Решение № 1133 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330113562 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецъ т «Ти Би Ай Банк» ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 486, 32 лева - неплатена главница; сумата 303, 91 лева - възнаградителна лихва за периода 05.09.2024 г. - 28.02.2025 г., и сумата 72, 47 лева обезщетение за забава за периода 05.09.2024 г. - 03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.04.2025 г. до окончателното погасяване, които суми – дължими по сключен между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № **************/**************** г. И извлечение от счетоводните книги на банката, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3305/16.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 7012/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив – І гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът А. К. Й. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на 1 чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3305/16.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 7012/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 486,32 лева - неплатена главница; сумата 303, 91 лева - възнаградителна лихва за периода 05.09.2024 г. - 28.02.2025 г., и сумата 72, 47 лева - обезщетение за забава за периода 05.09.2024 г. - 03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.04.2025 г. до окончателното погасяване, дължими по сключен между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № ***************/************* г. И извлечение от счетоводните книги на банката, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 37, 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта и ищецът, в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № *****************/********** г., по който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2 000 лева.

Както се установява от самия Договор и заключението от 17.02.2026 г. на вещото лице по ССЕ М. М., ГПР по Договора не надхвърля прекомерно размера на отпуснатия кредит – с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недействителност на Договора на основание чл.22 от ЗПК.

Същевременно, както признава самият ищец в Молба от 16.12.2025 г. и както се установява от заключението от 19.02.2026 г. на вещото лице по СТЕ С. М., текстът на Договора е с размер на шрифта 11, 25 пункта - поради което, предвид направеното от ответника възражение за недействителност на Договора с отговора на исковата молба, и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 във връзка с чл.11, ал.2 от ЗПК, съдът намира, че действително Договорът, на който ищецът основава претенциите си е сключен в нарушение на императивните изисквания на Закона и се явява недействителен, а оттук – че ответникът не дължи на ищеца сумите по него, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение.

2

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът основава претенциите си на недействителен Договор, съдът намира, че ответникът не му дължи сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответника адв. Г. М. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 150 евро (50 евро за заповедното производство и 100 евро за производството по настоящето дело).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от ********************** Н. Г. С. и А. Ч. Д., против А. К. Й., ЕГН **********, от гр. П., бул.

„*******************“ № **, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*****************“ № ***, адв. Г. М., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 486, 32 лева - неплатена главница; сумата 303, 91 лева - възнаградителна лихва за периода 05.09.2024 г. - 28.02.2025 г., и сумата 72, 47 лева - обезщетение за забава за периода 05.09.2024 г. - 03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.04.2025 г. до окончателното погасяване, които суми – дължими по сключен между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № **************/********** г. И извлечение от счетоводните книги на банката, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3305/16.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 7012/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Г. Г. М., със служебен адрес: гр.

П., ул. „**************“ № **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело И ПО частно гр. дело № 7012/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – І гр. състав, В РАЗМЕР НА 150 евро.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд – гр.

Пловдив – І гр. състав частно гр. дело № 7012/2025 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4