Решение № 37 от 04.02.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пещера, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20235240101255 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5825/04.12.2023 г., уточнена с молба с вх. № 6243/ 28.12.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и Р. А. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***, действащ лично и със съгласието на своята майка Ф.

Р. П., ЕГН: **********, и двамата чрез адв. Б. Т., против Ю. М. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***, с която е предявен главен иск с правно основание чл.

42, б. „б“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание на А. М. П., починал на 11.12.2019 г., бивш жител на гр. Пещера, вписано с вх. № 1970/17.12.2019 г., т. I, акт № 198/19 г., нот.д. № 1156/19 г., дв. вх. per. №1968/19 г. в Служба по вписванията – Пещера, съединен с евентуален иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на саморъчното завещание на А. М. П. до размера на запазената част на ищците.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на баща си А. М. П., починал на 11.12.2019 г., бивш жител на гр. Пещера. Сочат, че след смъртта си баща им е оставил в наследство на тях двамата само един недвижим имот, находящ се на следния адрес: *** и представляващ: 1/4 идеална част от поземлен имот с площ по документи 398 кв.м., Ниско застрояване, с идентификатор *** и № по предходен план: 1936 в кв. 145, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, многофамилна, с идентификатор на сградата ***, представляващ жилище, апартамент с идентификатор ***, находящ се на четвърти етаж и 1/4 идеална част от жилищна сграда -еднофамилна, с площ по документи - 94кв.м. с идентификатор ***.

1

В молбата се поддържа, че ищцата С. Т. от дълги години живеела в чужбина със семейството си и поради тази причина рядко контактувала с баща си А. М. П.. Сочи се, че родителите на двамата ищци били разведени и след развода, те останА. да живеят при майка си.

Сочи се, че след смъртта на баща й, ищцата С. Т. решила да провери какво се случва с наследствения имот и разбрала, че баща й е завещал този имот на неговия брат - Ю. М. П., ответник в настоящото производство.

Ищцата се опитала да разговаря със своя чичо, но без резултат. Ищците поддържат, че макар и разделен с майка им, баща им не би постъпил по този начин, като лиши децата си от наследство.

На следващо място, след запознаване със саморъчното завещание, ищцата твърди, че същото не е написано и подписано от нейния баща, като сочи също, че поправката на месеца в датата, изписана под текста на завещанието, не давала възможност да се установи кога точно е заявена волята от страна на завещателя, което води до невъзможност да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за нА.чие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН и липсата на ясно посочена дата води до нищожност на завещанието.

Молят съда да постанови решение, с което да обяви процесното завещание за нищожно, евентуално да намА. същото до размера на запазената част на ищците.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ю. М. П. чрез адв. Т. К. от АК - Пазарджик, в който твърди, че предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 30, ал. 2 от ЗН е недопустим.

Ответникът сочи, че се явява трето лице по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН, доколкото ищците са наследници по закон на починА.я наследодател, поради което е следвало да приемат наследството по опис. Твърди се, че такова приемане не е сторено от страна на ищците, поради което искането им по чл. 30, ал. 2 от ЗН се явява недопустимо.

На следващо място сочи, че претенцията им за обявяване на саморъчното завещание за нищожно, е неоснователна, тъй като завещанието отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Поддържа, че нанесените поправки в завещанието са отразени в Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.12.2019г. на нотариус Георги Връбчев гр. Пещера и са направени лично от завещателя, като същите не променят редовността на завещанието и не нарушават по никакъв начин волята на завещателя, която е изрична и ясна.

В открито съдебно заседание ищците се представляват от пълномощника адв. Т., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на 2 предявения главен иск, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи иска по чл. 42, б. „б“ от ЗН, моли за уважаване на предявения иск по чл.

30 от ЗН. В писмени бележки пълномощникът развива подробни съображения за основателност на исковите претенции. Акцентира върху твърдението, че нА.чието на поправка в изписването на датата преди подписа на завещателя, а именно поправка на изписания месец от „7“-ми на „1“-ви опорочава завещателното разпореждане до степен на нищожност, поради невъзможност да бъде установена точната дата на написване на саморъчното завещание, а оттам и неспазване на формата на завещанието. Освен това излага твърдения, че е нА.це съмнение дА. поправката на датата е извършена от самия завещател. В условията на евентуалност моли за уважаване на иска по чл. 30 от ЗН, като излага съображения за допустимостта му. Твърди, че когато при откриване на наследството в него се включва само един имот и той е предмет на дарение или завещание, не е задължително наследството да бъде прието по опис.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника – адв. К., която оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им с твърдения за недоказаност на главния иск и недопустимост на евентуално предявения иск. Доразвива аргументите си в депозираната по делото писмена защита, в която сочи, че от изготвената по делото съдебнографологична експертиза се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя, както и че внесената поправка в месеца на завещанието е направена с една и съща химикална паста, поради което саморъчното завещание отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН. Излага твърдения за недопустимост на предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 30 от ЗН, като изтъква, че ответникът се явява трето лице по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН, поради което за наследниците със запазена част е било нА.це задължение да приемат наследството по опис, което не е сторено от тях.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 42, б. "б" от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание, съединен с евентуален конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН – за възстановяване на запазената част от наследството.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищците С. А. Т. и Р. А. П. са законни наследници – деца на А. М. П., починал на 11.12.2019 г., бивш жител на гр.

