Решение № 63 от 08.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ямбол, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. С.

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д.а при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Въззивно гражданско дело № 20242300500367 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от М. Г. С., чрез нейния пълномощник адв. О. С. Ш. от САК против решение № 394/11.07.2024г. постановено по гр.д. № 3187 по описа на РС-Ямбол за 2023г., с което съдът :

Приема за установено по отношение на М. Г. С., че същата дължи на Д. Г. Д. чрез адв.Г. Д. от ЯАК, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№ 2813/2023г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 25000лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 10.09.2012г., ведно със законната лихва от 27.10.2023г. до изплащане на вземането.

Осъжда М. Г. С. да заплати на Д. Г. Д. сумата от 2100лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2813/2013г. на ЯРС.

Осъжда М. Г. С. да заплати на Д. Г. Д. сумата от 3401,51 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, като се претендира неговата отмяна. Счита изводите на първоинстанционния съд, относно редовността и действителността на процесния запис на заповед, както и за липса на нищожност на представения договор за заем, за неправилни, противоречащи на повелите на закона, както и на събрания по делото доказателствен материал.

Сочи, че съдът неправилно е приел, че процесния запис на заповед е редовен от 1 външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-графологичната експертиза. Същото било оспорено от жалбоподателката, чрез процесуалния й представител в открито съдебно заседание , проведено на 03.07.2024г., което оспорване не е зачетено от съда, като същият е отказал да назначи допълнителна екпертиза, въпреки направеното доказателствено искане, като по този начин съдът е допуснал процесуално нарушение. Според нея заключението не е установило по категоричен начин кой действително е положил подписите под записа на заповед, както и под договора за заем. Изрично заявява, че на представените с исковата молба Договор за заем и разписката към него не е положен подписа на ответницата по иска, а ръкописно попълнените дати на падежа и предявяване не са написани от нея. С оглед на това, счита, че неправилно съдът е приел, че процесния запис на заповед е редовен, съответно, че сумата, посочена в него се дължи на валидно основание.

На следващо място счита, че в производството пред първостепенния съд ищецът не е доказал факта на предаване на заемната сума, поради което е останало и недоказано съществуването на каузална сделка между страните. Сочи, че РС е допуснал съществено процесуално нарушение , довело до неправилност на решението, като в проведено о.с.з. на 11.04.2024г., въпреки направеното изрично искане от процесуалния представител на М.С. към доказателствената тежест на ищеца да се разпредели доказване на предаване на заемната сума, като основен елемент от договора за заем, съдът не е изменил проектодоклада по делото.

На следващо място оспорва изводите на съда, че противоречието на чл.1 и чл.5 от процесния договор за заем с повелите на Закона за ограничаване на плащанията в брой не води до нищожност . Намира за неправилно и приетото от съда, че „непосочването на каузално правоотношение не влияе върху действителността на записа на заповед“, т.к. ищецът по делото твърдял, че записа на заповед е обвързан неразривно с договора за заем, който се твърди че обезпечава. Счита, че непосочването на договора в записа на заповед обуславя неговата нищожност. Моли атакуваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли като недоказан предявеният иск.

Направил е доказателстветно искане по чл.266, ал.3 от ГПК за назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза, която да отговори на въпросите, дали подписът, положен срещу издател в процесния Запис на заповед, както и за заемател в процесния Договор за заем, както и този положен за получател в разписка от 10.09.2012г. е на М.Г.С., което въззивният съдът е уважил.

По повод на жалбата и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от Д. Г. Д., чрез пълномощника му адв.Г. Д. от АК - Ямбол, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени съображения за правилност на решението, като обосновано и законосъобразно. Моли въззивната жалба да се остави без уважение, потвърждавайки атакувания с нея съдебен акт на районния съд, като му бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, редовно 2 пР.ана не се явяват, но чрез процесуалния си представител - адвокат Н.П. от САК , поддържат жалбата по изложените в същата съображения.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият Д. Г. , редовно и своевременно пР.ан не се явяван, като участващия по делото негов пълномощник адв.Г.Д. моли обжалваното решение да се потвърди, като обосновано и законосъобразно, като на същия бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Ямбол е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ, с който ищецът Д. Г. Д. е претендирал да се признае за установено по отношение на ответника М. Г. С. съществуването на вземане по издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2813/2023г. по описа на ЯРС за сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Ищецът е твърдял, че с ответницата е имал сключен договор за заем по силата на който той й е предоставил в заем сумата от 25 000лв. Твърдял е, че в чл.1 от договора е уговорено, че подписването му удостоверявало получаването на сумата, като страните подписали и разписка от същата дата за реалното й предаване и получаване от страна на ответницата. Заема бил предоставен със срок за ползване от 10 години, а съгл.чл.5 от договора сумата следвало да се върне в брой на 10.09.2022г. В чл.9 от договора страните са договорили за обезпечаване на вземането заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед, като такъв бил издаден и подписан от длъжника на 10.09.2022г. Тъй като към датата на падежа заема не била погасена никаква част от заема ищеца е депозирал заявление по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2813/2023г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1498/30.10.2023г. и изпълнителен лист за сумата от 25 000лв. по запис на заповед от 10.09.2012г. и за сумите от 500 лева заплатена държавна такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение. По същото е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е спрял принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело № 1379/2023г. на ЧСИ И.Х. и е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Това обусловило предявяването на иска му в съда.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор от ответницата, с който е оспорила иска като неоснователен и недоказан. С него същата е оспорила подписите под договора и разписката към нея, както и ръкописно изписаните имена, че не са изпълнение от нея, оспорила е и наличието на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което бил издаден процесния записа на заповед. Оспорва да е станало предаване на сумата, като не бил изпълнени фактическия състав на чл.240 от ЗЗД и липсвала каузална сделка. Отделно е направила възражение за нищожност на договора като противоречащ на закона. Пледирала за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

