Определение № 2920 от 17.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2920 гр. София, 12.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20231100605150 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на законен представител на пострадалите М. С. А. и А. С. А. срещу определение на СРС, НО, 9 състав от 27.07.2023 година по НЧД № 9313/2023 година, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 11.05.2023 година, с което наказателното производство по ДП № 3382 ЗМК1539/2019 година по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 18996/2019 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК по обвинението, повдигнато спрямо обвиняемата А.Г.Г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В жалбата се излагат по същество съображения за неправилност на съдебния акт, като се претендира отмяна на определението на първата инстанция и постановлението на прокурор при СРП и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона. Твърди се необоснованост на оспорените актове, основаваща се на неправилна оценка на изготвените в хода на производството експертни заключения, изодите в които наред с това не били ясни и не давали отговор на въпросите с необходимата степен на категоричност относно относимите въпроси, предмет на разследване.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки материалите по делото, намери, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в установения за това срок, срещу акт подлежащ на въззивна проверка и пред компетентен съд.

По същество същата е основателна, първоинстанционното определение като неправилно следва да бъде отменено, а постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство за престъпления по чл. 183, ал. 1 НК, за което А.Г.Г. е привлечена в качеството на обвиняем следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

1

Досъдебното производство е образувано на 28.08.2019 година с постановление на прокурор при СРП за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за това, че в периода от 01.01.2019 година до 01.08.2019 година, включително, в гр. София, съзнателно не е изплащана месечна издръжка на детето А. С. А., в размер на 127,50 лева месечно, съгласно определение от 23.01.2018 година по гр. дело № 82106/2017 година по описа на СРС, III ГО, 83 състав, чрез С. И. А., като негов баща и законен представител, в размер на повече от две месечни вноски и за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за това, че в периода от 01.01.2019 година до 01.08.2019 година, включително, в гр. София, съзнателно не е изплащана месечна издръжка на детето М. С. А., в размер на 127,50 лева месечно, съгласно определение от 23.01.2018 година по гр. дело № 82106/2017 година по описа на СРС, III ГО, 83 състав, чрез С. И. А., като негов баща и законен представител, в размер на повече от две месечни вноски.

В хода на досъдебното производство с постановление за привличане на обвиняем от 18.10.2022 година А.Г.Г. е привлечена в това процесуално качество за две престъпления по чл. 183, ал. 1 НК спрямо всяко от низходящите лица за период от 01.03.2021 година до 31.03.2022 година.

С постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 11.05.2023 година наказателното производство по ДП № 3382 ЗМК-1539/2019 година по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 18996/2019 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК по обвинението, повдигнато на обвиняемата А.Г.Г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че дължимата издръжка от обвиняемата по отношение на низходящите й е била заплатена в цялост, поради това не бил осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

С определение на СРС, НО, 9 състав от 27.07.2023 година по НЧД № 9313/2023 година, постановено по жалба на законния представител на малолетните пострадали пъровинстанционният съд е потвърдил оспоренния първоинстанционен акт. Приел е, че обвиняемата не е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като обвиняемата за инкриминирания период е плащала задълженията си за издръжка, като не се установявало пропускани месечни вноски.

В рамките на инстанционната проверка въззивния съдебен състав намира на първо място, че първоинстанционният съд в рамките на контролните си правомощия не е констатирал, че прокурорският акт не отговаря на изискванията за обоснованост, тъй като при проверка на неговото съдържание се констатира, че представителят на държавното обвинение по същество не е изложил съображения за възприетата фактическа обстановка и начина на формиране на изводите си въз основа на доказателствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства. Декларативното позоваване на изготвена в хода на досъдебно произодство допълнителна съдебно-оценителна експертиза не може да се приеме за спазване на изискването на чл. 199, ал. 2 НПК за излагане на мотиви за взетото решение. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по фактите, доказателствата и приложимото право, но следва да бъде посочено, че от законовата разпоредба на чл. 243, ал. 5 и 6 НПК е видно, че съдът не разполага с 2 компетентност, равнозначна с тази на прокурора. Той не решава въпроса за прекратяването, а упражнява последващ контрол върху неговата обоснованост и законосъобразност. Съдът не може чрез свой собствен, различен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, да решава въпросите по обжалването, а още помалко може да "замести" прокурора, когато в постановлението му липсват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото. В този смисъл първоинстанционният съд е пропуснал да констатира необосноваността на прокурорския акт и е следвало да отмени същия.

Извън тези констатации настоящият съдебен състав намира, че и прокурорското постановление, и първоинстанционното определение са постановени при непълнота на доказателствения материал.

