Решение № 413 от 10.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300500117 по описа за 2025 година Постъпила е въззивна жалба от Х. Н. Р. против решение № 588/11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2214/2023 г. на Районен съд Асеновград, ІV гр. състав, с което е отхвърлен предявения от нея иск да бъде установено, че не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 2 886,88 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия вследствие установено неизмерване за ИТН ***** в имот в гр. *****. С въззивната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да се уважи. Жалбоподателката сочи, че е безспорно, че тя е краен клиент - потребител на ел. енергия за обект с посочен ИТН, присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, а ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия на обособена територия, в която се намира обекта на потребление, но счита, че липсват основания цената на доставено и неотчетено количество ел. енергия да се начислява посредством корекция на сметка като дължима в полза на ответното дружество, което е лицензирано за извършване на разпределение, а не снабдяване с ел. енергия.

Поддържа, че е налице противоречие между закона - чл. 98, ал. 2, т. 6, б. а и б от ЗЕ и подзаконовия нормативен акт - правилата по чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/, относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извършва корекции на сметки и на основание чл.

15, ал. 3 от ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по1 висока степен, правораздавателният орган прилага нормативния акт от повисока степен. Ето защо счита, че тя не дължи на ответника стойността на неизмерената ел. енергия, а на доставчика на електроенергията. Счита, че по делото не е доказан размерът на стойността на допълнително начислената ел. енергия, тъй като по делото не е назначена съдебно-техническа експертиза, която да установи общото количество енергия за доначисляване по върхова, дневна и нощна тарифа в процесния период в киловат часа и стойност и че методиката за изчисляване на ел. енергия е приложена неправилно. На следващо място поддържа, че недвижимият имот е предоставен за ползване на наемател на 15.08.2023 г. и от тази дата до датата на проверката – 10.10.2023 г. ищцата не е живяла в имота. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде уважен с присъждане на деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По същество:

Ищцата Х. Н. Р. е основала иска си на твърдението, че е собственик на недвижим имот с адрес в гр. *****, в който се потребява ел.енергия и представлява обект с ИТН***** и като такава е краен клиент, който потребява ел.енергия. Твърди, че при извършена проверка на 10.10.2023 г. на имерването на ел. енергията, консумирана в този имот е констатирано от служители на ответника, че е присъединен 1 бр. кабел преди мерене и предвид тези констатации ответникът е приел, че ползваната от ищцата ел. енергия е неизмерена, съответно незаплатена. Съставен е бил протокол от датата на проверката и на основание чл. 50, ал.1 ПИКЕЕ сметката и за ел. енергия обекта на потребление е била коригирана и е била начислена допълнително ел. енергия на стойност 2866,88 лв., за което е издадена ф-ра № 8303185666/12.10.2023 г. Ищцата оспорва дължимостта на така начислената и сума, като твърди, че ответникът е лицензирано дружество, което осъществява дейността по разпределяне на ел. енергия на територия, на която се намира обектът на потребление на ищцата, но не осъществява дейност по снабдяване с ел. енергия, поради което няма правото да търси заплащането на допълнително начислена такава. Твърди, че процесният недвижимият имот, представляващ обект на потребление на ел.енергия, е закупен от нея на 13.02.2023 г., но тя никога не е живяла в него, тъй като живее и работи постоянно в чужбина. На 08.08.2023 г. е открила партида за ел. енергия на 2 имота на свое име, а на 15.08.2023 г. имотът е отдаден под наем на трето лице – „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД, като от тази дата до датата на проверката – 10.10.2023 г. имотът е бил ползван от него. Счита, че липсва уреден ред за уведомяване на клиента в Общите условия на ответното дружество и на това основание търсената от нея сума не е дължима.

Въз основа на тези твърдения моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 2886,88 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия вследствие установено неизмерване за ИТН***** в имот в гр. *****.

Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е оспорил иска с възражението, че на 10.10.2023 г. негови служители са извършили проверка на процесния обект на потребление с ИТН *****, при която е било констатирано, че е присъединен нерегламентиран меден проводник преди мерене, като по този начин изразходваната в имота ел. енергия не се е отчитала от електромера. След установяване на нерегламентирано използване на ел. енергия, по реда на ПИКЕЕ е начислено допълнително количество ел. енергия в размер от 7452 квч., стойността на която изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена е 2886,88 лв. с ДДС. Ето защо за посочената сума е била издадена фактура от 12.10.2023г.

