Определение № 64 от 16.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20265001000054 по описа за 2026 година Производството е по чл. 717з, ал.3 от ТЗ.

Постъпила е жалба от ЕТ„Т **-Д. Д.“-в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив против постановление за възлагане рег. № 4/ 09.12.25г. по т.д.№ 289/21г. по описа на ОС Пловдив, с която се желае да бъде отменен атакувания съдебен акт.

Основанията на които се обляга това искане са в аспекта, че при проведената публична продан на 5/6 идеални части от процесния недвижим имот, синдикът е продал идеални части принадлежащи на друг правен субект.

Твърди се, че от представената по делото покана за доброволно изпълнение № ****/ 21.01.2021 г. по изп.д. № ***/**** г. на ЧСИ С. Г., отправена по реда на чл.429 ал.2 от ГПК, и липсата на отговор, се установява че Д. Д. е загубила право да приеме наследството, оставено от починалия й съпруг - М. Т. Д..

Съгласно императивния текст на чл.51 от ЗН, във вр. с чл. чл.429 ал.2 от ГПК, „Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството“. От особената книга по чл.49 от ЗН е видно, че няма вписано приемане на наследството от наследник Д. Д., което обстоятелство не е спорно.

Също безспорно е, че по изп.д. № ***/**** г. ЧСИ Ст.Г. е връчил гореописаната покана и е определил срока по чл.51 от ЗН, на основание чл.429 ал.2 от ГПК. Поканата е връчена на 08.02.2021 г., лично на наследника Д. Д..

1

Същата не е отговорила, че приема наследството в дадения 7-дневен срок, което обстоятелство се установява от приложеното изп.д. № ***/**** г. на ЧСИ Ст.Г.. На това основание Д. Д. се счита, че е загубела право да приеме наследството.

Счита се, че поради това има продажба на право на собственост върху 2/6 идеални части от имота, каквито Д. не притежава.

Не била спазена процедурата по чл.51 ал.1 от ЗН по отношение на наследничката Р. К. Л.-В., въпреки, че е направено искане от заинтересовано лице. При наличие на незаето наследство, каквото съдът признава по отношение на 1/6 идеална части за наследничката Р. К. Л.-В., следва да бъде изпълнено задължението за връчване на уведомление по чл. 51 ал.1 от ЗН с определяне на срок за приемане или отказ от наследството. При обективна невъзможност да бъде връчено такова уведомление на наследника, следва да бъде приложен реда по чл. 59 ал.1 от ЗН, като бъде назначен управител на незаетото наследство. Едва след описа на наследственото имущество , може да се пристъпи към провеждане на публична продан. Тези изисквания на закона не са изпълнени. Неспазените императивни текстове на закона, са основание за незаконосъобразно проведена публична продан, респ. за незаконосъобразно постановление за възлагане.

На следващо място се счита, че съсобственикът/наследникът или особения управител на незаето наследство/, е следвало да бъде уведомен за насрочената публична продан, за да може да упражни правото си по чл.717м , ал.2 от ТЗ, т.е. да даде съгласие за продажба на имота като цяло или сам да участва при покупката на имота. Такова уведомление до съсобственика няма, като нарушението е значимо с оглед нарушено право на наследника в частта на незаетото наследство, което е 3/6 идеални части от имота.

Също така се посочва, че не е налице взето решение от Събранието на кредиторите за продажба само на част от имота. Събранието на кредиторите е взело решение за продажба на недвижимото имущество като цяло - земя и сграда. Поради това се твърди, че продажбата на 5/6 ид. части от имота е извършена в противоречие с взетото решение, не по установения в производството ред, поради което е недействителна.

В постъпилия отговор на жалбата синдика З. Х. по подробни съображения установява, че постановлението е правилно и законосъобразно и 2 процедурата по провеждане на публичната продан и неговото издаване е спазена. Наред с това пространно е установена фактическата обстановка относно собственическите права касателно процесния имот. Поради всичко изложено се моли жалбата да се остави без уважение.

Становище с аналогично искане е постъпило и от кредитора на който е възложен имота, а именно „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД. В него подробно се обосновава тезата, че продажбата е проведена законосъобразно.

Пловдивски Апелативен Съд, като се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Прави впечатление, че основните аргументи, които са въведени от жалбоподателя касаят собственическите права относно имота и процедурите по отношение реализиране на наследственото правоприемство във връзка с чл.49 и сл. от ЗН. Счита се от жалбоподателя, че настоящият съд, респективно съда по несъстоятелността следва да направи преценка относно тези правно релевантни факти, които от своя страна при проявлението им в правния мир биха се отразили на законосъобразността на проданта, респективно на издаденото по този повод постановление за възлагане.

Настоящият състав на съда не намира опора в нормативната база за едно такова виждане, като проверката, която прави съда по повод издаването на постановлението е касателно развилата се процедура по извършването на публичната продан. Жалбата е подадена срещу постановление за възлагане по чл. 717з ТЗ, за който съдебен акт, слагащ край на процедурата по осребряване на имущество на длъжника в несъстоятелност, чрез извършване на публична продан чрез таен търг, законодателят единствено е предвидил инстанционен контрол за законосъобразност, по която причина при последната проверка съдът следва да осъществи пряк контрол върху цялостното осъществяване на процедурата по проданта до обявяване на купувач и спазването на правилата на чл. 716 ТЗ – чл. 717 н ТЗ. В посочения смисъл е и съдебната практика по определение 245 от 09.06.2016 г. по ч.т.д. 776/2016 г., ТК, I ТО на ВКС, и Определение № 1479 от 1.05.2018 г. на САС по т. д. № 1898/2018 г.

