Решение № 263341 от 21.05.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

21.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на деветнадесети март, две хиляди и двадесет и първа година.

Съдия: Евгени Георгиев и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 13 128/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на К.П.М.: а) 70

000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.10.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане; б) 6 216,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. К.М. е със съдебен адрес – адвокат Г.Х.,***, а З.

„Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на К.П.М. срещу З.

„Б.И.“ АД за разликата над 70 000,00 лева до 100 000,00 лева [3] ОСЪЖДА К.П.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД 280,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ищцата обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[6] К.М. е заявила в искова молба от 02.04.2018 г., че на 21.10.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от М.М.. От това ПТП К.М. е получила:

1. счупване на горния край на раменната кост (хумерус);

2. счупвания на двете предмишници;

3. счупвания на четвърто, пето, шесто и седмо ребро;

4. счупване с луксация на стъпалото. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 200 000,00 лева.

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на М.М. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***.2017 г. К.М. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова К.М. *** да ѝ заплати: 100 000,00 левa обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 200 000,00 лева; законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплашане (исковата молба, л. 2-6; протокола от съдебно заседание на 16.09.2020 г., л. 264 от делото на СРС).

2. По писмения отговор на ответника

[8] БУЛ

И. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. М.М. не е причинил ПТП;

2.

ГО на М.М. не е била застрахована при БУЛ И.;

3. уврежданията не са от ПТП;

4. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

5. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 93-94 от делото на СРС).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9]

Не се спори, че К.М. е била родена на *** г. На 21.10.2017 г. около 07:30 часа сутринта М.М. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ от София за Монтана. На предната дясна седалка в него е пътувала К.М. (заключението на вещото лице С., л.

247-258; констативния протокол, л. 7-8). Тя е била с поставен обезопасителен колан (заключението на вещото лице д-р В., л. 133-138).

[10]

Пред лекия автомобил „Опел Корса“ в същата посока се е движел лек автомобил „Опел Тигра“, управляван от И.И.. По същото време в обратна посока се е движил лек автомобил „Мазда“, управляван от Р.Р., а след него в същата посока лек автомобил „БМВ“, управляван от Т.Б..

[11]

Когато лекият автомобил „Опел Корса“ е достигнал района на км 16+100, след Костинброд, М.М. е предприел изпреварване на лекия автомобил „Опел Тигра“, въпреки че пътната маркировка е била единична непрекъсната линия. Р.Р. е приела тази маневра като опасност, намалила е скоростта, движещият се зад нея Т.Б. също е предприел аварийно спиране, но поради недостатъчната дистанция неговият автомобил „БМВ се е ударил в автомобила „Мазда“ на Р.Р.. Лекият автомобил „БМВ“ се е отклонил наляво и почти на осовата линия е настъпил удар между него и лекия автомобил „Опел Корса“, който не е бил завършил изпреварването.

[12]

В резултат на това К.М. е получила:

1. счупване на дясната раменна кост в дисталната част;

2. счупване на дясната и лявата лъчеви кости;

3. контузия на гръдния кош със счупване на левите четвърто, пето, шесто и седмо ребро;

4. счупване и изкълчване в областта на Листфранк на дясното ходило (заключението на вещото лице д-р В., л. 133-13). Към този момент ГО на М.М. е била застрахована при ответника Б. И. (констативния протокол, л. 7 от делото на СРС).

4. повърхностни контузии с охлузвания по тялото. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на М.М. е била застрахована при ответника Б. И.

[13]

В същия ден К.М. е била приета в болница. В 12:00 часа е била оперирана дясната лъчева кост, а в 14:00 часа лявата лъчева кост, като са били поставени плаки и винтове. На 23.10.2017 г. е била оперирана раменна кост, като са били поставени две реконструктивни плаки и винтове, а костният дефект е бил попълнен със собствена спонгиоза по съседство.

[14]

На 15.11.2017 г. е било оперирано ходилото на К.М.. При операцията е била поставена една Киршнерова игла и метална плака с винтове, както и гипсова лонгета за 35 дни.

[15]

К.М. е била лекувана в болницата един месец (епикризите, л. 44-61). Общо три месеца тя е била лекувана на легло. През този период тя се е нуждаела от чужда помощ (заключението на д-р В.). Помагали са ѝ майка ѝ и дъщеря ѝ (показанията на свидетелката Г., л. 114-гръб от делото на СРС).

По-късно са били извадени металната плака и Киршнеровата игла от дясното ходило, но не и плаките и винтовете, поставени в ръцете (заключението на д-р В.).

[16]

К.М. е била в отпуск поради временна неработоспособност от 21.10.2017 г. до 13.04.2018 г. (болничните листа, л. 62-66 от делото на СРС). Вследствие на случилото се К.М. е получила посттравматично стресово разстройство (заключението на вещото лице д-р М., л. 173-178 от делото на СРС). Към момента на прегледа от вещото лице К.М. е била с накуцваща походка, оток в дясната глезенна става, леко ограничени движения в дясната китка и белези от осем до 14 см по дясната мишница и предмишница, страничната част на китката, лявата предмишница и вътрешната част на дясното ходило (заключението на д-р В.).

[17]

Междувременно, на 05.12.2017 г. К.М. *** да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди (молбата, л. 67 от делото на СРС). Не се спори, че той не го е направил.

[18]

Разпечатката съдържа 60 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93436066-fb10-49ec-b2c0-4f65be8c6290