Решение № 234 от 13.10.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. к, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – к, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100379 по описа за 2025 година

Предявени са ,при условията на обективно и субективно съединяване,искове за прогласяване нищожност на договор за паричен заем и на договор за поръчителство.

Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №с от кг,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД,като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,ЗЗП и ЗПК.

Моли да бъде прогласена нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №с от кг,,същият е лишен от правно основание ,уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя,противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици,и на основание обстоятелството,че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Излага се ,че договорения фиксиран годишен лихвен процент от 40.00% нарушава добрите нрави,не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора,кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 476.70% е заблудил потребителя,налице е заблуждаваща търговска практика,която е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата с ГПР.

Уговореното възнаграждение за фирмата –гарант е разход по кредита,който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР,индикатор за общото оскъпяване на кредитачл.19,ял.1 и 2 от ЗПК.

1

Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК,като заблуждаващо е предоставил на кредитополучателя стандартен европейски формуляр за кредит с посочен лихвен процент и ГПР,представил е невярна информация и потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение.

На собствено основание е нищожен и договора за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение на гарант не е породила правни последици.Клаузата,че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48,транспонирА. в ЗПК.Възлагането на потребителя да заплаща задължения,които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя.

Договорът за поръчителство е с акцесорен характер,и тъй като кредитната сделка е нищожна ,договорът за предоставяне на гаранция не е породил правно действие.

Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договора за паричен заем №с от кг,както и на договора за предоставяне на поръчителство/гаранция №с от к година.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“-АД-София,в който е изразено становище за нередовност на исковата молба,както и за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответника „Файненшъл България“-ЕООД-София,в който също е изразено становище за нередовност на исковата молба,за неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.

От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за паричен заем №с от к година,сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“-АД,при следните параметри: предоставена сума в размер на 1000.00 лева,срок на заема 8 месеца,фиксиран годишен лихвен процент по заема-45.00%,годишен процент на разходите-56.51%.

В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя дружествогарант,което предоставя гаранционна сделка.

В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на гаранция № с/същия номер като договора за кредит/ от дата кг /същата дата като на договора за кредит/,като същият е сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца А. П. П., за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорено възнаграждение на гаранта в размер на 688.00 лева.От тази клауза на договора е видно, че възнаграждението по 2 договора за поръчителство е повече от 50% от отпуснатия кредит в размер на 1000.00 лева.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена добросъвестно и компетентно от вещото лице Р. Х. се установява,че преизчисления годишен процент на разходите,съобразно размера на анюитетните вноски,с разходи за лихва в размер на 176.00 лева,равни на годишен лихвен процент от 45.00% с анюитетни вноски от 147.00 лева месечна е 55.54“%.,а преизчисления ГПР е в размер на 516.91%.

При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.

В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписА. методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.

В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвен процент от 45.00 %, не става ясно как е формиран ГПР от 56.51 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.

Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забрА.та по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът 3 приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент".

Тази разпоредба е транспонирА. и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е в размер на повече от половината от стойността на кредита/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%. Подобни такси и възнаграждения за получен потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Този факт безспорно се установява от заключението на съд.-счетоводната експертиза,съгласно което при включване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция,ГПР е в размер на 516.91%.

С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не поражда целените правни последици.

По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за нищожен договора за поръчителство от кг., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата стрА. в лицето на потребителя физическо лице, домогващ да получи потребителски кредит. Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер на повече от 50% от размера на кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не допуска при уредбата на потребителските кредити и защитата на потребителите подобни уговорки, но и българското 4 законодателство също не допуска подобни уговорки - ЗПК и ЗЗП.

Затова съдът намира, че и договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК. Предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Е. И. от АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение общо в размер на 960.00 лева с ДДС по двата иска. Съответно всяко от възнагражденията следва да се плати от съответния ответник, стрА. по договора, предмет на иска.

По сметка на РС-к ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 100.00 лева и разноски в размер на 200.00 лева,респ.всеки от тях по 150.00 лева.

Поради уважаване на искове за нищожност ответниците по тях нямат право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за нищожен договор за паричен заем №с от к година, сключен между А.

П. П.,ЕГН:********** от град к,Лов.обл. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център,ет. 2, офис 40-46, представляван от с,поради заобикаляне на закона, на основание чл.