Решение № 18140 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18140 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110133864 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) И. Н. М. е предявил

1) срещу „К------” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2474711/19.11.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави, както и евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит, както и

2) срещу „А-” ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 19.11.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника „К------” ЕАД договор за потребителски кредит № 2474711/19.11.2021 г., въз основа на който е получила заем в размер от 5000 лв., със задължение да го върне на вноски в срок от 24 месеца ведно с уговорената лихва в общ размер от 7985,52 лв.

Поддържа, че на основание чл. 4.1 от договора е сключил с ответника „А-“ ЕООД договор за поръчителство от същата дата, по който имал задължение да плати възнаграждение в размер на 5907,12 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с императивни 1 правни норми, тъй като в същия не се съдържала информация относно възможността на кредитополучателя да получи извлечение по сметка за извършените и предстоящите плащания, както и относно правото на отказ от договора, общите условия към договора не били предоставени на ищцата, респ. не било налице изрично приемане на същите. В договора липсвали съществени елементи от съдържанието – приложимият лихвен процент и условията за прилагането му и дали същият е фиксиран или променлив за срока на договора, не бил посочен размер на възнаградителна лихва и съотношението й спрямо главницата, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В договора за кредит бил грешно посочен размерът на ГПР, тъй като действителният бил над максимално установения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не била посочена общата сума по договора към датата на сключването му и съотношение на годишната лихва по договора към общия ГПР. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, както и предвид наличието на свързани лица по двете правоотношения. Поддържа, че клаузата по чл. 4.1 от договора за кредит, с която сключването на договор за поръчителство било предвидено като условие за предоставяне на сумата по кредита, е нищожна, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации за страните по договора за кредит и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост. Намира и договора за поръчителство от 02.03.2021 г. за нищожен поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави предвид значителната нееквивалентност на насрещните престации.

Ответникът „К------“ ЕАД оспорва исковете при твърдението, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от 19.11.2021 г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 5000 лв. и 657,84 лв. за застрахователна вноска, като сочи, че по договора бил уговорен ГЛП в размер от 35,55 %, ГПР в размер от 41,95 %, а общият размер на задълженията по договора бил 7985,52 лв. Намира, че договорът е действителен, като същият е сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК, а на кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит и същият бил сключен във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР и при ясно формулирани клаузи. Оспорва договорът за потребителски кредит да накърнява добрите нрави и да е налице нееквивалентност на престациите.

Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, а не като задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство и същият 2 съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри.

Предявява насрещни осъдителни искове за сумата от 1945,62 лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит за периода от 01.01.2022 г. до 11.11.2022 г. по процесния договор за кредит, както и за сумата от 3133,36 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумите, като евентуално претендира същите като чиста стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. Излага твърдения, че ищецът е направил само едно плащане по договора, поради което на основание чл. 3.1 от общите условия към договора целият кредит и всички непогасени парични задължения по него са станали предсрочно изискуеми и в този смисъл в насрещната искова молба прави волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост.

Ответникът „А-“ ЕООД признава, че е сключил с ищеца договор за предоставяне на поръчителство от 19.11.2021 г., по силата на който се е задължил да поеме солидарно с ищеца отговорност за задълженията по процесния договор за кредит, като страните уговорили месечно възнаграждение за периода на действие на договора, което не попада в обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищеца била предоставена преддоговорна информация и бил запознат с параметрите по договора, като същият направил информиран избор да сключи договора за поръчителство и същият не съставлявал необходимо условие за сключването на договора за кредит и не било скрепено с каквато и да е санкция за кредитополучателя. Счита, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са действителни, като същите съществуват самостоятелно и не съдържат неравноправни клаузи или такива в противоречие с императивни правни норми или добрите нрави.

Ответникът по насрещните искове И. Н. М. оспорва същите при твърдение, че не е дал повод за предявяване на претенцията, тъй като ищецът многократно е отказвал да отсрочи задълженията по договора въпреки исканията на ответника. При условията на евентуалност моли на основание чл. 241 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на задълженията на 36 месечни вноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. С писмена молба уточнява, че поддържа иска, моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Счита, иска за основателен. Моли съда да го уважи.

Претендира разноски.

Ответникът не се явява в о.с.з. С допълнителна молба заявява, че изцяло признава иска. Прави възражение за прекомерност на разноски.

Другият ответник не се явява в о.с.з. С допълнителна молба заявява, че изцяло признава иска. Прави възражение за прекомерност на разноски.

3

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявени са два положителни установителни искове за обявяване на нищожност на два договора, при условията на евентуалност – на техни клаузи. Исковете са с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, включително с оспорената клауза за възнаграждение за поръчителство, които противоречат на императивна законова разпоредба или на добрите нрави.

Насрещните искове са осъдителни с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещните претенции е да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпил падежът на търсените вземания, респ. предсрочната им изискуемост. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е сключен договор за потребителски кредит № 2474711/19.11.2021 г., по който ответникът „К------“ ЕАД е предоставил на ищеца кредит в общ размер от 5657,84 лв., както и че на 19.11.2021 г. между ищеца и „А-“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство.

Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на 4 процесните съглашения и дължимостта на сумата по насрещния осъдителен иск.

Представения по делото договор за договор за потребителски кредит № 2474711/19.11.2021 г ., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД между ищеца, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество " К------ " ЕАД, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК и в ЗЗП.