Определение № 689 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Пазарджик, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

С Определение № 543/24.09.2024 г. съдът е обезсилил издадената Заповед № 663/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 553/13.04.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1377/2023 г по описа на РС-Пазарджик, в частта за сумите от 41647,72 лв.

– главница, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 853,09 лв. – лихва върху редовна главница от 12.01.2022 г. до 19.08.2022 г.; 804,57 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г.; 2700,12 лв. – неустойка за просрочена главница за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г. и 43,44 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г.

Констатира се, че в случая в диспозитива на така постановеното определение съдът е допуснал очевидна фактическа грешка.

Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г., II г. о., Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е пропуска на съда да отрази в решението (разбирай в диспозитива му) становища, личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в решението - в диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на допусната ОФГ.

Именно такъв е и настоящия случай.

Видно е, че в мотивите на посоченото Определение № 543/24.09.2024 г., съдът е приел по отношение искането за обезсилване на издадените ЗНИ и ИЛ, че „в конкретната хипотеза, съобразявайки всички обстоятелствата 1 по делото, се формира извода, че издадените ЗНИ и ИЛ следва да бъдат обезсилени единствено досежно дължимите вземания за главница, лихви и неустойка, но не и в частта относно разноските в заповедното производство“. Изложени са съображения и е изведен правен извод, че заповедта не следва да бъде обезсилвана в частта за разноските, т.е. в посока за отхвърляне на това искане. Въпреки това обаче в диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по отношение отхвърляне на искането за обезсилване на издадените ЗНИ и ИЛ в частта за разноските, сторени в заповедното производство.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза е налице несъответствие между волята на съда в мотивите и нейното външно изражение в диспозитива на съдебния акт, което следва да бъде отстранено по реда предвиден за това в разпоредбата на чл.247 ГПК, като се поправи цитираното определение в посочения по-горе смисъл.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.247 ГПК Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Определение № 543/24.09.2024 г., постановено по гр.д. № 138/2024 г. по описа на ОС–Пазарджик, като в диспозитива на съдебният акт, ДА СЕ ЧЕТЕ и следното:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за обезсилване на издадената Заповед № 663/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 553/13.04.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1377/2023 г. по описа на РС-Пазарджик, в частта относно разноските в заповедното производство в размер на 920,98 лв. - относно съдебно-деловодни разноски за ДТ и 1779,98 лв. – адв.възнаграждение.

Определението подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд .

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2