Акт № 1587 от 17.11.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- 1163/2026
- Подписан
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1587 гр. Русе, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря М.а Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20264520101163 по описа за 2026 година
Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл. 45, ал. 1, вр.чл.
52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че около обяд на 21.11.2025г., ищцата Ц. М. Т. пазарувала от кварталния магазин „Д." в бл.К. и заедно със своя съседка М.
Д.а се отправила към дома си в бл."О.". Двете Ж. вървели бавно, като ищцата бутала количка за пазаруване, в която били поставени покупките й. Когато достигнали до ул."С." внезапно в гръб върху Ц. Т. се нахвърлило улично куче.
Тя не успяла да види, че то се спуска към нея, нито да се предпази. Усетила внезапно как кучето я захапва по задната повърхност на левия крак, в областта зад коляното и извикала от болка. След като се обърнала го видяла - черно на цвят, маркирано с ушна марка на ухото. С помощта на спътницата й М. Д.а и други хора наоколо, кучето бил прогонено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъдие ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК:*********, с адрес в гр.Русе, пл."Свобода" № 6, представлявана от Кмета Пенчо П.ов Милков да заплати на Ц. М. Т., ЕГН:********** със съдебен адрес в гр.Русе, ул."Д." № 15 сумата от 8000,00 евро, частично от 12000,00 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ухапване от улично куче на 21.11.2025г., ведно със законната лихва върху 1 претендираната главница от датата на настъпване на деликта и до нейното окончателно изплащане. Претендират се разноски по делото. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане, както и да се допусне СМЕ, при която вещото лице, след като прегледа приетите по делото писмени доказателства и извърши личен преглед на ищцата да даде заключение, като отговори на следните въпроси:
1. Какви са причинените на Ц. М. Т., ЕГН:********** телесни увреждания, настъпили на 21.11.2025г., в резултат на ухапване от улично куче?
2. Какви медицински интервенции и манипулации е претърпяла ищцата и същите в причинно-следствена връзка ли са с увреждането?
3. Възстановено ли е към момента здравословното съС.ие на ищцата ?
На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В своя писмен отговор той оспорва иска, както по основание, така и по размер. Твърди се в отговора, че животното е преминало през Общинския приют за безстопанствени животни, където са му извършени всички предвидени в закона ветеринарномедицински манипулации, включително ваксинация, и му е поставена ушна марка /Приемо-предавателен протокол № 89/18.02.2025 г., Информационен талон № 2 към № 89/18.02.2025 г., Транспортен документ по чл. 44, ал. 3/31.03.2025 г., Информационен документ № 1 към № 137, Информационен документ № 2 към № 137 и Транспортен документ по чл. 44, ал. 3/21.03.2026 г./. Твърди се, че по отношение на животното са предприети действия съобразно действащата нормативна уредба и приетата от Общината програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. В този смисъл не може да се приеме, че Община Русе е бездействала или е нарушила свои законови задълЖ.я. Напротив - същата е изпълнила предвидените мерки, включително залавяне, обработка и връщане на животното в средата му.
Ответникът счита за неоснователни твърденията на ищцата, че кучето е проявявало агресия и към други лица. Същите се основават единствено на сведения от живущи в района, без да се сочат конкретни пострадали лица, конкретни инциденти или други обективни данни, поради което имат характер на недоказани твърдения и не могат да ооосноват извод за системна опасност 2 или за наличие на знание у Общината за подобно поведение. Ответникът сочи, че за правилното решаване на спора има обстоятелството, че върху кучето е упражняван фактически надзор от лицето М. Н. К..
Ответникът твърди, че М. Н. К. е участвал в залавянето на животното, както и че същото е било довеждано от него в приюта за извършване на ветеринарномедицински манипулации. Община Русе твърди, че е налице връзка между лицето и животното, което обосновава извод за упражняване на фактически надзор върху кучето, като тази връзка не е инцидентна, а се характеризира с повторяемост и трайност. Твърди, се, че същото лице е полагало грижи за животното, включително чрез прибиране в закрити помещения и последващото му оставяне в обществена среда, поради което процесното куче не следва да се разглежда като такова, оставено трайно без контрол, доколкото по отношение на същото е упражняван фактически надзор.
Ответникът счита, че обстоятелството, че М. К. не е подписал декларация по реда на Наредба № 4 за овладяване популацията на безстопанствените кучета, не променя извода за наличие на фактически надзор. Независимо от липсата на формално поето задълЖ.е, именно той през продължителен период е упражнявал фактическа власт и контрол върху животното. Община Русе счита, че поведението на посоченото лице обуславя прекъсване на причинно-следствената връзка между действията на Общината и настъпилия инцидент. Сочи, че съгласно установената практика на Върховния касационен съд, отговорността за вреди, причинени от животни, се носи от лицето, което упражнява фактически надзор върху тях, независимо от това дали е ншшце формално правоотношение или собственост. Решаващо значение има реалното поведение и контрол върху животното, а не формалният му статут. В този смисъл са и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Община Русе счита, че при тези данни не може да се обоснове ангажиране на отговорността на ответника, доколкото липсва противоправно поведение от нейна страна, както и причинно-следствена връзка между нейни действия или бездействия и настъпилите вреди.