3

По делото са приети като писмени доказателства: договор за заем от 10.09.2012г. сключен между страните, разписка от 10.09.2012г., с която М. Г. С. е получила от Д. Г. Д. заем по договор в размер на 25000лв., запис на заповед от 10.09.2012г. за сумата от 25000лв. с издател М. Г. С.,Заповед № 148/30.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 2813/2023г. по описа на ЯРС, с която е разпоредено длъжникът М. Г. С. да заплати на кредитора Д. Г. Д. сумата от 25 000лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 10.09.2012г., ведно със законната лихва от 27.10.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 500,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лв. Приети са още изпълнителен лист №1345/30.10.2023 издаден по делото, съобщение по изп.д. № 20238780401379 от ЧСИ рег.№ 878 И.Х. до адв.Г. Д., като пълномощник на Д. Г. Д. и определение № 2160/21.11.23г., постановено по ч.гр.д.№ 2013/2023г. на ЯРС, което дело е приложено към първоинстанционното производство.

По искане на ответницата съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на договор за заем от 10.09.2012г. , разписка от 10.09.2012г., както и запис на заповед от 10.09.2012г., във връзка с което е назначил съдебно-почеркова експертиза , която е дала заключение, че подписа положен за „Издател“ в Запис на заповед, издаден на 10.09.2012год. с ЕГН – ********** за сумата от двадесет и пет хиляди лева бил положен от М. Г. С.. Подписа, положен за „Заемател“ в договора за заем от 10.09.2012 г., сключен между Д. Г. Д. с ЕГН- ********** като заемодател и М. Г. С. с ЕГН – ********** като заемател, бил положен от М. Г. С.. Подписа, положен за „Получил“ в разписка от 10.09.2012 г. за получена сума в размер на 25 000 лв. от М. Г. С. с ЕГН – ********** по договор за заем, бил положен от М. Г. С.. Ръкописния текст „М. Г. С.“ в Запис на заповед, издадена на 10.09.2012 г. от М. Г. С. с ЕГН – ********** за сумата от двадесет и пет хиляди лева, в договор за заем от 10.09.2012 г., сключен между Д. Г. Д. с ЕГН- ********** като заемодател и М. Г. С. с ЕГН – ********** като заемател и разписка от 10.09.2012 г. за получена сума в размер на 25 000 лв. от М. Г. С. с ЕГН – ********** по договор за заем били изпълнени от М. Г. С.. Експертизата е била оспорена от пълномощника на ответницата, като е направено искане за повторна експертиза, което е отхвърлено от съда, който е приел заключението.

По искане на ответницата по делото е била назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознало с материалите по делото и направило справка в ТД на НАП- Бургас, офис Ямбол установило, че по данни на ТД на НАП- Бургас, офис Ямбол, посочени в изх. № 280332400111992/ 02.05.2024 г. и изх. № 2387/02.05.2024 г. , за 2012 г. нямало подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за Д. Г. Д., ЕГН **********.

При тези фактически данни , с обжалваното решение ЯРС е уважил иска, като е приел за установено по отношение на М. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, че същата дължи на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2813/2023 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 4

25 000 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 10.09.2012 г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, като е осъдил М. Г. С. да заплати на Д. Г. Д. сумата от 2100,00 лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2813/2023 г. по описа на ЯРС. Както разноски в исковото производство в размер на 3401,51лв.

По въззивното производство бе изготвено заключение по назначената съдебнопочеркова експертиза, вещото лице по която е дало заключение, което е идентично с това в първоинстанционното производство, а именно, че подписите и ръкописния текст на имената в процесния запис на заповед, договор и разписка са положени от лицето М. Г. С.. Съдът кредитира заключението, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.