Определение № 963 от 01.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. Благоевград, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20261200500262 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх.№ 500900/24.11.2025 година, подадена от Община Белица, със седА.ще и адрес на управление: гр. Белица, ул. „***“ № 15, представлявана от кмета Р.С.Р., чрез адв. С. П., с адрес за призоваване и кореспонденция: гр. Разлог, ул. „***“ № 34 и по въззивна жалба с вх.№ 500905/25.11.2025 година, подадена от адв. С. Д., пълномощник на М. М. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. Горно Крайще, общ. Белица, срещу Решение № 500246/4.11.2025 година, постановено по гр.дело № 1070/2019 година по описа на Районен съд – Разлог.

При проверката в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, съдът приема подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са редовни. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

С въззивна жалба с вх.№ 500900/24.11.2025 година, подадена от Община Белица се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се от жалбоподателя – Община Белица, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с Решение №404 от 24.02.1993 г. на ОСЗ-Белица, правото на собственост върху земеделски имот, представляващ нива, с площ от 2.000 дек., 6 кат., в м. „Бабечка река", в землището на с.Горно Краище, е възстановена окончателно на наследодателя на ищците - Р. А.ов К., в съществуващи стари граници. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че посоченото решение е окончателно и влязло в сила, с оглед на действащата 1 редакция на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че към този момент законодателят не е изисквал нА.чието на скица, която да придружава решението, за да се счете, че процедурата по възстановяването на имота е приключила окончателно.

Твърди се, с жалбата, че неправилно районният съд е приел, че едва с изменението на разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, със ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ бр.45/1995 г./ е въведено изискването да бъде представена скица към решението, за да се счете, че реституцията на земеделска земя е настъпила окончателно.

Твърди се от жалбоподателя, че неправилно районният съд е приел, че в процесния случай е осъществен фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ, собствеността върху недвижимия имот, представляващ нива с площ от 2.000 дек., 6 кат., в м. „Бабечка река", в землището на с.Горно Краище, която е придобита към момента на влизане на решението за реституирането му.

С жалбата се твърди, че с изменението на текста на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.45 от 16.05.1995 г., действаща към датата на издаване на решението, с което се възстановява процесния имот (решение №404 от 24.02.1993 г.)се предвижда, че ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като законодателят е формулирал изисквания, че в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, като изрично е посочено, че към решението се прилага скица на имота. Твърди се в жалбата, че за да се счита, че административната процедура по възстановяване на собствеността досежно имота е приключила е необходимо към решението, с което се възстановява собствеността върху процесния имот, да е приложена и заверена от органа по възстановяването скица на процесния имот, която да е неразделна част от решението.

Твърди се, че от приложената в хода на първоинстанционното дело преписка, изпратена от Общинска служба по земеделие - Белица, а и изобщо от доказателствата по делото, не се установява, че към Решение №№404 от 24.02.1993 г. на ПоземЛ. комисия - Община Белица е приложена скица на процесния възстановен с решението имот, представляващ нива от 2.000 дка в местността „Бабечка река“. Твърди се, че липсва към решението скица, която да е неразделна част от него, поради което съдът неправилно е приел, че досежно този имот е приключила предвидената в ЗСПЗЗ реституционна процедура.

Твърди се в жалбата, че неправилен и непочиващ на събраните по делото доказателства е извода на решаващия съд, че процесния недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на с.Горно Краище е част от възстановения, съгласно т.3 от Решение №404 от 24.02.1993 г. на ОСЗ-Белица. Твърди се, че е неправилно районният съд е приел, че „....че процесният ПИ, с идентификатор №*** по КККР на с.Горно Краище, е образуван от бивш имот №1 в землището на с.Горно Краище, м. „Бабечка река", посочен в т.3 на Решение № 404 от 24.02.1993 г. на ОСЗ-Белица, като нива с площ от 2.000 дка. Същият представлява УПИ VI-482, кв. 14 по ПУП - ПР на с.Горно Краище, одобрен с Решение №115 по протокол 2

№9/26.09.2011 г. на ОбС-Белица. Твърди се, че при липсата на каквито и да било доказателства, както и в противоречие с приетите по делото първоначална, допълнителна и тройна експертиза липсва каквато и да била идентичност между посочения в т. 3 от Решение № 404 от 24.02.1993 г. на ОСЗ-Белица и процесния имот.

В жалбата се твърди, че в случаите когато се иска възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в урбанизираните територии, то това става при условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ само в стари реални граници. Жалбоподателят – Община Белица сочи, че преди да бъде издадено решението на ОСЗ-Белица се изисква да бъдат представени със заявлението два документа или комисията служебно ги търси от общинската администрация – удостоверение, в което се отразява дА. имота е нанесен в КП, има ли застрояване в него, свободните площи, които могат да се възстановят, площите за които се дължи обезщетение и не могат да се възстановят и скица от техническата служба на общината, която очертава границите на имота и номера му, регулационното отреждане на територията и т.н. Твърди се, че в случая общината не е издала тези два документа.

