Присъда № 1 от 18.01.2024, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 1 от 18.01.2024г., постановена по н.о.х.д.№ 117 по описа на ОС Хасково за 2022 година.

Против подсъдимия З. Т. М. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 27.04.2017 г. в землището на село Н., община Х., област Х., на път общинска публична собственост, при управление на моторно превозно средство – **** лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.

№ ****** нарушил правилата за движение -чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. А., б. ж. на с.Н.. Участващият в съдебно заседание прокурор поддържа обвинението във вида, в който е предявено. След анализ на събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството доказателства приема, че то(обвинението) е доказано по несъмнен и категоричен начин. Акцент се поставя върху съдебно техническите и медицински експертизи и показанията свидетелите, **** служители, които според представителя на обвинителната власт е наложително да бъдат ценени изключително внимателно и в контекста на обективно установените обстоятелства. Прокурорът застъпва тезата, че не всеки **** служител може да извършва преследване, като последното изисква специална организация и доколкото, като автоконтрольор по длъжността характеристика и натоварен с конкретна задача – да следи за безопасността на движение, да съставя актове за нарушения за да преследва издирвано лице, подсъдимият следвало да получи разпореждане на оперативния дежурен. Отклонявайки се от преките си задължения, излизайки от правомощията си на **** и вследствие на адреналина при преследването М. действал в лично качество на водач на МПС, нарушил правилата на ЗДвП. Емоцията и силното раздразнение допълнително замъглили преценката на М. при шофиране и доказателство за това било отбелязаното от В. и подсъдимия, че не разбрали за удара на мотоциклета (два пъти) и че са прегазили човек. Именно нарушението на правилото за дистанция (неспазено отстояние от предно движещо се МПС) стои в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Според прокурора не е налице хипотезата на чл. 12а, ал. 1 и ал. 2 от НК, каквато теза е била застъпвана в производството при АС при първоначалното разглеждане на делото и се цитира решение на ВС на Р България с докладчик съдията Ф.. Прокурорът предлага подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, като при индивидуализиране на наказанието съдът да отчете чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, но редът по който това следвало да стане да е по чл. 54 от НК, тъй като нямало нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство прокурорът посочва, че деянието е извършено от ****, бил призван да предотвратява такива нарушения. Предвид самонадеяността, като форма на вина предлага размерът на наказанието да се определи между минимума и средния размер, като изпълнението му бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и да бъде наложено по-лекото наказание „лишаване от правоуправление“ за разумен срок.

Повереникът на частните обвинители също приема, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Тезата се аргументира с безспорно установените от експертизите обстоятелства за движение на две МПС, по черен път, неспазената дистанция от ****я автомобил(показанията на св. В. относно разстояние от около 7 метра), механизмът на настъпване на ПТП и вредоносния резултат. И повереникът на частните обвинители иска показанията на свидетелите, **** служители в ****, да се ценят внимателно с оглед отношенията между служителите в МВР и версията за предприето преследване на издирвано лице. Представителят на частното обвинение намира, че не е налице хипотезата на чл. 12а, ал. 1 и 2 от НК защото дори да се счете, че починалият е извършил престъпление/нарушение то за такива деяния наказанията са глоби и е недопустимо за това 1 да се отнема човешки живот или да се причинят телесни увреди на преследвания престъпник, с цел задържането му. Поддържа, че деянието е извършено при форма на вината престъпна самонадеяност, а С. по себе си смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, не били в състояние да обосноват определяне на наказанията по реда на чл. 55, ал. 1 от НК. Последните упоменати обстоятелства, наред с неоказването на помощ и непрофесионалните действия на подсъдимия в конкретната ситуация, предполагало определяне на санкциите около средния размер.

Взелите участие в съдебното заседание частни обвинители П. и А. А.и споделят казаното от повереника им и настояват за справедливо наказание.

Останалите, конституирани като частни обвинители лица не се явяват в последното съдебно заседание и не ангажират лично становище по обвинението.

