Решение № 1410 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330205729 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш серия К № 10899116, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Й. И. Я., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага доводи за незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш.

Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.

Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

1

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Ц., която поддържа жалбата. Излага подробни съображения в нейна подкрепа.

Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.05.2025г. в 08.21 часа в Област Пловдив, път ⅠⅠ – 86, км. 19 + 240, с посока на движение от гр.

Пловдив към гр. Асеновград, нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ К / 9218441 на 19.06.2024г., лек автомобил Ауди КУ 3, с рег. № РВ 7083 АЕ, се движел с установена наказуема скорост от 113 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 23 км/ч.

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като същият е недоказан, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид което се явява незаконосъобразен.

От представеното по делото - писмо с вх .№ 109574/ 23.10.2025г. на ОПУ Пловдив ведно с хоризонтална и вертикална планировка се установява, че към датата на нарушението – 14.05.2025г. процесният пътен участък е с две платна, като се намира извън границите на населеното място, попада в пряк участък преди кръговото кръстовище на км. 19 + 760, като последователно ограничението на скоростта намалява със забранителни знаци от 90 км/ ч, на 80 км/ч, на 60 км/ч. В цитираното писмо обаче, не е ясно и категорично посочено, какво е конкретното ограничение на скоростта в процесния участък (км 19 + 240)- 90 км/ч, 80 км/ч или 60 км/ч. Напротив, дори е посочено, че за конкретната дата 14.05.2025г. не може да се представи информация. От посоченото се налага изводът, че не може с категоричност да бъде установено първо дали на процесният участък е имало ограничение на скоростта, второ, е 2 имало такова какво е било то. Това представлява съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и кое е оправданото му от закона управление на автомобила.

На следващо място, от посочените координати в статичното изображение и от служебно извършена справка в „Google maps” не може с категоричност да бъде установено, че процесният участък се намира извън границите на населено място. Това е така, тъй като знакът за В 26 въвеждащ ограничение на скоростта няма данни дали на 14.05.2025г. се е намирал на цитираното в писмото място (съгласно писмото от ОПУ). Съгласно чл. 50 ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Знакът В26 не е придружаван от табела Т2, която да указва зоната на действието му. При липса на надлежно поставен знак В26 няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.

В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че именно Областно пътно управление- Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие. Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че проектът за организация на движението се одобрява, както следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за местни пътища - от кмета на съответната община. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е 3 предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности. Компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

На следващо място, от представените по делото писмо- от сектор Пътна полиция с вх.№ 110678/ 27.10.2025г., се установява, че протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, за процесния случай, не е съставен. С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).

Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е 4 попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В процесния случай нарушението е установено с АТСС Multi Radar Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип, от представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС представлява мобилно такова, във втората му алтернатива- преносимо, което временно се разполага на участък от пътя .

Така изрично Решение № 1985 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2349 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 147 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3367 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 635 от 12.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 122 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1222 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 942 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата е било безусловно задължително. В процесния случай по преписката не е приложен Протокол по чл. 10 от Наредбата, и както и по-горе бе посочено, такъв не е съставен при използването на АТСС. Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществен порок, доколкото: само по себе си представлява нарушение на едно от императивните 5 изисквания, обуславящи законосъобразност на използването на АТСС; освен това съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.