Моли съда на основание чл. 219 от ГПК, да привлече като трето лице-помагач на страната на ответника М. Н. К., тъй като неговото участие е 3 необходимо за пълното изясняване на спора и с оглед евентуалната му отговорност за настъпилия инцидент.
На основание чл.219 от ГПК М. Н. К. е конституиран по делото в качеството на трето лице, помагач на страната на ответника – Община Русе. В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си твърди, че процесното куче е черно на цвят и няма нищо общо с кучето което е водил в общинския приют.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че около обяд на 21.11.2025г., ищцата Ц. М. Т. пазарувала от кварталния магазин „Д." в бл.К. в гр.Русе и заедно със своя съседка М. Д.а се отправила към дома си в бл."О.". Двете Ж. вървели бавно, като ищцата бутала количка за пазаруване, в която били поставени покупките й. Когато достигнали до ул."С." внезапно в гръб върху Ц. Т. се нахвърлило улично куче. Тя не успяла да види, че то се спуска към нея, нито да се предпази. Усетила внезапно как кучето я захапва по задната повърхност на левия крак, в областта зад коляното и извикала от болка. След като се обърнала го видяла - черно на цвят, маркирано с ушна марка на ухото. С помощта на спътницата й М. Д.а и други хора наоколо, кучето бил прогонено. След ухапването ищцата успяла да се прибере до дома си много трудно, тъй като изпитвала силна болка. Веднага след като се прибрала, потърсила за помощ сина си по телефона. Той я посъветвал да не губи време, а веднага да посети болницата. Ищцата се отправила с такси към УМБАЛ „Канев" АД гр.Русе, където след преглед лекарите установили, че вследствие ухапването, кожата по задната част на бедрото на лявата подбедрица и лява поплитеална ямка била много разкъсана, раната секретирала, а участъкът около раната бил силно зачервен.
Здравословното съС.ие на ищцата, наложило хоспитализирането й за оперативно лечение. В хирургично отделение била приведена на инвалидна количка, тъй като не можела да се движи. Още на същия ден, започнало и поставянето на ваксина против бяс по схема, включваща общо пет инжекции в рамките на малко повече от месец.
Установява се от доказателствата по делото, че първите денонощия след инцидента били особено тежки за ищцата. Тя изпитвала много силни болки в 4 левия крак, които възпрепятствали възможността да става и да се придвижва свободно. Притеснявала се от предстоящата операция.
Установява се от доказателствата по делото, че на 22.11.2025г. Ц. Т. била оперирана, извършена била инцизия на кожната лезия и евакуирана белезникава гной. Впоследствие, в следоперативния период настъпили усложнения, поради оформилия се груб цикатрикс, който причинявал придърпване на кожата, болки и дискомфорт. На 16.12.2025г. ищцата постъпила повторно в болницата за ново оперативно лечение. На 17.12.2025г. претърпяла втора операция, по време на която била извършена екцизия на цикатрикса до здраво, раната била затворена чрез приближаване и частична ротация. Повече от месец след ухапването, на ищцата били извършвани множество превръзки. Поставени били и 5бр. ваксини против бяс по схема, както следва - на 21.11.2025г., на 24.11.2025г., на 28.11.2025г., на 05.12.2025г. и последната на 26.12.2025г., като поставянето на ваксините било болезнено за ищцата.
Установява се от доказателствата по делото, че след втората операция, отново последвало усложнение. Така на 06.01.2026г. ищцата била хоспитализирана за трети път, тъй като в областта на раната се появили оток и подуване, зачервяване и секретиране. Лекарите й обяснили, че трябва да пристъпят към нова операция, при която да вземат кожна присадка от друга част на тялото и да я присадят върху раната. На 07.01.2026г. била извършена поредната оперативна интервенция, отново последвала екцизия на некротичните тъкани, след което - покриване със свободна кожна присадка, взета от същия ляв крайник на пациента.
От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че вследствие на ухапване от улично куче на 21.11.2025г. в гр.Русе, ищцата получила инфектирана разкъсно-контузна рана в лява колянна ямка, довела до оформяне на груб цикатрикс наложил кожна пластика. Според вещото лице така установеното увреждане е резултат на действието на твърди ръбести предмети и добре отговаря да бъде получено при ухапване от куче на 21.11.2025г.
Експертът установява, че по отношение на описаните уврежданията на лява колянна ямка на Т. е проведено следното лечение:
- Болнично лечение за периода 21-28.11.2025г. по време на което са 5 проведени клинични прегледи, лабораторни изследвания, медикаментозно лечение и две оперативни интервенции: 22.11.2025г. - Инцизия, ексцизия, фасциотомия, некректомия и лаваж на раната; 24.11,2025г. - Ексцизия и пластика нон либера.
- Болнично лечение за периода 16-22.12.2025г. по време на което са проведени клинични прегледи, лабораторни изследвания, медикаментозно лечение и една оперативна интервенция: 17.12.2025г.
- Ексцизия на кожна лезия и пластика нон либера.
- Болнично лечение за периода 06-13.01.2026г. по време на което са проведени клинични прегледи, лабораторни изследвания медикаментозно лечение и една оперативна интервенция: 07.01.2026г. - Ексцизионен дебридман при изгаряне на