Решение № 144 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110211536 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. П., ЕГН **********, с адрес в ***************, против

Наказателно постановление

№ 25-4332011830/30.05.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.

1, т. 3, б. „А“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като към момента на извършване на деянието процесният автомобил, собственост на въззивника, е бил обсебен, за което са били сигнализирани органите на реда.

По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В дадения ход по същество въззивникът поддържа жалбата по 1 изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2025 г. свидетелят Б. оставил в сервиз, находящ се в ********** на лицето М. И. М., собствения на майка му – жалбоподателя И. И. П. лек автомобил марка *** с рег. № ******** за извършване на ремонт. След около месец, свидетелят П. потърсил по телефона М. И. М., но тъй като не успял да се свърже с него, посетил сервиза, където бил оставил автомобила на въззивника П.. Тъй като на място същият не открил нито М., нито автомобила си, свидетелят П. подал сигнал за случилото се в 03 РУ – СДВР, за което му било издадено удостоверение.

Междувременно на 10.04.2025 г. около 10:03 ч. в гр.София, по ул.

„Опълченска“, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“, М.

И. М. управлявал лек автомобил марка *** с рег. № ********, собственост на въззивника И. И. П., без нейно знание и съгласие и без този автомобил да му е бил предоставен за ползване. На горепосоченото място последният бил спрян за извършване на полицейска проверка от служители при 03 РУ – СДВР, които установили самоличността на водача, като след направена справка в масивите на МВР било установено, че същият е неправоспособен, тъй като бил изгубил правоспособността си на 27.02.2006 г. по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Мястото на извършване на полицейската проверка било посетено и от 2 служители при ОПП – СДВР, като св. П. – младши автоконтрольор към СДВР – ОПП, съставил срещу И. И. П. АУАН № 3779034/10.04.2025 г., за това, че на 10.04.2025 г. около 10:03 ч. в гр.София, по ул.“Опълченска“ с посока на движение от бул.“Александър Стамболийски“ като собственик на лек автомобил *** с рег. № ********, предоставя за управление горепосоченото МПС на неправоспособен водач - М. И. М.. Същият е изгубил правоспособността си на 27.02.2006 г. по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 102, т. 1 ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия, която го подписала без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН № 3779034/10.04.2025 г. било издадено атакуваното

Наказателно постановление

№

25-4332011830/30.05.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител П. и свидетеля Б..

Съдът се довери на заявеното от свидетеля П., като намери показанията му за обективни и добросъвестно депозирани. Същевременно, последните са неинформативни относно процесното нарушение, а единствено относно съставянето на АУАН.

Показанията на свидетеля Б. от своя страна, се отличават с добре съхранен спомен за събитията, подробен, хомогенен и вътрешно безпротиворечив разказ, като съдът не намери основания за съмнение в изложеното от този свидетел, като показанията му не следва да бъдат дискредитирани единствено поради факта, че П. се намира в родствена връзка с въззивника. Въз основа на посоченото, при изграждане на релевантната 3 фактология съдът се довери изцяло на свидетеля П. отчитайки факта, че същият лично е оставил в сервиз процесния автомобил, установил е впоследствие, че последният не се намира в същия и местонахождението му е неизвестно, поради което е сигнализирал и органите на реда. Изложеното от свидетеля се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени доказателства, в частност – Удостоверение от 03 РУ – СДВР, респективно съдът намира, че заявеното от него представлява източник на преки доказателства относно релевантните факти.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 513з-9780/13.09.2024 г. на директора на СДВР.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

4

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вмененото на въззивника нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението. Налице е съвпадение между изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия/бездействия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателната отговорност на въззивника е 5 ангажирана неправилно, тъй като визираното административно нарушение не е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. В конкретния случай се установи от събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, че процесният лек автомобил *** с рег. № ********, собственост на жалбоподателя И. И. П., ЕГН **********, не е бил „предоставен“ за управление на установения при полицейската проверка водач М. И. М., ЕГН **********, напротив – бил е оставен в значителен период преди това в сервиз за извършване на ремонтни дейности, откъдето последният е бил взет без знанието и съгласието на собственика му, за което своевременно и преди датата на проверката от полицейските служители е бил подаден сигнал в 03 РУ – СДВР.

Поради посочено, поведението на въззивника П. не консумира състав на административно нарушение, респективно и административнонаказателната й отговорност в случая е неправилно ангажирана. Последното предполага като своя законосъобразна последица отмяната на процесното наказателно постановление.

Предвид изхода на делото право на разноски има въззивникът, но доколкото същата не претендира такива, а и липсват ангажирани доказателства за извършване на разноски, то съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 15 – и състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-011830/30.05.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР – 6