Решение № 383 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330205527 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-007286 от 10.09.2024г. на Началник Група, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на С. И. А., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. И. А. обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно по изложени в жалбата съображения и моли съда да отмени същото. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Стоев, който прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

През месец ноември 2023 г. С. И. А. закупил от Канада лек автомобил 1

„Форд Маверик ХЛТ“ с рама № **. Автомобилът пристигнал в България през месец януари 2024 г. От гр.София до гр.Пловдив с пътна помощ автомобилът бил закаран в сервиз за ремонт в с.Ягодово. След като били подменени части от купето на автомобила, на 01.05.2024 г. същият бил преместен в друг сервиз в гр. Пловдив, в кв. „Остромила“ чрез пътна помощ. Тъй като колата била оставена в близост до сервиза, а не вътре в него С. А. се качил, за да е закара вътре, въпреки че автомобилът не бил регистриран по надлежния ред и нямал регистрационни табели. По същото време около 17:30 часа по ул.

„Остромила“ до № 4, АП 232 на с-р „ПП“ при ОД на МВР Пловдив в състав свидетелят Х. Н. Р. – ** към ОДМВР - Пловдив и колегата му А.В., забелязали лекият автомобил „Форд Маверик“ да се движи без поставени peгистрационни табели на оказаните за това места. Спрели го за проверка и установили като водач жалбоподателя С. А., който им заявил, че автомобилът бил внесен от Канада и не го бил регистрирал, тьй като чакал документ от там и само го бил преместил пред гаража. На водача било снето писмено обяснение и му бил съставени АУАН с бланков № 1255360/01.05.2024г.

По така регистрираното нарушение билa образувана прокурорска преписка с № 5758/2024г. по описа на РП - Пловдив, по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление с отказ да се образува досъдебно производство, като последната била изпратена на ОДМВР - Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност на С. И. А..

Въз основа на това постановление и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление.

Разпитан като свидетел св. Р. заявява, че той е писал и подписал предявения на жалбоподателя АУАН. Заявява че няма точен спомен за конкретния случай, и разказва как такива нарушения се установяват по принцип.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като непротиворечащи на събраните доказателства.

Съдът кредитира и показанията на св. С.С.А. – ** на жалбоподателя. От разпита й се установява, че на процесната дата и място С. А. действително е привел в движение лек автомобил „Форд Маверик ХЛТ“ с рама № **, въпреки че МПС-то не е било регистрирано и е било без регистрационни табели, тъй като последното е било оставен за ремонт от пътната помощ в близост до сервиза в кв. Остромила, а не вътре в него, и за да не пречи жалбоподателят го преместил.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства – постановление на РП-Пловдив за отказ за образуване на досъдебно производство, АУАН с бланков № 1255360/01.05.2024г., справка от АИС КАТ Регистрация, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по 2 категоричен начин, че жалбоподателят С. И. А. е извършил виновно административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 01.05.2024 г. около 17:30 часа в гр. Пловдив, кв. „Остромила“ до № 4 той е управлявал МПС – лек автомобил „Форд Маверик ХЛТ“ с рама № **, който не е бил регистриран по надлежния ред. От показанията на свид. С.А., която е била очевидец на деянието, се установява, че процесният автомобил е бил в движение, но без регистрационни номера, когато е бил забелязан от полицейските служители и те са предприели действия за неговото спиране с цел извършването на проверка поради липсата на поставени регистрационни табели, като в тази насока са и показанията на актосъставителя и постановлението на РП-Пловдив. Доказано е по делото и че колата е била управлявана от жалбоподателя А.. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП отговорността се носи от водача на превозното средство.

На следващо място от обективна страна е доказано и че управляваният от жалбоподателя А. л.а. „Форд Маверик ХЛТ“ с рама № ** не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към момента на извършване на деянието, т. е. на управлението на автомобила, за него не е било издадено необходимото административно разрешение от органа по регистрация, поради което правилно в наказателното постановление е прието, че МПС не е надлежно регистрирано. Този извод се прави при съобразяване извършването на първоначалната регистрация, установена от приложената по делото справка за първоначална регистрация. Управлението на л.а. „Форд Маверик ХЛТ“ с рама № ** е било осъществено от жалбоподателя около 17:30 часа на 01.05.2024 г., докато превозното средство е било регистрирано и е можело правомерно да се придвижва по пътищата, отворени за обществено ползване, след 16:03 часа на 31.07.2024г. Това означава, че регистрацията е била осъществена след извършване на деянието, което се потвърждава и от разпита на св. А.а, поради което поведението на жалбоподателя е съставомерно.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя А. по привеждането в движение и придвижването по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесния л.а. „Форд Маверик ХЛТ“ с рама № **, който не е бил регистриран по надлежния ред. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на 3 изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието.

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На първо място досежно субективната страна следва да се посочи, че в случая не е налице хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията на МПС, а на изначална липса на такава, поради което не възниква въпросът за уведомяване на собственика от компетентния орган по регистрацията за евентуално нейно прекратяване. Доказано е по делото, че към момента на осъществяване на деянието си жалбоподателят А. е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението.

Съзнавал е, че боравейки с уредите за управление на превозното средство, е привел същото в движение и се е придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Имал е знание и че автомобилът не е регистриран, което се доказва от поведението му – от показанията на свид. А.а се установява, че последният се е качил в нерегистрирания автомобил от Канада, за да го откара само до сервиза, понеже пътната помощ го оставила на известно разстояние от него, поради което той е съзнавал необходимостта от извършване на регистрация на придобитото си в собственост моторно превозно средство.

Жалбоподателят също не оспорил факта, че е имал познание за липсата на регистрация на процесния автомобил към момента на управлението му, когато му е извършена проверката от контролните органи.

За така извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са предвидени административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и административно наказание "глоба" от 200 до 500 лева. Правилно е определена приложимата санкционна норма, доколкото жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. И двете наказания са наложени в предвидения в закона минимален размер, който според настоящия състав е съобразен и кореспондира с обществената опасност на деянието и на дееца, поради което наказанията са справедливи по размер и съответни на извършеното нарушение.

Деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира и като маловажен случай на административно нарушение. На първо място това следва при съобразяване на правилото по чл. 189з от ЗДвП, изключващ приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай. На следващо място значението на по-ниската степен на обществена опасност на деянието вече е отчетено, за да бъде постановен отказът за образуване на досъдебно производство и квалифицирането на извършеното като административно нарушение. По този начин степента на реална обществена опасност на деянието на жалбоподателя не е игнорирана и е съобразена при преценката по какъв ред следва да бъде ангажирана отговорността на дееца. От справката за нарушител/водач се установяват и предходни нарушения на правилата за движение от страна на жалб. А., установени с влезли в сила наказателни постановления и фишове, поради което процесното деяние не се явява 4 инцидентно нарушение. В конкретния случай А. е действал с пряк умисъл, който е най-тежката форма на вината, а такова деяние е със завишена обществена опасност спрямо непредпазливите нарушения от същия вид.

Накрая обществената опасност на извършеното не е явно малозначителна и тъй като управлението на нерегистрираното МПС не е осъществено в извънградска зона или друг участък с нисък интензитет на движението, където защитаваните обществени отношения да са изложени на риск в по-занижена степен, а вместо това движението е осъществено по улица в гр. Пловдив, в светлата част на денонощието. Преценени съвкупно, всички обстоятелства относно обществената опасност на деянието и на дееца определят извод, че наложените наказания в минимален размер са справедливи и съответни на извършеното административно нарушение.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 24-1030-007286 от 10.09.2024г. на Началник Група, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на С. И. А., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОДТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.