Решение № 15 от 29.01.2026, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Крумовград, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В.а като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20255130100283 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с трудов спор.

Предявена е искова молба от ищеца Б. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

**************, в която сочи, че е работил в **************** повече от 30 години. Със заповед №15/04.09.2024г. на изпълнителния директор на дружеството му било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 03.09.2024 год.

Сочи, че независимо от основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение към 03.09.2024 год. бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че многократно провел разговори с работодателя, в които го помолил да му изплати дължимото му се обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, но до настоящия момент то не му било заплатено. Категорично му било заявено, че с оглед на правното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, нямал право да получи претендираното обезщетение.

Твърди, че съгласно чл.222, ал.З от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Счита, че по отношение на него към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение са били налице предпоставките на чл.222, ал.З от КТ, поради което работодателят му дължи обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения или общо *** лева.

След това сочи, че по този повод подала жалба до Дирекция «Инспекция по труда» гр.Кърджали с вх.№ВХ25084224/11.06.2025 год., в отговор на която получила писмо с изх.

№25063227/23.06.2025 год., с което му било потвърдено, че ответното дружество му дължи обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, независимо от основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и бил уведомен, че на „*********, бил издаден протокол със 1 задължителни за изпълнение принудителни административни мерки със срок до 07.07.2025 год.

Твърди, че въпреки многократните им разговори за доброволно изпълнение на паричното му задължение до настоящия момент бившия му работодател не му бил изплатил дължимото му се обезщетение съгласно КТ. Ответното дружество изпаднало и в забава от 01.11.2024 год.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди **********, със седалище и адрес на управление в ****************, представлявано от изп.директор Р. М. Б. да му заплати полагащото му се обезщетение, в размер на ******** лв., от които: *** лева, представляващо полагащото му се обезщетения по чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения и **** лева, обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение, за времето от 01.11.2024 год. до 28.07.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата Претендира направените разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Н. М., изпраща писмено становище, с което изцяло поддържа така предявения иск. На основание чл. 214 от ГПК моли съда да допусне изменение на предявените от Б. В. К. против ответното дружество искове, като ги увеличи, както следва: от **** лева на **** лева за претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения и от **** лева на ***** лева на претендираното обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи от процесуалния представител на ответника, адв.Е. В., че оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и като такъв, моли да бъде отхвърлен.

Излага подробни съображения. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв. Е. В. не се явява, представя молба-становище, с която поддържа изцяло отговора на исковата молба, както и изложените в него съображения. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатското възнаграждение.

В съдебното заседание на 10.12.2025 г. настоящият съдебен състав на основание чл.

214 от ГПК е допуснал изменение на предявените от Б. В. К. против ответното дружество искове като ги е увеличил, както следва: от **** лева на **** лева за претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения и от **** лева на ***** лева на претендираното обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед №15/04.09.2024 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, считано от 03.09.2024 г. е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.

325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

От заверено копие на фишове за заплати за месец август и септември 2024 г. е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на **** лева.

Видно от заверено копие на жалба с вх. № 25084224/11.06. 2025 г. се установява, че е подадена до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали и с нея ищеца иска да бъде извършена проверка на ответника, тъй като е работил в ******** повече от 30 години и е придобил право на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, но той отказва да му го заплати.

От заверено копие на приетата като доказателство по делото заверено копие на 2 преписка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, се установява, че е образувана във връзка с подадена от ищцата жалба с вх. № 25084224/11.06. 2025 г. като са извършени две проверки, от които втората последваща, за контрол на издадените принудителни административни мерки, касаещи изплащане на Б. В. К. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Видно от заверено копие на преписка с вх.№ 1928/13.10.2025 г. от ТП на НОИ Кърджали, се установява, че същата е образувана във връзка с депозираното от Б. В. К. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и с разпореждане №********** от 26.07.2021 г. на ТП на НОИ гр.Кърджали се установява, че на основание положения от ищеца трудов стаж в предприятието на ответника той е бил пенсиониран.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения възлиза на сумата от **** лева, а обезщетението за забавено изпълнение на дължимото обезщетение за времето от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г. е в размер на ***** лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск по чл.

222, ал.3 и ал.4 от КТ за основателен и доказан. По делото не се спори, че ищеца е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.07.2021 г., както и че от фактическа страна не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед №15/04.09.2024 г. но не е упражнил правото си на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. При тези фактически обстоятелства, от правна страна следва да се приеме, че искането за плащане на гратификация (допълнително заплащане за положен труд) по чл. 222, ал. 3 от КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца, възникнало при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя е основателно и доказано. Принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ произтича от това, че служителят придобива право на пенсия веднъж; това право възниква към определен момент и то може да бъде реализирано спрямо този работодател, при когото е възникнало правото. В случая от значение е обстоятелството, че ищеца е придобил правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Обезщетението по своя характер представлява отблагодаряване за дългогодишна служба, а не на обезвреда за това и показва, че работника или служителя има прослужени без прекъсване повече от десет години трудов стаж при съответния работодател, както е в случая. С оглед на това, в настоящия случай за ищеца е възникнало това право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ именно в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Съгласно чл.228 от КТ и приложимата задължителна практика на ВКС(решения № 432 от 3.12.2012 г. по гр.д. № 1129/2011 г. на Четвърто Г.О., № 665 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1688/***9 г. на Трето Г.О. и № 490 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 342/***9 г. на Четвърто Г.О) дължимото обезщетение е изчислено въз основа на последното пълно брутно трудово възнаграждение за длъжността, която ищеца е заемал и според приетото заключение на вещото лице възлиза на сумата от **** лева и съответно обезщетението за шест месеца възлиза на ***** лева, а обезщетението за забавено изпълнение на дължимото обезщетение за времето от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г. е в размер на ***** лева. Прочие, върху неизплатените главници се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.07.2025 г. до окончателното им изплащане.

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от *** лева с ДДС, съобразно уважената част на исковете и с оглед списъка на разноските по чл. 80 от ГПК.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, както с оглед на фактическата и правна сложност на делото, така и в предвид на това, че съобразно уважената част на исковете, дължимото възнаграждение по чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.***4 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) 3 претендирано от процесуалния представител на ищеца в случая е по – ниско от предвиденото в тази норма. Следва ответникът да заплати по сметка на Районен съд Крумовград държавна такса върху присъдените суми в размер на *** лева, както и направените бюджетни разноски за вещо лице от *** лева.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА **********, със седалище и адрес на управление в **************** да заплати на Б. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **************, сумата в размер на **** лева, от която: **** лева представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и ***** лева - обезщетение за забавено изпълнение на дължимото обезщетение за времето от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска - 29.07.2025 г. до окончателното им изплащане, както и за направените по делото разноски от *** лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА **********, със седалище и адрес на управление в **************** да заплати по сметка на Районен съд - Крумовград държавна такса върху присъдените суми в размер на *** лева, както и направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на *** лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

4