Решение № 14 от 02.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 407/2021
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 02.02.2022
- В сила
- 02.02.2022
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.12 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.12 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.132 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Ант. Г. Ч. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20214000600407 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на адв.О.Б. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Г. СТ. П. за възобновяване на ВНОХД № 668/2021год. по описа на Окръжен съд-гр.Русе /НОХД № 2114/2020год. по описа на Районен съдгр.Русе/.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на закона по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се излагат доводи, че изводите на ОС-Русе за фактическите обстоятелства са правилни, но в нарушение на закона съдът не е направил анализ и не е отчел правното значение на първоначалното нападение на пострадалия Р. К. срещу Г.П.. Според защитника на осъдения 1
Г.П., последният е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, по следните аргументи:
1.Преди причиняването на средната телесна повреда на Р. К. е налице първоначално нападение от пострадалия спрямо него, чрез действиянанасяне на удари с глава и юмрук в лицето на осъдения, от които той е получил одрасквания в лява слепоочна област, кръвонасядане на клепачите на ляво око, охлузване на лява буза, кръвонасядане и оток на устните, кръвонасядане и повърхностно нараняване на лигавицата на горната и долната устна с медико-биологичен признак на всички тях „болка и страдание“ и отделно падането на поставен в устата му изкуствен зъбен мост, състоящ се от 4 зъба (без медико-биологичен признак);
2.Нападението на Р. К. спрямо Г.П. е противоправно, тъй като във възникналия спор по повод срещата на първия от тях с детето му А. и разменените реплики, пострадалият не е имал пръв основание за нанасянето на тези удари с глава и юмрук, като до него момент Г.П. не е провокирал нападението на Р. К. с цел да му отвърне и да му причини също телесни увреждания;
3.Причиняването на телесната повреда на Р. К. е непосредствено след започване на неговото противоправно нападение спрямо осъденияведнага след нанасяне на ударите му с глава и юмрук;
4.Към момента на причиняването на телесната повреда на Р. К., нападението му не е било прекратено чрез отблъскване от осъдения или трети лица, или чрез някакви други действия на самия пострадал;
5.Нападнатият в случая Г.П. е имал право на активна защита, включително и чрез реторсия с налагането на удари от негова страна, като той е могъл, но не е бил длъжен да се отклони от защита чрез бягство;
6.Налице е и съответствие между защитата на осъдения и нападението, с оглед съвкупността на всички елементи отнасящи се до тяхната сила и интензивност, мястото и времето на нападението, средствата за нападение и защита, възможността за отбрана и степента на опасност.
Настоява се, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата на Г.П., чрез нанасяне на удари с ръце, при което е причинена средната телесна повреда на пострадалия, не надхвърля явно 2 необходимото за отблъскване на нападението на Р. К., довело до причиняването на лека телесна повреда. Посочва се, че в цялата тази насока е и константната съдебна практика на ВКС, като се цитират задължителното за правоприлагащите органи Постановление № 12 от 12.11.1973гоз по н.д. № 11/73год. на Пленума на ВС, както и няколко решения на ВКС по наказателни дела.
С оглед на всичко гореизложено се твърди, че Г.П. е осъден незаконосъобразно и се иска Великотърновския аперативен съд да го оправдае в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК алтернативно се излага, че ако ВТАС приеме, че е невъзможно горепосоченото оправдаване, според осъдения и защитника му са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са допуснати съществени нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК.
Излага се съображение, че принципът за разкриване на обективната истина по предвидените в тях стандарти, чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, изисква да се изяснят и изследват всички възможни тези, които произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Твърди се, че в настоящия случай това не е сторено с оглед неотчитането на евентуалното приложение на института на неизбежната отбрана. Посочва се, че ОС-Русе безспорно е започнал да прави нов доказателствен анализ приемайки, че при конфликта нанасянето на първоначалния удар е от пострадалия Р. К. и последващата след това размяна на такива между него и Г.П., но не е продължил, въпреки задължението си като въззивна съдебна инстанция по фактите, за изясняване на обективната истина. Възразява се, че въз основа на заявеното от ОС-Русе за противоправното първо нападение от Р. К., макар и непоискано от страните, е следвало да се съберат още доказателства, или ако се приеме, че наличните такива са всички възможни и достатъчни, да се вземе отношение дали Г.П. не е действал при неизбежна отбрана. Посочва се, че съдът, като орган по ръководството и решаване на делото в съдебната фаза, е задължен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на обективната истина, съгласно правилата на чл.13 от НПК, независимо от 3 становището на останалите участници в процеса. Възразява се, че за приложението на института на неизбежната отбрана няма въобще мотиви, макар и да са налице доказателства в тази насока.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа подаденото искане за възобновяване на наказателното дело по изложените в него съображения, както и направените в условията на алтернативност искания за оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от ВТАП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело и моли съда да не го уважава.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното основание за възобновяване на делото в пределите на правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл.
