Решение № 925 от 30.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20245530102703 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.10.2014г. по ч.гр.д. 1972/2014г. по описа на РС – Казанлък, било образувано изпълнително дело № 104/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. номер *** при КЧСИ, с взискател „ПИБ“АД и длъжник К. Г. К. (ищеца).

Изпълнителното дело било прекратено поради неизвършване на действия.

На 06.10.2021г. било образувано ново изпълнително дело № 268/2021 г., за което ищецът бил научил през м.април 2024г. когато бил разбрал, че вземането на Банката към него било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ЕООД (ответника).

Ищецът твърди, че второто по ред изпълнително дело било образувано след като била изтекла общата петгодишна погасителна давност и вземането било погасено още през 2019г.

Отделно от това, ищецът твърди, че не бил дал повод за несъбиране на вземането на кредитора и неговото бездействие му давало право да защити правата си по съдебен ред.

Искането на ищеца до съда е да бъде поставено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД, че не му дължи сумата в общ размер на 5166,59 лева, както следва: 1335,22 лева – неолихвяема сума, 1848,92 лева – главница, 1320,41 лева – лихва, 96 лева – разноски, такси по ЗЧСИ 466,04 лева, разноски – 100 лева, по 1 изпълнително дело № 268/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. номер *** при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД, с който оспорва иска, като излага подробни съображения, че вземанията не са погасени по давност.

Твърди, че с договор за цесия от 14.11.2016г. е придобил процесните вземания към ищеца от „ПИБ“ АД, като уведомлението за извършената цесия били надлежно получено от длъжника чрез майка му на 30.11.2016г.

Не оспорва факта, че е било образувано изпълнително дело № 104/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. номер *** при КЧСИ, с взискател „ПИБ“АД и длъжник К. Г. К., като се позовава на ТР3/2020 на ОСГТК, че до 26.01.2015 г. не е текла давност, докато траел изпълнителния процес.

Твърди, че на 13.07.2016г. е било образувано ново изпълнително дело № 114/2016 г. с визскател „ЕОС Матрикс“ЕООД, като на 11.10.2016г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, а на 09.02.2017г. е бил наложен запор на вземането му по банкова сметка. През 2021г. било прекратено това изпълнително дело и образувано ново такова с номер 268/2021г., като с молбата за образуването му взискателят бил поискал извършване на изпълнителни действия и на 05.11.2021г. били наложени запори от ЧСИ Д..

В заключение счита, че давността е била многократно прекъсвана и не била изтекла.

Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по изложените в нея доводи.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело № 114/2016 г. по описа на ЧСИ Д., рег. № ***, същото е било образувано на 13.07.2016 г. по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на изпълнителния лист от 24.10.2014г., издаден въз основа на заповед № 1217/24.10.2014 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК по частно гражданско дело № 1972/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в полза 2 на „Първа инвестиционна банка“ АД против К. Г. К., за следните суми:

1848,92 лева – главница по договор за потребителски кредит от 13.12.2008г., ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до окончателното й плащане, 1653,18 лева – договорна лихва за периода от 16.10.2010г. до 22.10.2014г. и 70,04 лева–разноски.

С молбата на 13.07.2016г. за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ Д. и изрично е поискано налагане на запор на движими вещи, банкови сметки и дружествени дялове на длъжника и налагане на възбрана на недвижими имоти.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист са връчени на длъжника на 17.10.2016г. (л.47 от изпълнителното дело), в Затвора – Стара Загора, като видно от удостоверение, издадено от Началника на Затвор – Стара Загора К. от Г. К. е търпял там наказание лишаване от свобода за периода от 04.02.2015г. до 17.02.2017 г. и наказание лишаване от свобода за периода от 20.02.2023г. до 08.03.2024 г.

На 11.10.2016 г. е изпратено от ЧСИ Д. запорно съобщение до Затвора – Стара Загора за налагане на запор върху вземанията, които получава лишения от свобода длъжника за полагания труд в затвора.

На 30.12.2016г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че вземането му е прехвърлено от „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на договор за цесия, с искане да бъде конституиран като взискател по делото, която молба е уважена от съдебния изпълнител.

