Определение № 312 от 26.06.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500260 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 ГПК и е образувано по повдигнат за втори път от Окръжен съд - Бургас спор за подсъдност с Районен съд - Малко Търново за разглеждане на иска, предявен от Ж. Т. К. и С. К. К., двамата от град Б., против Г. Н. М. от гр.С. З., за признаване на ищците за собственици по давност на недвижим имот, представляващ, след заявено изменение на предявения иск, дворно място в с.З., община М. Т., област Б., ул.“Г. К.“ №*, представляващо 560/650 ид.ч. от УПИ VII-184, в кв.10 по плана на селото, целият от 650 кв.м., при граници: УПИ III-186, УПИ V-185, от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 224 кв.м., от която първи жилищен етаж – със застроена площ от 98,25 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 123,10 кв.м., както и построената в същото дворно място едноетажна допълваща сграда – лятна кухня със застроена площ от 36,50 кв.м.

С решение № 173 от 17.11.2023г. по гр. д. № 4448/2022 г. на III г. о. на ВКС е обезсилено първоначално постановеното по спора решение №1315/2021г. на ОС- Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 812/29.07.2022г. по гр.д. №148/2020г. на PC- Малко Търново, с което е отхвърлен предявеният от Ж. К. и С. К. срещу Г. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на ищците за собственици на недвижим имот с характеристиките на сградата преди заявеното изменение на иска, а именно - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. ВКС е приел, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като съдът не се е съобразил със заявеното от ищците в първоинстанционното производство изменение на иска, касаещо индивидуализацията на имота, поради което се е произнесъл извън обхвата на търсената защита. Постановено е делото да се 1 върне на PC- Малко Търново за ново разглеждане.

След връщане на делото, с определение от 11.01.2024г., РС -Малко Търново е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане на БОС по родова подсъдност. Посочено е, че в резултат на извършеното изменение на иска, предметът на спора касае недвижим имот: дворно място, двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж - 98,25 кв.м. и застроена площ на втори жилищен етаж - 123,10 кв.м., както и едноетажна допълваща сграда – лятна кухня със застроена площ от 36,50 кв.м., пазарната стойност на който имот, съгласно приетата по делото съдебно- техническа експертиза е 75 451,84 лв. Съдът е посочил, че предвид така установената пазарна стойност на имота, на основание чл.104, ал.3 от ГПК, делото следва да се изпрати на родово компетентния Бургаски окръжен съд.

С определение № 247 от 25.01.2024г. по гр.д. № 95/2024г., Бургаският окръжен съд е повдигнал спор за подсъдност с РС – Малко Търново.

С определение № 79 от 15.02.2024г. по ч.гр.дело № 32/2024г. на БАС е прието, че представеното по делото удостоверение за данъчна оценка не отговаря на процесния имот, предвид заявеното изменение на иска.

Преценката на родовата подсъдност следва да бъде извършена след установяване на актуалната данъчна оценка на претендирания имот след изменението на исковата претенция, а в случай, че за имота няма данъчна оценка, цената на иска и родовата подсъдност следва да се определят съобразно пазарната стойност на имота. Делото е изпратено на Районен съд – Малко Търново с указания в горния смисъл.

В изпълнение на горното, Районен съд – Малко Търново е указал на ищците да представят данъчна оценка за имота съобразно увеличението на иска. Ищците са депозирали удостоверение за данъчна оценка от 10.04.2024г. на Община Малко Търново, в която отново е включена старата несъществуваща жилищна сграда от 65 кв.м. с ДО от 2944,40 лв. и 560 кв.м. дворно място с ДО от 1361,90 лв. При липсата на ДО за новата жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж - 98,25 кв.м. и на втори жилищен етаж - 123,10 кв.м., както и едноетажна допълваща сграда – лятна кухня от 36,50 кв.м, съдът се е позовал на приетата по първоначалното гр. д.

№ 148/2020г. съдебно – техническа експертиза, според която пазарната цена на процесния имот към 11.07.2014 г. е в размер на 75 451,84 лв. и е изпратил повторно делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане по правилата на родовата подсъдност.

