Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2048 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1669/2026
Вид
Определение № 2048
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2048 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501669 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Д. Р. Р., Р. Р. Р. и Г. Х. Х. срещу протоколно определение № 105 от 30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 238/2025 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на досъдебно производство № 31/2025 г. на ОП-Монтана, ДП № 36/2025 г. на РУ-Монтана.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 08.04.2026 г., а жалбата е подадена преди срокът за обжалване да започне да тече, а именно на 01.04.2026 г.), чрез процесуални представители адвокати Д. и А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно на л.8 от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносни документи от 31.03.2026 г. и 24.04.2026 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Поддържа се, че обжалваното определение е неоснователно с твърдението, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Твърди, че изводите на съда в тази насока са неправилни и в противоречие със съдебната 1 практика на ВКС и съдилищата в страната. Развиват се подробни съображения, които са по съществото на производството Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Отговор на частната жалба е постъпил само от ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Т. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни на л.л.60 и 61 от първоинстанционното дело.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на ищците поради нейната неоснователност и недоказаност. Изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и в допълнение излага подробни съображения.

Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Третото лице помагач не подава отговор.

От фактическа страна:

Окръжен съд-Монтана е сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото се претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя 27.01.2025 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от Д. Р. Р., Р. Р. Р. и Г.

Х. Х. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Ищците претендират да им бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 102 258,38 евро, еквивалентна на 200 000 лв. за всеки един от ищците, ведно с дължимата законна лихва за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния родственик Р.

Р. Х. (съпруг на ищцата Г. и баща на другите две ищци Д. и Р. ), настъпила в пряка причинна връзка от реализирано на 09.01.2025 г. пътно-транспортно произшествие на път І-Е79 при км 86+300, на територията на обл.Монтана, виновно причинено от П. Б. П. - водач на влекач марка „Скания“, модел „440 ЛАКЛА“ с ДК № ********, притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с начална дата на покритие 16.08.2024 г. и крайна дата-15.08.2025 г.

2

По делото са представени и приети справки от Окръжна прокуратуратаМонтана, като последната е от дата 15.12.2025 г. От всички справки се установява, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 36/25 г. на РУ-Монтана, пр.пр.№ 31/25 на ОП-Монтана, разследването по което не е приключило. Няма привлечено обвиняемо лице, тъй като в разултат на процесното ПТП са починали и двамата водачи, участвали в него.

С обжалваното протоколно определение, първоинстанционният съд приел, че и към датата на заседанието разследването по ДП не е приключило, като на съда му било служебно известно, че срокът за разследване е удължен до края на м.май. Приел, че от изхода на досъдебното производство ще зависи изходът по гражданското делото касателно установяване на факти от значение за делото като вина, механизъм на ПТП, евентуално съпричиняване, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК спрял производството по делото.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

По въпроса за преценката за наличие на предпоставките на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, е формирана постоянна практика, обективирана в определение № 134 от 2.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 1.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о., определение № 237 от 29.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о., ТК, определение № 120 от 19.01.2024 г. по ч.т.д. № 1075/2023 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др., в която е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, 3 при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно.

Първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, като не е взел предвид, че според представените по делото четири броя справки от Окръжна прокуратурата-Монтана, по досъдебно наказателно производство № 36/2025 г. по описа на РУ - Монтана, наказателното производство е образувано с оглед престъпление по чл. 343, ал.1, б.“В“, във връзка с чл.342, ал.1 НК, като изрично е посочено, че няма привлечено към наказателна отговорност лице. Отделно от това безспорно е установено, че и двамата водачи участвали в пътно-транспортното произшествие, както пострадалия Р. Р. Х., така и посочения в исковата молба като виновен водач П.

Б. П., са починали вследствие това произшествие, т.е. очевидно е че по досъдебното производство няма да се стигне до повдигане на обвинение, напротив същото ще бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смърт на дееца.

При това положение въззивният съд намира, че не е налице основанието по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство.

Изцяло в горния смисъл е определение № 120 от 19.01.2024 г. по ч.т.д. № 1075/2023 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, както и определение № 1531 от 01.06.2026 г. по к.т.д. № 445/2026 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, в което е изведен извод, че „искането на касатора за спиране на производството по делото до приключване на досъдебното производство е оставено без уважение с определението по чл. 267 ГПК, като основният извод на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, че няма основание за спиране на производството, когато досъдебното наказателно производство, имащо връзка със застрахователното събитие, се води срещу неизвестен извършител.“ Предвид гореизложеното частната жалба като основателна следва да бъде уважена, а определението отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия 4 по него.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 105 от 30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 238/2025 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на досъдебно производство № 31/2025 г. на ОП-Монтана, ДП № 36/2025 г. на РУ-Монтана.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5