Определение № 1007 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500888 по описа за 2025 година С решение № 5907 о т 31.10.2024 г., СГС, по гр.д. № 12004/24 г., прекратява производството по жалба на И. П. П. и П. И. Р., трети лица, срещу постановление за възлагане от 4.07.2024 г. на Студио № **, в гр. ***, ул. *** № **, по изп.д. № 2186/2021 г., по описа на ЧСИ С. Я., СГС.

Срещу решението в тази му част е постъпила жалба от И. П. П. и П. И. Р..

Твърди се, че решението на съда е без мотиви и съдържа вътрешни противоречия относно изводите на съда досежно фактите. От една страна сочат, че имат право на жалба, тъй като са трети лица по смисъла на ал. 4 на чл. 435 ГПК. От друга страна подчертават, че са собственици на имот, който са закупили с ипотечно право и поради това се явяват ипотекарни длъжници.

Молят решението да се отмени в обжалваната част и да се предприемат съответните действия.

В писмен отговор „Инвестия“ АД оспорва жалбата.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателите И. П. П. и П. И. Р. твърдят, че са собственици на имот – процесното студио № 10, който е ипотекиран в полза на взискателя „Българска банка за развитие“ ЕАД.

Постъпилата жалба е била насочена срещу постановлението за възлагане на недвижими имот. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане 1 може да се обжалва от длъжника, ако той твърди, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподателитесъпрузи, като собственици на ипотекирания имот, се явяват длъжници за чужд дълг. Приложимо е Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, в което е прието следното: „В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи може да се осъществяват срещу главния длъжник. Обективното материално право му дава и всички възражения, с които разполага главният длъжник - чл.

151 ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг - чл. 429, ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу него. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес.“.

При съблюдаване на тези разяснение, в случая следва да се приложи т. 2 от тълкувателното решение, като се приеме, че П. и Р., доколкото са закупили имот, обезпечаващ чужд дълг, поради вписана вече ипотека (в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество), имат процесуалното качество на длъжници в изпълнителното производство. В този смисъл те имат право да атакува постановлението за възлагане по смисъла на чл. 435, ал. 3 ГПК. Жалбата им следва да бъде разгледана по същество, но само доколкото в нея се съдържат оплаквания, визирани в посочения текст – наддаването не е извършено надлежно или че вещта не е възложена по най-високата предложена цена.

В останалата част оплакванията в частната жалба са ирелевантни, тъй 2 като тя е насочена само към тази част на решените, с която не е разгледана жалбата на П. и Р. срещу постановлението за възлагане (ал. 3 на чл. 435 ГПК), но не и спрямо други действия на ЧСИ (ал. 4 на чл. 435 ГПК).

Ето защо решението на СГС, в частта, в която производството е прекратено следва да се отмени и делото да се върне на съда за произнасяне по същество.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 5907 от 31.10.2024 г., СГС, по гр.д. № 12004/24 г., в частта, в която се ПРЕКРАТЯВА производството по жалба на И. П. П. и П. И.

Р., трети лица, срещу постановление за възлагане от 4.07.2024 г. на Студио № **, в гр. ***, ул. *** № **, по изп. № 2186/2021 г., по описа на ЧСИ С. Я., СГС и

ВРЪЩА преписката на СГС за произнасяне по същество по жалбата на И.

П. П. и П. И. Р. срещу постановлението за възлагане в рамките на предвидените в чл. 435, ал. 3 ГПК основания - наддаването не е извършено надлежно или вещта не е възложена по най-високата предложена цена.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3