Няма спор в съдебната практика, че на проверка за законосъобразност, 3 по реда на обжалване постановлението за възлагане, на основание чл.717з ал.3 ТЗ, подлежат всички елементи от фактическия състав на публичната продан по чл.717 ТЗ, така както съдът по несъстоятелността, произнасяйки се по чл.717з ал.1 ТЗ, осъществява пряк контрол върху цялостното осъществяване на процедурата по проданта до обявяването на купувач, като не ограничава преценката си до обстоятелството дали е внесена продажната цена. Тъй като именно този акт потвърждава / или отрича / правните последици на осъществилите се преди това действия по проданта ,а никое от тях не поражда самостоятелни правни последици, засягащи интереса на длъжника, последните нямат преграждащ за правата му в процедурата по осребряване на имуществото ефект, поради което и законодателят е предвидил инстанционен контрол единствено по отношение постановлението за възлагане - чл.717з ал.3 ТЗ. Правото на жалба по този ред адекватно осигурява защитата на длъжника .

/ В този смисъл определение № 245 от 09.06.2016 г. по ч.т.д. 776/2016 г., ТК, I ТО на ВКС/

В крайна сметка законодателно в чл.717з от ТЗ не е конкретно изяснено в какъв аспект би следвало да бъде разпростряна проверката на съда при издаване на постановление за възлагане, респективно и каква би била преценката на въззивния съд при обжалване по чл. 717з, ал.3 от ТЗ. При това положение следва да се тълкува волята на законодателя, като съдебната практика се е обединила около становището, че подлежи на проверка процедурата по извършване на публичната продан, но не и нещо повече. Т.е. оплакванията на жалбоподателя свързани с наличието на собственически спорове не следва да бъдат обект на проверка в процедурата по издаване и обжалване на постановлението за възлагане.

Аргумент в тази посока може да се намери и в чл.453, ал.3 от ГПК.

Съобразно нормата на чл.621 от ТЗ доколкото в частта за несъстоятелност няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Т.е. налице е субсидиарно приложение. В случая, както се изясни, в хипотезата на чл.717з от ТЗ не са детайлно конкретизирани в закона предмета и пределите на проверката, която следва да се извърши от съда издаващ постановлението за възлагане и въззивния съд при обжалване по ал.3. При това положение и наличието на празнота следва да намерят субсидиарно приложение правилата на ГПК. Изрично в чл.435, ал.3 от ГПК се определя, че постановлението за възлагане може да се обжалва 4 само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Без да се изпада в излишен буквализъм тълкуването на тази разпоредба обосновава несъмнено тезата, че принципно в производството по несъстоятелност на проверка по реда на чл.717з от ГПК, по повод издаването и обжалването на постановленето за възлагане, подлежат фактите свързани с процедурата по провеждане на проданта и нищо повече. В унисон с този извод е и цитираната по – горе съдебна практика на ВКС.

Поради това в огромната си част наведените от жалбоподателя аргументи са правно ирелевантни и не могат да бъдат съобразявани в рамките на настоящото производство. Прави впечатление, че оплакванията на жалбоподателя касаят твърдения за наличието на права върху имота на трето лице. Ако действително има такива то същите би следвало да бъдат заявени от лицето, чийто права са засегнати, в нарочен исков процес, като в настоящото производство тези факти не могат да бъдат съобразявани./чл.440 от ГПК/ Не на последно място и следва да се уточни, че принципно длъжникът няма никакъв правен интерес да неглижира своите права върху имота и да релевира аргументи за собственически права на трето лице, тъй като по този начин ще бъде намалена възможността за погасяване на дълга, чрез универсалното принудително изпълнение по производството по несъстоятелност.

Единствените оплаквания на длъжника в жалбата, които следва да бъдат разгледани по същество е за липсата на решение на СК за продажба на част от имота и липсата на уведомление по чл. 717м, ал.2 от ТЗ.

След служебна проверка се установи, че на СК проведено на 15.08.23г. относно реда и начина за осребряване на имуществото е взето решение за продажба на недвижимите имоти като съвкупност, както и че масата на несъстоятелността се изчерпва с процесния имот. При това положение и продажбата на 5/6 идеални части от него, при констатирани от синдика права върху 1/ 6 идеални части, които са в патримониума на трето лице е законосъобразна и в унисон с взетото решение от СК.

На следващо място следва да се отбележи, че липсата на уведомление по чл. 717м , ал.2 от ТЗ не опорочава проданта, като посочената разпоредба не е 5 императивна и гарантира една правна възможност, която може да бъде осъществена или не.

Ето защо и ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. №44879/ 22.12.25г. на ЕТ „Т **-Д. Д.“- в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив против постановление за възлагане рег. № 4/ 09.12.25г. по т.д.№ 289/21г. по описа на ОС Пловдив, с която се желае да бъде отменен атакувания съдебен акт, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6