В принципен план съображенията, изложени от първата инстанция относно рамките на произнасяне предвид повдигнатото обвинение спрямо лицето А.Г.Г. са правилни. В конкретния случай предмет на рзследване с оглед обектините и субективни предели на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е налице ли е съзнателно неизпълние от родителя А.Г. по отношение на низходящите М. С. А. и А. С. А. на задължение за издръжка в размер на две или повече месечни вноски, произтичащо от осъждането й с влязло в сила съдебно решение. Отчитайки обстоятелството, че съдебното решение № 105916/02.04.2019 година по гр. дело № 82106/2017 година по описа на СРС, III ГО, 83 състав е влязло в сила на 13.04.2021 година, то както правилно е посочил районен съд състав на престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 НК може да бъде осъществен след тази дата, тъй като определението за привременни мерки няма характера на влязло в сила съдебно решение и неизпълнението на произтичащото от него задлъжение за плащане не може да доведе до пораждане на наказателна отговорност, а на гражданска такава.

В случая обаче неизяснен остава същественият въпрос, включен в предмета на доказване по делото- налице ли е неплащане на издръжка от страна на подсъдимата по отношение на двете й деца, за което е осъдена с влязлото в сила решение, цитирано по-горе в размер на две или повече месечни вноски.

В заключението на СОЕ, изготвена от вещото лице Б.М. от 03.09.2022 година се установява неизпълнение на задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски от страна на подсъдимата по отношение на всяко от децата. Периодът е обхващал 01.01.2019-31.03.2022 година. Въз основа на това заключение практически спрямо обвиняемата е било повдигнато и обвинение за две престъпления по чл. 183, ал. 1 НК. В допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице Б.М. от 19.04.2023 година се установява, че са изплатени в цялост задълженията за издръжка за периода 01.09.201931.03.2022 година и за двете деца от страна на подсъдимото лице. Именно това заключение е дало основание на СРП и СРС да приемат липсата на осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

При наличните заключения, констативно-съобразителни части и проверни материали остава неясно за въззивния съд твърдяното цялостно погасяване на дължимата издръжка по какъв начин е осъществено от страна на обвиняемата и най-вече периодът когато това е 3 осъществено. Този въпрос е от съществено значение за извършване на правилна преценка на приложимия закон. Това е така, защото, ако в действителност обвиняемата е погасила изцяло задълженията си за издръжка /вероятно в хода на изпълнителното дело пред ДСИ, след запор и превеждане на парична сума/ то съществено е в кой момент е осъществено това- в размер и на падеж, определен съобразно влязлото с сила решение на съда, или е било налице неизпълнение в размер на две и повече месечни вноски на падежа и погасяването е извършено на по-късен етап. Едва при изясняване на този въпрос може да бъде решено дали следва да се приложи чл. 183, ал. 3 НК или липсва изначално състав на престъпление по чл.

183, ал. 1 НК.

Ако бъде установено в хода на досъдебното производство, че е налице неплащане на издръжка от страна на подсъдимата по отношение на двете й деца, за което е осъдена с влязлото в сила решение, цитирано по-горе в размер на две или повече месечни вноски в определения за това срок, но впоследствие сумата е изцяло заплатена, то тогава не следва да се прекратява наказателното производство поради липса на престъпление, тъй като е налице хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК, като следва да бъде съобразено Решение № 2/02.02.1970 година по НД № 1/1970 година на ОСНК и подсъдимата следва да бъде предадена на съд, който единствен може да реши налице ли е хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК.

А за да бъде решен правилно този въпрос, следва да бъде изготвена нова СОЕ, която след като се запознае с материалите по делото и приложената документация, съдържаща информация за плащания, с движението по банковата сметка и изпълнителното дело, образувано пред ДСИ да даде заключение по въпросите какъв е размерът на дължимата издръжка за всяко едно от децата на обвиняемото лице за инкриминирания период, каква е заплатената/незаплатената сума за всеки отделен месец, като се посочи съответният месечен период, дължима сума, падеж, съответно датата на заплащане на дължимата издръжка и нейният размер, съответно, ако липсва плащане, да бъде изрично посочено.

При това положение изводите на държавното обвинение за липса на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и на първоинстанционния съд при наличната доказателствена съвкупност са необосновани и несъответни на закона, което обосновава отмяна на първоинстанционното определение и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд, НО, 9 състав от 27.07.2023 година по НЧД № 9313/2023 година.

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 11.05.2023 година, с което наказателното производство по ДП № 3382 ЗМК-1539/2019 година по описа на 07 РУ-СДВР, 4 пр.пр. № 18996/2019 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК по обвинението, повдигнато на обвиняемата А.Г.Г. за престъпление по чл. 183, ал.

1 НК.

ВРЪЩА делото на прокурора при СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5