Жалбоподателят – Община Белица твърди, че въззиваемите - ищците не се легитимират законосъобразно като собственици на процесния имот, че правото на собственост не им е възстановено с решението на ОСЗ-Белица, и с приетото по делото решение не се доказва, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила.

Твърди се, че в Решение № 404 от 24.02.1993 г. на ОСЗ-Белица изрично е посочено, че имота не е заснет. Твърди се, че в първоинстанционното производство не се съдържат данни за издадено удостоверение по чл. 13, ал 4 от ППЗСПЗЗ и скица.

С жалбата се прави оплакване, че първоинстанционния съд не е обсъдил приетите по делото от Община Белица писмени доказателства.

Сочи се в жалбата, че обвързващата съда доказателствена сила на процесния Акт за общинска собственост е оборима, но в хода на първоинстанционното производство това не е било сторено. Твърди се, че Община Белица е притежавала правото на собственост върху предмета на настоящото дело, поради което го е прехвърлила на другите двама ответници, вследствие на което същите се легитимират с договора от 10.05.2019 година като собственици на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горно Краище, Община Белица, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-23/19.04.2011 година, издадена от Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, находящ се на адрес: с. Горно Краище, Община Белица, област Благоевград, с площ от 621 квадратни метра.

С жалбата се прави оплакване, че при постановяване на решението съставът на Pайонен съд - Разлог не е обсъдил поотделно и съвкупно ангажираните по делото доказателства. Твърди се, че не е бил изготвен доклад в съответствие с изискуемото от нормата на чл. 146 от ГПК задължително съдържание. Сочи се, че с определение по Протокол от 22.10.2020 год. допусна на основание чл, 214, ал.1 от ГПК изменение на иска по 3 отношение на двамата ответници, като иска преминава от установителен иск към осъдителен такъв. Твърди се, че съдът не е дал указания на страните и не е указал на тази страна разпределение на доказателствената тежест.

С оглед на посоченото в жалбата се иска от въззивния съд да отмени изцяло Решение № 500246/ 06.11.2025 година, постановено по гр.д. № 1070/2019 година по описа на Районен съд - Разлог като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и произнасяйки се по същество се иска от въззивния съд да оставите без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани и присъди на въззивника сторените по делото разноски.

С жалбата е сторено искане на основание чл. 146 от ГПК, въззивният съд да даде указания относно: релевантните факти, разпределение на доказателствената тежест и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, като се твърди, че районният съд не е указал разпределение на подлежащите на установяване факти, както и не е дал указания на страните, за кои от твърдените факти не сочат доказателства.

С отговора на тази въззивни жалба – въззиваемите оспорват оплакванията в нея и поддържат, че заявените обективно кумулативно съединени искови претенции са основателни.

Твърди се с отговора на въззивната жалба, депозиран от въззиваемите, чрез адвокат А.

Б. и адвокат Л. С., се твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи се в отговора на въззивната жалба, че е неоснователно твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с Решение № 404 от 24.02,1993г. на ПК-Белица, правото на собственост върху земеделски имот, представляващ нива, с площ от 2.000 дек., 6 кат., в м.

„Бабечка река“, в землището на село Горно Краище, е възстановена окончателно на наследодателя на ищците - Р. А.ов К., в съществуващи (възстановими) стари граници.

Сочи се в отговора на въззивната жалба, че становището на въззивника, че с изменението на текста на чл. 14, ал.1, т. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.45 от 16.05.3995г., действаща към датата на издаване на решението, с което се възстановява процесния имот - Решение № 404 от 24.02.1993г., се предвижда, че ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като изрично е посочено, че към решението се прилага скица на имота, е необосновано и невярно.

Твърди се с отговора на въззивната жалба, че процесното Решение № 404 е издадено на 24.02.1993 година, когато е била в сила редакцията на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, публикувана в ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 година. Сочи се, че едва през 1995 година, т.е. две години след издаване на Решение № 404 от 24.02.1993г., редакцията на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ се променя, съгласно нейното публикване в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 година. В този смисъл се твърди, че аргументацията на въззивника. че към момента на издаване на Решение № 404 ог 24.02.1993г. от Общинската поземЛ. комисия, е следвало да има скица към решението, е в противоречие на закона.

Сочи се в отговора на въззивната жалба, че изводът на първоинстанционния съд, че процесното Решение № 404 от 24.02.1993 година на Общинската поземЛ. комисия е окончателно и влязло в сила, с оглед на действащата редакция на разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е правилен и законосъобразен.

4

С отговора на въззивната жалба, че сочи, че не е основателно твърдението на въззивника, че изводът на първоинстанционния съд, че процесният недвижим имот е идентификатор *** по КККР на село Горно Краище е част от възстановения, съгласно т. 3 от Решение № 404 от 24.02.1993 година е неправилен и не почива на събраните по делото доказателства.

Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/934a2ddb-7a74-420c-9e32-023b73b44005