Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 18.03.2026, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 1067/2025
Вид
Решение № 44
Подписан
18.03.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Ивета Венциславова Кънева-Санкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318 и сл. · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Оряхово, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460101067 по описа за 2025 година

От „А. 2003“ ООД, с ЕИК 106579053, със седалище и адрес на управление с.Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца, ул.“Дружба“ № 6, представлявано от управителя М. З.

Ц., чрез пълномощника си адв. П. О. П. САК против „А. 2014“ ООД,с ЕИК 203403695, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, ул.“Георги Димитров“ № 77, представлявано от управителя Ц.П.Н., е предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 13 868.40 лв./тринадесет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет ст./, представляваща задължение по фактура № 647/28.02.2025 г. и сумата от 1 223.34 лв. /хиляда двеста двадесет и три лева и тридесет и четири ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2025 г., до предявяване на иска, дължими на основание споразумение от 16.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 14.11.2025 г. /депозиране на Исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, както и направените по обезпечителното и предварителното изпълнително производство.

В исковата молба се твърди, че през месец февруари 2025 г., ответното дружество чрез своя управител Цветомир Началнишки, заявява към дружеството ищец заявка за закупуване на царевица. Заявката е направена по телефона и приета от Т. Ц.а - управител на дружеството продавач. Цената и количеството на поръчаната царевица, както и условията на предлагане, са уточнени устно по телефона.

Сочи се, че на 18.02.2025 г., в складовата база на ищеца, заявената царевица е предадена на Бирхан Стефанов - лице, ангажирано от купувача да превози стоката.

Предаденото количество царевица от 35 560 кг., отразено в кантарна бележка № 526/18.02.2025 г. по сделката, е отразено и в издадена фактура № 647/28.02.2025 г. за сумата от 13 868.40 лв., представляваща общата цена на закупените 35 560 кг. Царевица и която е вписана в дневника за продажби на дружеството продавач за съответния данъчен период.

Твърди се, че купувачът е забавил заплащането на стоката, въпреки предварителните обещания, че ще заплати същата веднага. В последния телефонен разговор, управителя на ответното дружество е обещал, че до края на м. септември 2025 г., ще плати закупената 1 царевица.

Сочи се също, че след като плащане по фактурата не е направено, към края на месец септември 2025 г., дружеството -продавач предприело действия за съдебно събиране на дълга, като предварително обезпечава бъдещия си иск. След като узнава за издадената обезпечителна заповед, управителят на ответното дружество иска допълнителен срок за извънсъдебно уреждане на финансовите отношения между страните. Предвид молбата на управителя за отлагане привеждането в изпълнение на обезпечителната заповед, на 16.10.2025 г., е подписано споразумение, видно от което ответникът е признал дълга към ищеца в размер на 15 203.40 лв., формиран като сбор от дължимата цена по фактура № 647/28.02.2025 и разноските по обезпечителното производство, като се е задължил да ги погаси до 30.10.2025 г.

Независимо от поетото в споразумението задължение и към днешна дата сумата от 15 203.40 лв., от които 13 868.40 лв. цена на закупените 35 560 кг. царевица и 1 335 лв. разноски във връзка със събиране на вземането, не е платена.

Съгласно т. 7 от подписаното споразумение, страните са се договорили, че при неплащане на сумата от 15 203.40 лв. до 30.10.2025 г. длъжникът „А. 2014“ ООД ще дължи и мораторните лихви върху главницата от 13 868.40 лв. считано от датата на издаване на процесната фактура. Към датата на предявяване на исковата молба върху сумата от 13 868.40лв. е натрупана мораторна лихва в размер на 1 223.34 лв.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез адв. Л. И. А.- САК, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е основателен. Направено е искане, съдът да постанови решение при признание на иска, като делото се разгледа в тяхно отсъствие.

В откритото съдебно заседание ищеца редовно призован, не изпраща представител. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ищеца адв. П. П.-САК, поддържа предявения иск, не заявява искане за постановяване на решение при признание на иска, с оглед заявеното признание от страна на ответника.

За ответника редовно призован, не се явява представител

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените от ищеца писмени доказателства, че между страните са сключили договор за търговска продажба, по силата на който ищецът на 18.02.2025г. е доставил на ответника 35 560 кг. царевица. Стоката е предадена на представител на купувача - ответник в базата на ищцовото дружество, като била издадена кантарна бележка № 526/18.08.2025г.

На 28.02.2025г., за извършената доставка на 35 560 кг. Царевица от ищеца е издадена Фактура № 000647/28.02.2025г. на стойност 13 868.40 лв.,с падеж 28.02.2025г.