Пещера, а оветникът Ю. М. П. е негов брат.

От представеното по делото копие на саморъчно завещание, изхождащо от наследодателя на ищците А. П. се установява, че същият се е разпоредил с притежаваното от него имущество, като е завещал на ответника: една четвърт 3 идеална част от терена на дворищен имот номер 1936 в парцел шести – VI за имоти с планоснимачни номера 2129, 2130, 2131, 1934, 1935, 1936, в квартал 145 по регулационния план на гр. Пещера, целият с повърхност от 372 кв.м., както и целият четвърти редовен жилищен етаж, самостоятелно жилище и една четвърт идеална част от всички общи части от новата масивна жилищна сграда, застроена в този имот на четири редовни етажа и приземен етаж.

От приложените по делото скица на поземлен имот и схема на самостоятелен обект в сграда се установява, че по сега действащия регулационен план на гр. Пещера, описаните в саморъчното завещание имоти представляват: 1/4 идеална част от поземлен имот, находящ се на адрес: ***, с площ по документи 398 кв.м., Ниско застрояване, с идентификатор *** и № по предходен план: 1936 в кв. 145, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, многофамилна, с идентификатор на сградата

***, представляващ жилище, апартамент с идентификатор ***, находящ се на четвърти етаж.

Видно от приложения по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание, завещанието е обявено на 13.12.2019 г. от нотариус с рег. № 545 в НК с район на действие Районен съд – Пещера. В протокола е посочено подробно в кои редове от завещанието има удебеляване на букви, както и че на ред девети от втора страница са поправени и удебелени буквите „н“ и „и“ от думата „редовни“ и на ред петнадесети е поправен месеца на датата на завещанието.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза, според чието заключение ръкописният текст на завещанието и подписа за „Завещател“ са изпълнени от едно и също лице – А. М. П.. Вещото лице е изследвало и поправката на датата, като е установило, че преди подписа и изписаните три имена на завещателя е била вписана цифрата „7“, след което със същата химикална паста е коригирана на цифрата „1“, като по този начин месецът е „Януари“. От заключението се установява още, че целият текст от документа, подписът, включително и поправката на месеца, са изпълнени със сходна химикална паста.

В хода на съдебното следствие е разпитана в качеството на свидетел Силвия Владимирова Бабеклиева, от показанията на която се установява, че е живяла в една и съща къща с наследодателя на ищците – А. П., който починал на 11.12.2019 г. от масивен инфаркт. Свидетелката пояснява, че А. П. е страдал от псориазис, освен това е бил разведен с майката на двете си деца и живеел отделно от тях. Сочи, че грижи за А. са полагА. майка му и брат му Ю.. Сочи още, че децата на А. не са присъствА. нито на погребението му, нито на годишнината от погребението.

От показанията на свидетеля Р.М.Т. се установява, че същият е бил съсед на А. П. и до смъртта му е поддържал с него близки приятелски отношения.

Свидетелят сочи, че до последно А. е бил в добро здравословно състояние, като пояснява, че е боледувал от болест, от която кожата му се белела. В 4 показанията си сочи, че децата на А. не полагА. никакви грижи за него и че им било забранено да се виждат с баща си. Свид. Т. заяви пред съда, че знае, че А. е написал завещание на брат си Ю..

По иска с правно основание по чл. 42, б. "б" ЗН:

За основателността на този иск в тежест на ищците беше разпределено да установят нА.чието на твърдените пороци в завещанието, които водят до неговата нищожност.

По определение завещанието е личен, едностранен безвъзмезден и строго формален акт – законовите изисквания за неговата форма и съдържание са императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля, който поражда действие след откриване на наследството. За действителността на саморъчното завещание е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 от ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания.

В процесния случая настоящият съдебен състав счита, че всички изискуеми предпоставки за действителността на завещанието на А. М. П. са нА.це.

На първо място, по делото е прието заключение на допуснатата съдебнопочеркова експертиза, според което ръкописният текст на завещанието е изпълнен от наследодателя А. М. П. и подписът, положен под завещателното разпореждане, е негов. Настоящият съдебен състав намира, че заключението е компетентно изготвено от лице с необходимите познания, като същото е обосновано и за съда не възниква съмнение за неговата правилност, поради което го кредитира.