване на нарушението (13.06.2023 г.) мобилна система TFR-1М № 4835 от ДР, идент. № 567/12, била преминала последваща периодична техническа проверка на 18.05.2023 г. От приложения по делото протокол № 1-9-23/18.05.2023 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, Сектор „Управление на собствеността“-полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и е с обхват 20250 км/ч (при извършване измерване до 200 км/ч), в който обхват попада измерената процесна скорост.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К № 7669731; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил с марка „***“, модел „530 Д ****“ с рег. № ********; Заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 1-9-23 от 18.05.2023 от Главна дирекция „Национална полиция“, Сектор „Управление на собствеността“-полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери; удостоверение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR-1М № 567 с дата на използване 13.06.2023 г.; копие на писмо № 3286р-12416/2020 г.; справка – картон на водача, протокол за преминато обучение; копие на електронен фиш серия К № 4992219 г.; писмо от Столична община, ведно с проект на организацията на движението в района на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в района на № 118; препис от решение № 71/18.05.2022 г., постановено по НАХД № 35/2022 г. по описа на РС-Мездра и влязло в сила на 23.06.2022 г.

3

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час.

От приложената справка Удостоверение за одобрен тип средство, ведно с писмените доказателства към него, се установява, че мобилна система TFR1М № № 567, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа проверка, с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен 4 знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за границите на населени места от 50 км/ч.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 67 км/ч, което е със 17 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от

50 км/ч.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. Б. Г., доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е собственик на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно собственикът на автомобила – в случая жалбоподателят Д. Б. Г..

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 67 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, 5 съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е целял извършване на нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 67 км/ч.

Съдът намира за неоснователни и бланкетни релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакувания електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция.