Определение № 3971 от 12.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 1846/2026
- Вид
- Определение № 3971
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- Неделина Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3971 гр. Варна, 12.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Неделина Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Частно гражданско дело № 20263110101846 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 390 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба от К. Х. Б., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на обективно кумулативно съединени бъдещи искове, предявими срещу Р. М., ЕГН **********, както следва:
1. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро – обезщетение за вреди от набедяване в престъпление закана за убийство;
2. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 000 евро – обезщетение за вреди от набедяване в престъпление обида;
3. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро – обезщетение за вреди от набедяване в престъпление причиняване на лека телесна повреда; ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на задължението; чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки на ответницата.
Съдът, след преценка на твърденията на молителя съобразно представените с молбата писмени доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по отправеното с молбата искане.
Предпоставките, които трябва да са налице, за да бъде допуснато обезпечението, са 1 следните: 1) допустимост на бъдещия иск; 2) обезпечителна нужда; 3) алтернативно – вероятна основателност на иска съобразно представените доказателства (по чл. 391, ал. 1, т.
1 ГПК) или представяне на гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК); 4) посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.
При обезпечаване на бъдещ иск молбата по чл. 390 ГПК е самостоятелна и трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск, чрез посочване на всички реквизити, които изисква разпоредбата на чл. 127 ГПК, както и да отговаря на изискванията на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК.
Едва след извършване на проверка за редовност на подадената молба може да се пристъпи към изследване на нейната вероятна основателност.
Наред с това, в обезпечителното производство съдът не разполага с правомощия да дава указания на молителя по отстраняване на констатирана нередовност на молбата.
Надлежно сезирания с молба по чл. 390 ГПК съд е длъжен да прецени допустимостта и вероятната основателност на бъдещите претенции така, както са формулирани в молбата и незабавно да се произнесе по нея.
Настоящият съдебен състав намира, на първо място, че в случая е налице нередовност на молбата за обезпечение, доколкото по отношение на претенциите за причинени вреди от набедяване във всяко едно от посочените престъпления не са наведени конкретни и ясни фактически твърдения относно вида, размера и момента, към който са претърпени претендираните от ищеца вреди. На следващо място, наведени в молбата са твърдения за претърпени както имуществени, така и неимуществени вреди, като нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба същите са конкретизирани и разграничени. Освен това, в петитума на исковата молба се съдържа претенция за обезщетение за забава, която също не е уточнена по размер и период.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 20039/12.03.2026 г. от К. Х. Б., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на обективно кумулативно съединени бъдещи искове, предявими срещу Р. М., ЕГН **********, както следва:
1. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро – обезщетение за вреди от набедяване в престъпление закана за убийство;
2. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 000 евро – обезщетение за вреди от набедяване в престъпление обида;
2
3. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро – обезщетение за вреди от набедяване в престъпление причиняване на лека телесна повреда; ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на задължението; чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки на ответницата, на основание чл. 390 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3