Решение № 169 от 13.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към решение № 169/13.06.2023 г. по АНД № 498/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас.

Производството е по реда на чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по предложение на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ж.к. „**“, ул. „***“ № *, представлявано от управителя В. В. К., ЕГН:

**********, в размер на 11 638.50 лева, представляваща имуществената облага, с която се е обогатило юридическото лице, в резултат на извършено от управляващия и представляващия дружеството престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл.

209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа внесеното предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице „Н.“ ЕООД, ЕИК ***. В подкрепа на заетата позиция сочи, че юридическото лице се е обогатило в резултат на извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, което престъпно деяние фигурира в кръга на изрично упоменатите в ал. 1 на чл. 83а от ЗАНН. Пледира за уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на „Н.“ ЕООД в размер на 11 638.50 лева, представляваща имуществената облага, с която се е обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното престъпление, за което управляващия дружеството В. К. е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Юридическото лице „Н.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от управителя В. В. К., който заявява, че публикувайки оферти в „Grabo.bg“ не е имал намерение да извършва престъпление, нито е отказвал да върне парите на хората от закупените ваучери.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Търговско дружество Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район **, ж.к. „***“, ул. „***“ № *, е вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията на 10.10.2012 г. Негов управител и представител е В. В. К., ЕГН **********, който е и едноличен собственик на капитала.

В началото на 2015 година В. К. решил да развива и друг вид дейност, като целта му била да увеличи клиентопотока си за предлаганите от дружеството услуги и стоки, публикувайки и обяви чрез ползване на рекламни площадки (продажба на услуги през „Грабо.бг“, „Рио.бг.“ и „Лапни.бг“). Регистрирал имейл адрес: www.Fastandfurious-drive.com. Офертите, с които започнал да работи чрез дружеството, което представлява - „Н.“ ЕООД, първоначално били „drink and drive“, „drinkpowerdrive.com“, както и автомобилни абонаменти (абонамент за оказване на помощ).

На 04.02.2015 г. между дружество „Н.“ ЕООД с управител и представител В.

К. и „Грабо Медия“ ООД с управител С. В., представлявано от св. В. Ч., бил сключен договор за наем, съгласно който „Грабо Медия“ ООД предоставя виртуално пространство от собствената си информационна платформа „Grabo.bg“ за публикуване на оферти за предлаганите от Наемателя „Н.“ ЕООД стоки и услуги. За всяка отделна оферта е следвало да се сключват отделни „анекси“ към този договор. Най-често търсената услуга, предлагана чрез платформата от „Н.“ ЕООД, била автомобилен 1 абонамент.

В. К. решил да предлага и услуги по провеждането на шофьорски курсове, за които знаел, че реално няма как да изпълни, тъй като „Н.“ ЕООД не било регистрирано в Изпълнителна Агенция “Автомобилна Администрация“ и на същото не било издавано разрешение от ИА „Автомобилна Администрация“ за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

В изпълнение на взетото решение да възбужда и поддържа заблуждение у различни лица от различни населени места в Република България, К. предприел действия за осъществяване на намисленото, като стартирал оферти за шофьорски курсове категория „В“ и опреснителни такива, без да има възможност реално да ги предостави. Той нямал намерение да се задължава по сделките да предоставя съответната услуга в нито един от посочените в офертите градове.

За периода от 30.11.2015 г. до 03.05.2016 г. между „Грабо.бг“, „Рио.бг.“, „Лапни.бг“ и „Н.“ ЕООД били сключени анекси към основните договори за предоставяне на виртуалното им пространство от собствените им информационни платформи за предлагане на услуги. Основно промоционалните оферти (услуги) включвали и провеждането на шофьорски курсове на територията на определени градове в страната при преференциални цени и допълнителни услуги.

Потребителите на ваучерите заплащали стойността на ваучера или по банкова сметка, или чрез еРау на собственика и администратор на сайта „Грабо.бг“, „Рио.бг.“ и „Лапни.бг“, които от своя страна заплащали по банковата сметка на „Н.“ ЕООД в банка Райфайзенбанк с IBAN **** (открита на 24.09.2013 г.).

Въпреки, че в качеството си на управител на „Н.“ ЕООД, обв. К. приел всички горепосочени парични преводи от пострадалите, съобразно предварителните си намерения, той не предоставил услугите, за които са били заплатени. Такива услуги шофьорски курсове или опреснителни такива, изобщо не били предоставени поради липса на фактическа и правна възможност от негова страна. К. не възстановил предоставените от пострадалите парични средства в общ размер на 11 638.50 лева, които му били преведени по сметка на дружеството като такса за предоставената услугата. Поради това пострадалите лица подали жалби до органите на полицията.

Последвало образуване на досъдебно производство по случая - ДП № 96/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас, вх. № 12717/2021 г., пор. № 2146/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, за извършено в периода от 22.12.2015 г. до неустановена дата на м. юли 2016 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно счетоводна експертиза се установява, че в периода от 22.12.2015 г. до 31.05.2016 г. са били заплатени суми в полза на „Н.“ ЕООД, като закупени ваучери чрез „Грабо.бг“, „Рио.бг“ и „Лапни.бг“, в размер на 11 638.50 лева.