Между страните е безспорно обстоятелството, че към исковия период ищцата е била собственик на недвижим имот с адрес в гр. *****, в който се потребява ел.енергия и представлява обект с ИТН*****.

Налице е съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, според която начинът, по който Законът за енергетиката урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който се регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Законът за енергетиката регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (чл. 94а, чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно законът свързва качеството на длъжник на цената на електрическа или топлинна енергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения или топлоснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", ако друго не е уговорено с крайния снабдител. Предвид свободата на договаряне, допустимо е и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект, различен от собственика, или ползувателя на 3 имота въз основа на вещно право на ползване, а именно онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. /В този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК/.

Ето защо следва да се приеме, че облигационното правоотношение по продажбата на електрическа енергия за процесния обект на потребление е възникнало с ищцата, която изрично е признала и качеството си на краен клиент - потребител на ел. енергия, поради което и тя дължи цената за същата.

Без правно значение за това правоотношение в исковия период е обстоятелството, че между ищцата и трето за спора лице е бил сключен договор за наем за възмездното ползване на имота, доколкото нито се твърди, нито се установява наемателят да е сключил от свое име и със съгласието на ищцата като собственик на имота договор за продажба на ел.енергия.

Установява се от представения по делото протокол, че на 10.10.2023 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество, която е констатирала неправилно присъединен нерегламентиран меден проводник преди мерене, като по този начин изразходваната в имота ел. енергия не се е отчитала от електромера.

Протоколът е подписан от двама служители на ответника и от един свидетел, като е отразено, че не е бил открит клиентът или негов представител.

Установява се от разпитания пред РС свидетел С. Р. Г., който е извършил проверката и подмяната на СТИ на обект с адрес ул. ***** в гр.

*****, че провеирката е била през м. октомври на 2023 г. При посещението на имота с колегата му установили, че входната врата била отворена, вратите на къщата също били отворени. Осветлението на приземния и на първия етаж от къщата работело. Таблото с електромерите се намирало непосредствено до едно външно стълбище, което е за втория етаж. И двата етажа в този момент не показвали, че има консумация, а се виждало видимо през отворените врати, че вътре осветлението работи. С колегата му подали сигнал на тел. 112, за да поискат съдействие от полицията, след който дошли двама служители от полицията, като единият от тях се е подписал като присъстващ на самия протокол. Проверката била извършена в присъствие на полиция, т. е. самият оглед на таблото. Установило се, че има захранен един проводник директно от главния прекъсвач, който храни самото табло и той захранва предпазителите, които трябваше да са захранени от левия електромер. Изходящият проводник, който е хранил тези предпазители на електромера, бил откачен и скрит, не захранвал нищо и затова и електромерът не отчитал нищо. След това съставили констативен протокол и на по-късен етап дали и показания в полицията.

Установява се от заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената пред АРС СТЕ, че при извършената техническа проверка от 4 представители на ответното дружество на 10.10.2023 г. в имота на ищцата е установено, че неправомерно към електроразпределителната мрежа преди електромера е присъединен кабел 6 мм., което е отразено в констативен протокол № 696931/10.10.2023 г. Според вещото лице, неправомерното присъединяване преди електромера на меден проводник води до неизмерване на ел. енергията, потребявана по този проводник. Неотчетеното количество ел. енергия от потребено от клиента по неправомерно присъединения меден кабел преди електромера е изчислено правилно, съобразно методиката заложена в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за период от 54 дни, а допълнително начисленото количество ел. енергия за коригиране сметката на клиент Х. Р. е остойностено правилно и в съответствие чл. 56, ал.3 от ПИККЕ и съобразно Решение № Ц14 от 30.06.2023 г. на КЕВР за определяне на цени в сектор “Електроенергетица“ към исковия период. След запознаване с отчетените показания на балансовия електромер вещото лице е направило извод, че началният момент на неизмерване на ел. енергия е 17.08.2023 г.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема предявения иск за неоснователен.

Установено е по делото, че на 10.10.2023 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на електромера на процесния обект на потребление на ел.енергия, при която е било установено неизмерване на електричеството вследствие неправомерно присъединяване преди електромера на меден проводник.