419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в предвидения в чл.421 ал.3 от НПК шестмесечен срок.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване наказателното дело е основателно по следните съображения: на
С присъда № 260069/01.07.2021год., постановена по НОХД № 2114/2020год. по описа на РС-Русе, подсъдимият Г. СТ. П. е признат за виновен в това, че на 21.04.2019год. в гр.Русе, причинил на Р. К. К. от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на лява ябълчна кост, наложило оперативна интервенция/, което причинило трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. с ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимият Г.П. е осъден да заплати на Р. К. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 21.04.2019год., до окончателното изплащане, като предявения граждански иск за неимуществени вреди е отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият Г.П. е осъден да заплати на Р. К. К. и обезщетение за имуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, в размер на 486,38 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 21.04.2019год., до окончателното изплащане.
Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса съобразно уважените граждански искове, в размер на 520 лева, както и направените по делото разноски от Р. К. и деловодните разноски направени в досъдебното и съдебното производство в първата инстанция.
Присъдата е обжалвана от адв.В. В. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Г. СТ. П., с доводи, че е неправилна, тъй като е незаконосъобразна, необоснована, постановена при отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. В условията на алтернативност са направени искания въззивният съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия Г.П. за невинен и го оправдае по обвинението, като отхвърли предявения граждански иск и приложи правилния закон или ако намери, че са налице съществени процесуални нарушения, за отмени присъдата и да върне делото на РС-Русе за ново разглеждане от друг състав.
Въз основа на въззивната жалба подадена от защитника на подсъдимия Г.П. е образувано ВНОХД № 668/2021год. по описа на Русенски окръжен съд, като с постановено по него Решение № 134/03.11.2021год. е изменена присъда № 260069/01.07.2021год., постановена по НОХД № 2114/2020год. по описа на РС-Русе, в гражданската част, като е намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лева на 8 000 лева, както и размера на дължимата държавна такса по гражданския иск от 520 лева на 340 лева. В останалите й части присъдата е потвърдена.
Решението на въззивната инстанция е влязло в сила на 03.11.2021год.
5 и не е проверявано по касационен ред.
Следва да се посочи, че когато са постановени актове на първа и въззивна инстанция, какъвто е настоящия случай, на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК подлежи акта постановен от въззивната инстанция.
Настоящият състав намира, че първо следва да обсъди въпроса дали е основателно заявеното с искането за възобновяване оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и свързаното с това оплакване искане за възобноваване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въпросът дали е приложен правилно материалния закон, може да бъде решен в настоящото производство само в случай, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването и доводите в искането за възобновяване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, довело до нарушаване правото на защита на осъдения, са основателни.
Решението на Русенския окръжен съд страда от липсата на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 от НПК.
Видно от мотивите на въззивното решение, Русенският окръжен съд се е солидаризирал със значителна част от изводите на първоинстанционния съд относно приетата от последния фактическа обстановка, но не изцяло, като има съществени разлики относно приетото от първата и въззивната инстанция кой от двамата- подсъдимият или пострадалият пръв е упражнил физическа агресия спрямо другия при инкриминирания инцидент.
Видно от мотивите на присъдата, Русенският районен съд, приел за установено от фактическа страна, че в началото на конфликта, след възникнал спор между подсъдимия П. и пострадалия К., подсъдимия П. решил да нанесе побой на св.К., като за целта хванал с две ръце якето, с което бил облечен пострадалия К. и започнал да го блъска на ляво и дясно, при което последния се навел надолу и получил от подсъдимия удар с коляно в областта на стомаха и веднага след това подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето в областта на скулата, вследствие на което последния паднал 6 по гръб на земята, след което двамата паднали на земята и се опитвали да си нанасят взаимно удари с ръце по тялото и лицето.
Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/933efaad-423e-4f84-bc0d-f1d682fe785e