Определение № 265 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. София, 24.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20261000600319 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С Определение от 30.01.2026г. на Софийски градски съд, НО, 24 с-в, по НЧД №7646/2025г. е ИЗМЕНЕНО Постановление на СГП от 06.11.2025г. по ДП № КПК-ДП-59/24г. по описа на КПК, прок.пр. № 19743/23г. на СГП, с което е прекратено частично наказателното производство по делото, водено срещу Д. Е., Е. Е. и Х. Е. за престъпления по чл. 321 от НК, 282, ал. 2 от НК / за част от деянията/ и чл. 143 от НК, като за обвиняемия Е. Е. - и за престъплението по чл. 167, ал. 1 от НК, в частта относно основанията за прекратяване на наказателното производство в посочените изрично части, като за такова основание е възприета хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. Чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваното пред него Постановление е немотивирано, като в същото не се излагат никакви фактически твърдения за осъществяване от страна на обвиняемите на такава деятелност, както и не се сочат доказателства в тази насока. Поради това като валидно основание за прекратяване на производството е посочено изрично най-благоприятното такова за лицата, срещу които то е водено и в тази насока е изменено атакуваното постановление.

С определението си съдът е оставил без разглеждане жалбата на Община Омуртаг срещу атакуваното Постановление поради нейната 1 недопустимост и липса на правен интерес, доколкото същото е атакувано в частта относно престъплението по чл. 321 от НК. Също така съдът се е произнесъл и по част от веществените доказателства по делото.

Срещу определението на СГС в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СГП, изготвил атакуваното Постановление. В същия се излагат доводи, че първоинстанционният акт, в частта, в която е изменено атакуваното Постановление, е незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен. Сочи се, че в разглежданата хипотеза става въпрос за преквалификация на деянието и предвид изрично посоченото в т. 1 на ТР № 57/84г. на ОСНК ВС, както и ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, прокурорът не е дължал съставяне на постановление за частично прекратяване, в случаите, в които има повдигнато ново обвинение за същите деяния. Прокурорът поддържа, че спрямо обвиняемите, които са атакували Постановлението, продължават да са налице обвинения за престъпления по чл. 282, ал. 2 от НК, както и повдигнато обвинение за престъпление по чл. 169Г, ал. 2 от НК, който състав е специален спрямо този по чл. 321 от НК. Поради това се твърди, че на съдебен контрол подлежат единствено постановленията, с които се слага край на наказателното производство, а в разглежданата хипотеза разследването за такива деяния продължава, респективно, постановеното Постановление не е от категорията на тези, посочени в чл. 243 от НПК. Моли се за отмяна на определението на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал.7 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда намери следното:

Протестът е неоснователен, а атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съображенията затова са следните:

С Постановления от 14.10.2024г., по ДП № КПК-ДП-59/24г. по описа на КПК, прок.пр. № 19743/23г. на СГП, срещу обвиняемите има повдигнати 2 обвинения, както следва:

Срещу обвиняемия Х. Е. Х. - за извършено престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК, извършено в периода от началото на 2019г. до 12.02.2024г., като групата е съставена с цел извършване на престъпления по чл.282 от НК и чл. 143 от НК; по чл. 282, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 3, вр.

Чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се от 23 отделни деяние по чл. 282, ал. 2 от НК, извършено в периода 02.07.2019г. - 07.12.2022г.

Срещу обвиняемия Е. Х. Е. - за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК, извършено в периода от началото на 2019г. до 12.02.2024г., като групата е съставена с цел извършване на престъпления по чл.282 от НК и чл. 143 от НК; по чл. 282, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2, вр.

Чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се от 23 отделни деяние по чл. 282, ал. 2 от НК, извършено в периода 02.07.2019г. - 07.12.2022г., за извършено на 29.10.2023г. престъпление по чл. 167, ал. 1 от НК, както и за три отделни престъпления по чл. 143, ал. 2 от НК, извършени съответно на 25.09.2019г., 01.12.2020г. и 20.04.2023г.

Срещу обвиняемия Д. Х. Е. - за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК, извършено в периода от началото на 2019г. до 12.02.2024г., като групата е съставена с цел извършване на престъпления по чл.282 от НК и чл. 143 от НК; по чл. 282, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 4, вр.

Чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се от 23 отделни деяние по чл. 282, ал. 2 от НК, извършено в периода 02.07.2019г. - 07.12.2022г., както и за извършено на 29.10.2023г. престъпление по чл. 167, ал. 1 от НК;

Срещу обвиняемия М. И. М. - за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК, извършено в периода от началото на 2019г. до 12.02.2024г., като групата е съставена с цел извършване на престъпления по чл.282 от НК и чл. 143 от НК; по чл. 282, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 4, вр.

Чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се от 23 отделни деяние по чл. 282, ал. 2 от НК, извършено в периода 02.07.2019г. - 07.12.2022г.

С Постановление от 30.10.2025г., повдигнати нови обвинения, както следва: срещу обвиняемите има

Срещу обвиняемите Х. Е. Х. и Е. Х. Е. - за извършени престъпления по чл. 169 Г, ал. 2 от НК, извършено в периода от септември 2023г. - декември 3

2023г., за 2 отделни престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК, всяко от които се състои от 4 отделни деяния;

Срещу обвиняемия М. И. М. - за извършени престъпления по чл. 169 Г, ал. 2 от НК, извършено в периода от септември 2023г. - декември 2023г., за 2 отделни престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК, всяко от които се състои от 4 отделни деяния;

Срещу обвиняемия Д. Х. Е. - за извършени престъпления по чл. 169 Г, ал. 2 от НК, извършено в периода от септември 2023г. - декември 2023г., както и за извършено на 29.10.2022г. престъпление по чл. 167, ал. 1 от НК.