След получаване на делото, съдията-докладчик по образуваното гр.д. № 596/2024г. на БОС е задължил община Малко Търново да представи актуална данъчна оценка за описаните недвижими имоти, а именно: на 560/650 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в с.З., общ.М. Т., обл.Б., представляващо поземлен имот VII - 184, в кв. 10, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с разгъната застроена площ от 224 кв.м., от която първи жилищен етаж - със застроена площ от 98,25 кв.м. и 2 втори жилищен етаж със застроена площ от 123,10 кв.м., и на построената в същото дворно място едноетажна допълваща сграда – лятна кухня със застроена площ от 36,50 кв.м. В отговор е получена данъчна оценка за имот, находящ се в с.З., пл.№ 184 от кв.10, УПИ парцел 7, представляващ, жилище, ет.2 с площ от 65 кв.м., мазе с площ 65 кв.м. и земя 560 кв.м.“, идентична с вече представената по делото.

С определение № 1544 от 12.06.2024г. ОС-Бургас е намерил, че не е компентентен да се произнесе по иска, с който е сезиран, тъй като според представената данъчна оценка на имота неговата цена възлиза на сумата от 4 306,30 лв. и сумата от 2 190 лв. – стойността на лятната кухня, което сочи на подсъдност на делото на районен съд като първа инстанция и тази родова подсъдност се е стабилизирала, след като така заведеното дело е било разгледано на три съдебни инстанции. Освен това е посочено, че дори и да не се приеме горният довод, процесният имот не е деклариран с характеристиките по изменението на иска и за него не може да бъде представена данъчна оценка, съответстваща на заявената претенция. В тази хипотеза, предвид разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, БОС е приел, че следва да се съобрази пазарната цена на вещното право, но тъй като РСМалко Търново се е позовал на експертна оценка към 11.07.2014г., а не към момента на завеждане на иска – 21.08.2020г., то липсват доказателства за надлежно определена цена на исковата претенция, поради което делото е изпратено преждевременно на БОС от РС– Малко Търново, преди да бъде определена действителната цена на исковата претенция.

Настоящата инстанция намира, че в случая не може да се приеме, че по процесния иск е налице стабилизирана родова подсъдност на районния съд като първа инстанция, тъй като съгласно чл.120 ГПК стабилизиране на подсъдността е регламентирано само по отношение на местната подсъдност.

В разглеждания казус преценката за родовата подсъдност на предявения иск следва да се направи от РС-Малко Търново, на когото делото е изпратено от ВКС за ново разглеждане, след като бъдат изпълнени дадените от касационната инстанция указания, което не е сторено. Видно от отменителното решение № 173 от 17.11.2023г. по гр.д. № 4448/2022г. на ВКС, III г.о., след като ищците претендират признаването им за собственици на недвижим имот /терен и постройки/, като съобразно чл.214 ГПК са поискали изменение на иска в частта, касаеща индивидуализация на имота, първоинстанционният съд следва да се произнесе по молбата за промяна на търсената защита. Липсата на произнасяне е обосновало обезсилване на решенията на предходните инстанции. След връщането на делото от ВКС, районният съд отново не се е произнесъл по искането на ищците по чл.214 ГПК, а с определение от 11.01.2024г. по образуваното гр.д. № 158/2023г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на ОС-Бургас.

Отново без произнасяне по направеното изменение на иска е постановено и последващо определение № 33 от 17.04.2024г., с което отново делото е прекратено и изпратено по родова подсъдност на окръжния съд.

3

При горните обстоятелства, без да е налице произнасяне за приемане или не на изменението на иска, същият се счита за висящ по първоначалната искова молба, с цена съобразно приложената по делото данъчна оценка, която сочи на родова подсъдност на спора пред районен съд като първа инстанция.

С оглед на изложеното, искът на Ж. К. и С. К. против Г. М., с правно основание чл.124, ал.3 ГПК, за признаване на ищците за собственици по давност на недвижим имот – дворно място в с.Звездец, Бургаска област, представляващо 560/650 ид.ч. от УПИ VII-184 в кв.10 по плана на селото, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., при предявено, но не разгледано от съда изменение на иска досежно обема на сградата, е родово подсъден на Районен съд – Малко Търново и следва да бъде разгледан от този съд като първа инстанция, с оглед цената на иска съобразно описанието на имота в исковата молба – 4306,30 лв.

След произнасяне по искането по чл.214 ГПК и евентуално уважаване на същото, на преценка ще подлежи родовата подсъдност на спора, с оглед цената на иска по данъчна оценка, ако е налице такава, или по пазарна цена към момента на предявяване на исковата претенция.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ като родово компетентен Районен съд – Малко Търново да разгледа предявения спор за собственост по исковата молба на Ж. Т. К. и С. К. К. против Г. Н. М. с вх. № 1671/21.08.2020г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с последвалото предявено изменение на иска.

Изпраща делото на Районен съд- Малко Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4