С оглед изпълнение на Решение № 650/ 27.05.2019 г. по НЧД № 2119/2019 г. на Районен съд – Бургас, на основание чл. 62, ал. 7 от Закона за кредитните институции, е постановено разкриване на банкова тайна по отношение на банковата сметка, открита на „Н.“ ЕООД, удостоверяваща постъпилите по сметката на дружеството суми по закупени ваучери, чиито услуги, заявени по тях, реално не са били изпълнени.

Досъдебното производство приключило с внесен в Районен съд - гр. Бургас обвинителен акт срещу управителя на „Н.“ ЕООД - В. В. К., ЕГН **********, по повод на който било образувано НОХД № 3103/2022 г. по описа на РС - Бургас. След 2 проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, по делото е постановена присъда № 15/26.01.2023 г., влязла в сила на 11.02.2023 г., с която В. К. е признат за виновен за извършено в периода от 22.12.2015 г. до неустановена дата на м. юли 2016 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените към предложението на БРП писмени доказателства, от доказателствата по НОХД № 3103/2022 г. по описа на БРС, приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото дело, както и от присъда № 15/26.01.2023 г., постановена по НОХД № 3103/2022 г. по описа на БРС, влязла в сила на 11.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, която бе съобразена и с разпоредбата на чл. 413 от НПК относно задължителната сила на постановената присъда, настоящият съд направи следните правни изводи:

Предложението на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „Н.“ ЕООД е допустимо, като подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и 3 от ЗАНН.

Разгледано по същество, същото е основателно.

В случая са налице всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки, обуславящи прилагане на имуществената отговорност по Глава четвърта от ЗАНН.

В случая по повод внесен в РС - Бургас обвинителен акт е постановена и влязла в сила присъда, с която В. В. К., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ НК, като управител на „Н.“ ЕООД, е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Материалноправните предпоставки включват наличие на юридическо лице, обогатяването му или вероятността за това от престъпление по някои от изрично посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и престъплението да е извършено от физическо лице с определени качества в юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен представител и т.н.). Несъмнено престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е постановена влязлата в сила осъдителна присъда срещу управителя на „Н.“ ЕООД, попада в обхвата на посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпления.

Безспорно е установено, че „Н.“ ЕООД е юридическо лице, вписано в Търговския регистър, което не е заличено към настоящия момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи административнонаказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази отговорност е безвиновна, тъй като юридическото лице не може да има субективно (психическо) отношение към извършеното от неговия управител общественоопасно деяние.

Към периода на осъществяване на престъпното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, а и понастоящем, лицето В. К. е управител и едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, т.е. е бил овластен да формира волята на юридическото лице и е представлявал същото. Ето защо, В. К. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАНН. Следователно налице е изискуемата от тези законови норми връзка между юридическото лице и дееца на престъплението.

Въз основа на установения от наказателния съд и описан в мотивите на 3 постановената присъда механизъм на извършване на деянията, следва да се направи извод, че управляваното от В. К. дружество е получило облага, вследствие извършеното от управителя му престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото процесните суми по закупените ваучери от четиридесет лица чрез интернет платформите на „Грабо.бг“, „Рио.бг.“ и „Лапни.бг“, в размер на 11 638.50 лева са постъпили по сметка на дружеството в Райфайзенбанк.

Облагата е настъпила за юридическото лице „Н.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, район ***, ж.к. „***“, ул.“***“ № *.

Видът и размерът на облагата, която е получило дружеството „Н.“ ЕООД, е имуществена и възлиза на сумата от 11 638.50 лева, невъзстановени по воденото наказателно производство.

Въз основа на изложеното, настоящият съд направи извода, че в случая са налице кумулативно изискуемите материалноправни и процесуалноправни предпоставки, уредени в чл. 83а и следващите от ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „Н.“ ЕООД.

Съгласно чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като облагата е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лева, но не помалко от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е получило неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи в размер на 11 638.50 (единадесет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки) лева.

Според настоящия съдебен състав, постановеното решение от Съда на Европейския съюз (четвърти състав) от 10.11.2022 г. по дело C-203/21, не се явява пречка за налагане на горепосочената имуществена санкция, тъй като настоящото производство по чл. 83а и сл. от ЗАНН се разглежда след влизане в сила на присъда по отношение на В. В. К., ЕГН **********, в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***. В това си качество В. К. е бил овластен да формира волята на юридическото лице „Н.“ ЕООД и е представлявал същото, като на него, като физическо лице, му е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, в осъществяването на което е бил обвинен по НОХД № 3103/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. От осъдения В. К. и защитата му такова оспорване не е било направено в производството по НОХД № 3103/2022 г. по описа на БРС, тъй като делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие - в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при което К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.