Защитникът на подсъдимия приема, че деянието е несъставомерно по приетата от прокурора правна квалификация за деяние по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и за нарушение по чл. 23 от ЗДвП, защото мястото на произшествието не представлява път, отворен за обществено ползване; според адвоката би могло да се мисли за наличие на хипотеза по чл. 123, ал. 1 от НК; но факти за такова престъпление обвинителния акт не съдържал; от друга страна съобразно забраната за избор от страна на съда на друго нарушено правило за движение по пътищата, с оглед Решение на СЕС по дело № С 175/2022г. предлаганото от прокурора подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по транспорта, на за друго нарушение по ЗДвП, е недопустимо. Отделно от това защитникът обръща внимание на отменителното решение на ПАС, където съставът посочил необоснованост на обвинителната теза, че подсъдимият действал в лично качество, а не като длъжностно лице изпратен на носи служба като смесен патрул. Именно във връзка с поставените му задачи и в изпълнение на инструкция № 8121з749 от 20.10.14г. М. следвало стриктно да следи и санкционира всеки нарушител по ЗДвП, какъвто бил пострадалия, управляващ мотоциклет без каска и със стар регистрационен номер, установено от полицаите след преминаването му покрай поста им. Отказът на пострадалия да изпълни **** разпореждане – подаден сигнал за спиране със стоп палка, отдалечаването и бягството по черен път, наред с високата степен на алкохолно опиянение са взе обстоятелства обусловили поведението на подсъдимия за преследване и задържане на нарушителя и съответно за настъпването на ПТП, причинено до голяма степен от пострадалия, заради употребения алкохол. Защитникът пледира за постановяване на присъда, с която М. бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

Подсъдимият М. изразява съжаление за случилото се, споделя казаното от защитника му. В последната си дума иска съдът да постанови оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните на двете фази на производство доказателства поотделно, в тяхната съвкупност, във връзка и с доводите на страните, прие за установена следната фактическа обстановка, спор по която между страните в производството на практика няма:

С. А. живял на семейни начала със св. А. Х. в с.Н., община **** като от съжителство им се родили две деца – малолетният им син Х. и непълнолетната вече дъщеря П.. След раздялата на родителите им дъщерята П. останала при баща си в с.Н., а момчето Х. заживяло с майка си в с.В.. А. не бил правоспособен водач, но имал придобити практически умения и понякога шофирал лек автомобил. Управлявал и мотоциклет марка MZ ETZ 150 с рег. № **** (стар регистрационен номер), предоставен му от св. А. Р. около половин година преди произшествието. Мотоциклетът, след смяна на свещ и почистване на карбуратор, бил в сравнително добро техническо състояние и А. го ползвал при излизане от селото.

Подсъдимият З. М. бил назначен на длъжност „******“ ***** в група „****“ 2 при *****. Свидетелят В. В. влизал в състава на **** патрул съвместно с подсъдимия З. М. на 27.04.2017 г. Редовната смяна продължавала от 08.30 до 20.30 часа. Първоначално им бил проведен инструктаж от инспектор св. Р. П., като последният свел до знанието на служителите задачите за деня, издирвани лица или превозни средства и др., включително за връчване на наказателни постановления и електронни фишове; установяване на лица по докладни записки и сигнали на тел. 112, извършили нарушения на ЗДвП или предизвикали ПТП; след 20.30 часа до 08.30 часа служителят да е на разположение за вземане на отношение по ПТП-та и по КАТ (л. 132, том III-ти ДП). След приключване на инструктажа М. и В. се насочили към установъчен пункт, предварително определен по график, и разположен на пътя град Х. – село И., близо до разклона за с.О.к.. Подсъдимият и св. В. разположили **** автомобил вдясно на главния път. Основната им задача се свеждала до осъществяване на пътен контрол на преминаващите превозни средства. Около 10:20 часа сутринта В. и М. забелязали приближаването на мотоциклет с водач, който не носел защитна каска, в посока от град Х. към село И. Мотоциклетът управлявал С. А.. При появата на мотоциклетиста подсъдимият излязъл леко на пътното платно и с вдигане на ръка подал сигнал за спиране със „Стоп палка“, тъй като искал да извърши проверка на водача.

