Определение № 134 от 16.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600175 по описа за 2025 година

, при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна против определение рег.№219/28.03.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №301/2025 година. Със съдебния акт е отменено постановление на посочената прокуратура за прекратяване на наказателно производство по ДПр №461/2023 година по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК.

В частния протест се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния окръжен съд за незаконосъобразност на постановлението, т.к. в същото се съдържа доказателствен анализ - в изложението на фактическите обстоятелства на деянието, както и изводи по приложението на материалния закон, мотивирани с данни за поведението на пострадалия велосипедист. Според автора на протеста, изводът по приложението на закона би останал непроменен, дори и в акта по чл.243, ал.1 от НПК формално да се преповторят разпитите на свидетелите в досъдебното производство. На база на заетите съображения, искането е за инстанционна намеса чрез отмяна на протестираното определение и постановяване на акт по реда на чл.243, ал.6, т.1 от НПК.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в частния протест, след като внимателно обмисли данните по делото и провери атакуваното определение, намери за установено следното:

Частният протест е допустим, преценен по същество е неоснователен.

Въззивният съдебен състав е напълно солидарен с извода на окръжния съд, че контролираното по реда на чл.243, ал.5 от НПК постановление на първоинстанционната прокуратура е незаконосъобразно, т.к. е в противоречие с изискването на чл.199, ал.2 от НПК. Безусловно задължително е всяко постановление на прокурора да се мотивира, което означава в съдържанието на акта да са надлежно отразени фактите на инкриминираното деяние и авторството, изведени на база на събраните и проверени доказателствени материали в стадия на разследването. Самите обстоятелствени констатации следва да са в резултат на спазване на принципите по чл.14, чл.18 и чл.107, ал.5 от НПК, и да обхващат всички съставомерни факти. След излагане на фактическите констатации е необходимо провеждане на доказателствен анализ, който по недвусмислен начин би следвало да разкрива начина на формиране на вътрешното убеждение на прокурора по предмета на доказване и приложимия закон. Ключова за този анализ е оценката на доказателствата, които 1 прокурорът е длъжен да разгледа както по собственото им съдържание, така и във взаимна логичност, като при противоречие в данните е необходимо да заеме изрични съображения защо едни се ценят, а други се отхвърлят. Разбира се, оценката е длъжна да обхване освен достоверността, също така относимостта, допустимостта и достатъчността на доказателствата и източниците им с отношение към приложението на закона. Винаги липсват мотиви, когато са наЛ. съществени пропуски по горните положения. А, че такива е допуснал първоинстанционният прокурор в проверяваното постановление не е и не може да бъде спорно, защото: 1)не е изложил фактически положения за пътните условия и за разположението на водача на мотоциклет „БМВ“ по протежение на пътното платно преди и в момента на удара; 2)допуснал е съществени противоречия за начина на движение на пострадалия велосипедист – веднъж се твърди, че същият е управлявал колелото „вдясно от пътното платно“, и веднага след това се въвежда обратен факт – „при движението си той криволичил по платното“; 3)не е посочено мястото на удара; 4) не е ясно каква е оценката на държавното обвинение по достоверността на доказателствата, както и по обосноваността и правилността на изготвените експертизи; 5)не са изложени мотиви по приложението на материалния закон – заетите общи съображения не могат да заместят изводите по съставомерността на деянието, по допуснатите нарушения на правилата за пътна безопасност от участниците в транспортното произшествие, които са в причинна връзка с общественоопасната последица.

Както правилно е посочил окръжния съд в контролираното определение, изискването за мотивираност на акта по чл.243, ал.1 от НПК е пряко обвързан с предмета на съдебния контрол – да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението, с което се слага край на наказателното производство. В конкретния случай, първостепенният съд е бил лишен от възможността да изпълни задълженията си съобразно чл.243, ал.4 от НПК, тъй като обжалваното постановление не притежава мотиви.

С оглед изложеното, проверяваното определение сe счете за законосъобразно, поради което и на основание чл.243, ал.7 от НПК, настоящият въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение рег.№219/28.03.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №301/2025 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2