С атакуваното пред първоинстанционния съд постановление на прокурор при СГП, наказателното производство е прекратено частично - за престъпленията по чл. 321 от НК, 282, ал. 2 от НК /за част от деянията, а именно - за 22 деяния, с изключение на това по т. 22 от първоначално повдигнатото обвинение, касаещо деяние, извършено в периода 1417.10.2022г., свързано с реконструкция на улици в община Омургаг, а именно ул. “Шипка” в с. Рътлина и ул. “Шипка” в с. Беломорци/ и срещу обвиняемия Е. Е. за престъпленията по чл. 143 от НК и чл. 167, ал. 1 от НК. В мотивите на Постановлението прокурорът е приел, че същото се съставя, независимо, че става въпрос за практическа преквалификация, като изрично е посочено за какви деяния продължава да се води наказателното производство и които деяния са били част и от предмета на делото при предходното привличане на обвиняемите.

Този съдебен състав намира, че основният спорен въпрос по делото, от който зависят смисълът и естеството на настоящото произнасяне, е относно характера на Постановлението за частично прекратяване и дали същото по своя смисъл се явява преквалифициране и прецизиране на обвиненията срещу лицата, срещу които се води производството. Това е така доколкото, ако се възприеме тази хипотеза, то дори и да е налице съставено Постановление, то същото не създава такъв ефект за производството, който да обуславя както правен иинтерес, така и процесуална възможност за атакуването му по реда на чл. 243 от НПК. Това е така, доколкото в случаите на преквалификация, при които не е налице отпадане от предмета на делото на деяние или конкретен извършител, то жалбата срещу Постановлението би била недопустима, от 4 което би следвало като резултат отмяната на атакуваното определение на първоинстанционния съд и оставяне на жалбите без разглеждане. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че в разглежданата хипотеза, няма как да се приеме, че с постановлението на СГП на практика се прецизира и преквалифицира обвинението. Напротив, напълно погрешно е позоваването от страна на прокурора, изготвил както Постановлението, атакувано пред първоинстанционния съд, така и протеста, инициирал настоящото производство, на изложеното в цитираните Тълкувателни решения на ОСНК на ВС и ВКС. Съдебната практика, формулирана в посочените решения, е категорична и безпротиворечива, независимо от настъпилите междувременно промени в процесуалния закон, че се дължи изготвяне на постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите, в които от обхвата на воденото наказателно производство отпадат конкретни деяния или извършител. Именно такава е разглежданата хипотеза. На първо място, изцяло отпадат престъпленията по чл. 321 от НК и чл. 143 от НК, за които срещу обвиняемите е имало повдигнати обвинения. С оглед пълнотата на изложението и предвид изрично развитите доводи в протеста в тази насока, следва да се посочи, че обстоятелството, че в новоизготвените постановления за привличане като обвиняеми лица фигурира обвинение за извършено престъпление по чл. 169 Г от НК не променя изводите на съда, че за престъплението по чл. 321 от НК се дължи произнасяне. Независимо, че става въпрос за “сдружаване” като форма на престъпна дейност, елементите от състава на двете престъпления са съвсем различни, поради което не може да се приеме, че с повдигане на новото обвинение, на практика се прецизира дейността на лицата, срещу които се води наказателното производство, но остава на практика същото деяние.

Първоначално вменената съвместна дейност по участие в ОПГ е свързана с извършване на престъпления по чл. 282 и 143 от НК, каквито престъпления, като отделно извършени, са вменени на обвиняемите. Престъплението по чл.

169 Г от НК от своя страна, е свързано със сдружаване с цел извършване на престъпления против политическите права на гражданите. Ето защо и доколкото нито от практическа, нито от правно теоретична гледна точка няма каквато и да било пречка едно лице да членува в различни групи, целящи извършване на различни по вид престъпления, тези две вменени на обвиняемите престъпления не следва да се разглеждат в съотношение на общ 5 към специален състав на една престъпна дейност, както се твърди в протеста, а става въпрос за две съвсем отделни престъпления. Поради това и при повдигане на новото обвинение, в което фигурира само деяние по чл. 169 Г от НК, се дължи произнасяне с постановление относно престъплението по чл.

321 от НК.

Същата логика е относима и към престъпленията по чл. 282, ал. 2 от НК. При първоначално повдигнатите обвинения, на обвиняемите са вменени 23 отделни деяния по смисъла на чл. 282, ал. 2 от НК. От тези 23 деяния, в последното привличане фигурира единствено деянието по т. 22, описано погоре, като са въведени 7 нови отделни деяния по чл. 282 от НК. Ето защо в разглежданата хипотеза има класически случай на отпадане от обхвата на наказателното производство на отделни деяния, индивидуализирани със своите конкретни отличителни белези, поради което и в тази хипотеза се дължи изготвяне на постановление за частично прекратяване. Същото се отнася и до престъплението по чл. 167 от НК, при което отпада един от извършителите, доколкото в предходното привличане, същото е вменено като извършено в съучастие от страна на Е. Е. и Д. Е., а с последващото привличане, същото е вменено единствено на обвиняемия Д. Е..

Що се отнася до въпроса с обвиненията по чл. 143 от НК, вменени на Е. Е., за същите е безспорно и на практика не се твърди, че става въпрос за изменение на обвинението или преквалификация, доколкото тези деяния отпадат изцяло от обхвата на воденото наказателно производство. Поради това и по отношение на тях се дължи произнасяне, за да не е налице висящо производство, в случай че се внесе обвинителен акт, който да съответства на новите обвинения.