Страните не спорят, че до настоящия момент ответниковото дружество не е заплатило на ищцовото дружество сумата по издадената фактура за продажбата на 35 560 кг. царевица.

На 16.10.2025 г., между страните е подписано споразумение, от което се установява, че ответникът се е съгласил да плати на ищецът сумата в размер на 15 203.40 лв. до 30.10.2025 г., формиран като сбор от дължимата стойност по фактура № 000647/28.02.2025г. в размер на 13 868.40 лева и разноските по обезпечителното производство в размер на 1 335 лв., като се е задължил да ги погаси Страните се договорили, че при неизпълнение на поетите задължения за плащане на горната сума в срок, ответникът дължи мораторна лихва върху главницата по издадената фактура.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

2

Страните не спорят, а и безспорно се установи, от представените от ищеца писмени доказателства, че по силата на сключен договор за търговска продажба на ответника е доставена 35 560 кг. царевица, за което е издадена фактура № 000647/28.02.2025г. на стойност 13 868.40 лв.

Ответника признава, че не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца сумата от 13 868.40 лв. представляваща продажната цена на 35 560 кг. царевица.

От изложеното съдът намира, че с предаването от ищеца и получаване от ответника на 35 560 кг. царевица, между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ. Договорът за продажба е консенсусен, т.е. за сключването му е достатъчно съвпадане на насрещните волеизявления на страните по него, без да не е необходимо /освен в изрично предвидените в закона случаи/ за неговата валидност същият да бъде обективиран в писмена форма, която служи само за доказване на сделката.

Тъй като е налице валидно сключен между страните договор за търговска продажба, съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.

Ето защо съдът намира предявения осъдителен иск за основателен и доказан в пълен размер за сумата от 13 868.40 лева, представляваща продажната цена на 35 560 кг. царевица, за което е издадена фактура № 000647/28.02.2025г.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая бе установено, че е налице неплащане на парично задължение по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД,в размер на сумата от 13 868.40 лв. с падеж 28.02.2025г. Този размер за периода от 01.03.2025г. до 14.11.2025г. – дата на завеждане на иска, по изчисления на съда чрез онлайн калкулатор е в размер на 1359.94 лева, поради което претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху неплатената сума по издадената фактура, считано от 01.03.2025г. до 14.11.2025г. – дата на завеждане на иска, се явява основателна и доказана в пълен размер за сумата от 1223.34 лева. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба в съда, съобразно искането на ищцовата страна.

С оглед горното, съдът намира предявените от „А. 2003“ ООД, с ЕИК 106579053 против „А. 2014“ ООД осъдителни искове с пр. осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от общо 7716.28 евро представляваща, дължима сума по фактура № 000647/28.02.2025 г. в размер на 13 868.40 лв.- продажна цена за доставена 35 560 кг. царевица на 18.02.2025г., лихва за забава в размер на 1 223.34 лв. за периода 01.03.2025 г., до предявяване на иска -14.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 14.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищецът сумата от общо 1682.02 евро, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1650.00 лева и внесена държавна такса в размер на 604.76 лева в настоящото производство, както и сторени разноски в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на РС Оряхово, за които са представени доказателства за заплащането им 40 лева - платена държавна такса и 995.00 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „А. 2014“ ООД,с ЕИК 203403695, със седалище и адрес на управление гр.

Мизия, ул.“Георги Димитров“ № 77, представлявано от управителя Ц.П.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „А. 2003“ ООД, с ЕИК 106579053, със седалище и адрес на управление с.Лесковец, общ.

Оряхово, обл. Враца, ул.“Дружба“ № 6, представлявано от управителя М. З. Ц., сумата от 7716.28 евро/ седемхиляди седемстотин и шестнадесет евро и двадесет и осем цента/ представляваща - дължима сума по фактура № 000647/28.02.2025 г. в размер на 13 868.40 лв.- продажна цена на доставена 35 560 кг. царевица, лихва за забава върху дължимата сума за периода от 01.03.2025 г. до предявяване на иска - 14.11.2025г., в размер на 1 223.34 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 14.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „А. 2014“ ООД,с ЕИК 203403695, със седалище и адрес на управление гр.

Мизия, ул.“Георги Димитров“ № 77, представлявано от управителя Ц.П.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „А. 2003“ ООД, с ЕИК 106579053, със седалище и адрес на управление с.Лесковец, общ.

Оряхово, обл. Враца, ул.“Дружба“ № 6, представлявано от управителя М. З. Ц. сумата от 1682.02 евро /хиляда шестстотин осемдесет и две евро и два цента/ - представляваща деловодни разноски в исковото и обезпечителното производство по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на РС Оряхово.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________

4