На 04.06.2018г. новоконституираният взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба до ЧСИ с искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „ПИБ“АД и такъв е наложен на 11.06.2018г. от ЧСИ Д. (запорно съобщение и обратна разписка за получаването му от третото задължено лице – л. 117 и сл. от изпълнителното дело).

На 15.09.2021г. ЧСИ Д. е прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК по молба на взискателя.

Видно от приложеното изпълнително дело № 268/2021 г. по описа на ЧСИ Д., рег. № ***, същото е било образувано на 01.10.2021 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на горепосочения изпълнителен лист, с която е направено искане за имуществено проучване на длъжника и налагане 3 на запор на банкови сметки.

На 05.11.2021г. взискателя е подал молба с искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „ПИБ“АД и такъв е наложен на 08.11.2021г.

(л.34 и сл. от изпълнителното дело). На 05.11.2021г. са изпратени запорни съобщения и до работодателя на длъжника и до „Изипей“АД.

На 15.09.2023г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“АД и запорът е наложен със запорно съобщение на 20.09.2023г.

На 27.06.2024г. е спряно изпълнителното дело от ЧСИ Д. в изпълнение на издадена по настоящото дело обезпечителна заповед с постановена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото уведомление за извършената цесия и обратна разписка, то е получено на адреса на длъжника от майка му на 30.11.2016г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно трайно установена съдебна практика (решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ВКС, III г. о., решение по т. д. № 1562/2015 г., ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1722/2021 г., ВКС, ІV г.о., както и определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК по по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. , ч. т. д. № 1366/2015 г., ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. , ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г., ІV г. о. и др.) влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение и следователно установеното с нея вземане се погасява с петгодишна давност – чл. 117, ал.2 ЗЗД.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички факти и възражения на длъжника, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането въз основа на тях. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва друг етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, в който той 4 следва да се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на срока за възражение (в този смисъл определение №956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №886/2010 г. на ВКС, I ТО, определение №214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д.

№1528/2018 г., на ВКС, IV ГО, решение № 22/10.03.2022 г. по гр. д. № 1112/2021 г., ВКС,III г. о.,).

Затова съдът следва да прецени в настоящото производство дали след влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, което е станало на 31.10.2016г. (когато е изтекъл двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, в редакция, обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г., действала към 2016г., считано от 17.10.2016г.

– датата, на което е била връчена заповедта за незабавно изпълнение на длъжника) е изтекъл петгодишния давностен срок. Оттук следва неоснователността на довода на процесуалния представител на ищеца, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 24.10.2014 г., когато бил издаден изпълнителния лист, тъй като не се отчитат разликите между заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и такава по чл. 417 ГПК. Релевира се и възражение, че ищецът няма как на тази дата да е получил поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на адреса си в гр. Стара Загора, тъй като търпял наказание лишаване от свобода в този период. Видно от материалите по приложеното изпълнително дело тези документи са били връчени на длъжника именно в Затвора – Стара Загора от затворническата администрация, за което са били съставени съответните документи, приложени и по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането 5 на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.“

Следователно, в случая, считано от 31.10.2016г. е започнала да тече петгодишна давност, която предвид горепосочените правни разрешения и изхождайки от хронологичното проследяване на извършваните действия по изпълнителните дела, подробно описани по дати при изложението на фактическата обстановка (без да е необходимо да бъдат преповтаряни отново), давността е прекъсвана и през 2018г. и през 2021г. и през 2023г. и съответно е започвала да тече нова петгодишна давност.

Така че неоснователни се явяват всички възражения на ищеца за изтекла погасителна давност. Неотносимо за прекъсването на давността се явява възражението на процесуалния представител за липса на средства на банковите сметки, върху които са били наложени запори и за несеквестируемост на възнаграждението на длъжника. Неотносимо е и възражението на ищеца, че уведомлението за извършената цесия не било връчено на майка му през 2016г., въпреки че това възражение се оборва от доказателствата по делото. Освен това уведомлението му е връчено и в хода на настоящото производство с преписа на отговора на исковата молба.