Приближавайки се, А. видял подадения сигнал, но вместо да спре, ускорил с подаването на допълнителна газ и продължил в посока с. И.. Подсъдимият и свидетелят В. решили да го последват, качили се веднага на **** автомобил „Опел Астра“, включили светлинен и звуков сигнал и последвали мотоциклета. Започнало преследване, което продължило близо километър, като през цялото време **** автомобил имал включени светлинна и звукова сигнализация. По време на преследването свидетелят В. и подсъдимият установили, че служебната радиостанция тип „Тетра“ и мобилните им телефони не работят в района, в който се намирали. Пострадалият забелязал, че е следван от **** автомобил и в опит да избяга отбил от асфалтовия път и навлязъл в черен път, между ниви, разположени в двата края на пътя. Черният път продължавал по протежението си между ниви, засети с рапица.

Пострадалият управлявал мотоциклета още около 500 м, а преследващият го **** автомобил, развил моментна скорост по черния път от 105 км/ч, започнал да го настига.

Пътят, по който се движели, бил с неравности и дупки, ширината му, достатъчна за преминаването на лек автомобил, настилката била черна, отъпкана пръст. Увлечен в преследването подсъдимият М. приближил максимално близо мотоциклета на пострадалия, докато св. В. направил опит да запише регистрационния номер на превозното средство. В този момент А. намалил скоростта на мотоциклета до около 10 км/ч., докато скоростта на автомобила била около 59 км/ч. Вдигнал се прах, а М. отклонил управлявания от него автомобил наляво. Настъпил удар между двете МПС, като **** автомобил с предната лява част засегнал задната част на мотоциклета. Мястото на това съприкосновение между двете МПС е установено на 5.4 метра западно от мерната линия и на 0.3 метра южно от северния край на черния път, като в този момент автомобилът се е намирал на около 1-3 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката на движение, а мотоциклета под ъгъл около 0-2 градуса надясно спрямо същата ос. Следствие на удара мотоциклета се придвижил в посока напред и надясно спрямо надлъжната ос на пътя и със скорост около 27 км/ч. Въпреки първия удар между двете МПС, подсъдимият не намалил скоростта, а продължил „преследването“ управлявайки **** автомобил със скорост от 55 км/ч. В резултат настъпил втори удар между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 0.9 метра западно от мерната линия и 0.65 метра южно от северния край на черния път, като в този момент автомобилът се намирал на около 6-8 градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл на около 22 градуса спрямо същата ос. В резултат на удара и наклоненото положение на мотоциклета, пострадалият А. изпаднал от него и бил прегазен от **** автомобил, който от скоростта и инерцията продължил движението си напред и наляво. Мотоциклетът останал назад, а автомобилът се установил леко извън черния път, в затревената площ на нивата. Тялото на пострадалия А. било 3 провлачено под автомобила и останало непосредствено под задните колела (вж. протокол за оглед). След случилото се свидетелят В. и М. излезли от колата, видели трупа под служебния автомобил, а подсъдимият веднага се свързал с оперативния дежурен и го уведомил за случилото се. На процесната дата 27.04.2017 г. в **** оперативен дежурен бил свидетелят П. Л., който около 10:30 часа получил сигнал за пострадал мотоциклетист с посочване на точното място, където се е случил инцидента. Това било първото обаждане от страна на подсъдимия, получено от свидетеля Л. – на тази дата свидетелят не бил получавал никакви други обаждания от подсъдимия за евентуални нарушения на правилата за движение или за предприето преследване. На следващия ден, 28.04.2017 г., Л. изготвил докладна записка във връзка с подадения сигнал. Докато М. разговарял с Л., В. излязъл на главния асфалтов път, за да посрещне идването на останалите **** служители, които се отзовали на сигнала. На място пристигнали свидетелите П. П., Р. П. и Е. Г.. След като предоставили първоначални сведения за случилото се, свидетелят В. и подсъдимият М. били тествани с дрегер за употреба на алкохол и дали кръв за изследване в ЦСМП – град Х..