Решение № 850 от 19.06.2023, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 850

Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XV състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 1104 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Н.С.С. срещу издаденото от главния архитект на община Варна разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., с което на „Електроразпределение север“ АД е разрешено да извърши СМР за строеж „Външно кабелно електрозахранване 0,4 kv от БКТП № 2040

Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО, в УПИ І-10, кв. 28, (ПИ 10135.****.**), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове В, Г и Д, ***, кв. Виница, гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа с четири броя шахти.

Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kvА,

20/0,4 kv в БКТП № 2040 Варна.“

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор 10135.****.** с площ 422 кв. м., през който съгласно издаденото от главния архитект на община Варна разрешение за строеж 151/ГИ/27.10.2021 г. трябва да премине електрозахранването до жилищната сграда в ПИ 10135.****.**, като собственият на жалбоподателя ПИ 10135.****.** неоснователно е посочен в разрешението за строеж като публична общинска собственост на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОбС вр. § 7 ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗМСМА.

Жалбоподателят сочи, че в качеството на собственик на ПИ 10135.****.** не е участвал в никакво производство по ЗУТ относно процедирани планове, проектиране или бъдещо строителство в съседния ПИ 10135.****.**, включително и в производството по издаване на оспореното с жалбата разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., като счита, че по този начин с него са нарушени правата и законните му интереси. Искането му е, след като се установи незаконосъобразността на разрешението за строеж то да бъде отменено от съда.

Главният архитект на община Варна – ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, се представлява по делото от юрисконсулт Р.С.-Г., която в пледоарията по съществото на спора изразява становище, че в съдебното производство е останало недоказано по безсъмнен начин наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., поради което моли съда да прекрати производството по делото, а в отношение на евентуалност – да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Заявява, че няма искане за разноски.

С подадено преди първото съдебно заседание писмено становище с. д. № 13404/09.09.2022 г. /л. 46 и 47 от делото/ адвокат С.З., пълномощник на заинтересованата страна „Гитекс“ ЕООД, явяваща се собственик на ПИ 10135.****.**, за жилищната сграда в който е предназначено електрозахранването по РС № № 151/ГИ/27.10.2021 г., предявява възражение за процесуална недопустимост на жалбата, поради отсъствието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на разрешението за строеж. В тази връзка сочи, че с влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна, част от собствения на Н.С.С. имот /УПИ І-10/ е отчужден за общинска улица, вследствие на което площта му е редуцирана от 5990 кв. м. на 4864 кв. м.

Отчуждаването е извършено по чл. 16 ал. 1 ЗУТ като отчуждената част попада понастоящем в три поземлени имота: - в ПИ 10135.****.**, неправилно записан в КРНИ като собствен на Н.С.С.,*** е инициирала в СГКК – Варна производство за изменение в КРНИ досежно собствеността върху този имот; - в част от ПИ 1013.****.****, записан в КРНИ като второстепенна улица на община Варна и в част от ПИ 10135.****.****, също записан в КРНИ като второстепенна улица на община Варна. Сочи, че улицата по плана е реализирана като това, което е останало от УПИ І-10 след влизането в сила на одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 ПУП-ПРЗ, представлява понастоящем ПИ с идентификатор 10135.****.**, записан като собствен на „Гитекс“ ЕООД. В отношение на евентуалност излага съображения, че дори съдът да приеме, че не е налице валидно извършено отчуждаване с ПУП-ПРЗ/2006 г., то в тази хипотеза ПИ 10135.****.** е собственост на „Гитекс“ ЕООД, тъй като е закупен от дружеството на публична продан с Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2010 г. по изп. дело № 20097190400326 на ЧСИ С. Я.и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015 г. по изп. дело № 20127120401144 на ЧСИ И. С. Във връзка с изложените в становището твърдения за процесуална недопустимост на оспорването прилага писмени доказателства /л. 48 – 73 от делото/. В с. з. на 17.05.2023 г. в пледоарията по съществото на спора адвокат З. моли съда да присъди на доверителя му направените в съдебното производство разноски.

С подаден преди първото съдебно заседание писмен отговор с. д. № 9949/24.06.2022 г. /л. 40 от делото/ пълномощникът на заинтересованата страна „Електроразпределение север“ АД юрисконсулт Л.

М. е изложила съображения по жалбата, идентични с тези на заинтересованата страна „Гитекс“ ЕООД. Посочила е, че с нот. акт № 179, т. ХVІ, вх. рег. № 47/26.06.2000 г., дв. вх. рег. № 6021/26.06.2000 г. на СВ – Варна жалбоподателят Н.С.С. е придобил собствеността върху парцел 10 от масив 28, представляващ нива с площ 5, 990 дка в местност „Драгу дере“, землище на кв. Виница – гр. Варна. С издадена от заместник-кмета на община Варна заповед № Г-59/04.04.2006 г. е одобрен, на основание чл. 134 ал. 2 т. 6 и чл.

129 ал. 2 ЗУТ ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателя, урегулиран в УПИ І-10, и за съседния му имот, урегулиран в УПИ V-322, 328 в масив 28, СО „Виница-север“ и улица с о. т. 387, 388, 390, 391. Сочи, че с плана, на основание чл. 16 ал. 1 ЗУТ и съобразно с ал. 2 са определени необходимите площи за изграждането на улица „Овеч“ – публична общинска собственост, като от УПИ І-10 е прехвърлена по чл. 16 ал. 1 ЗУТ процентна част от площта на имота в полза на община Варна, определена с о. т. 391, 390, 389, 388 и 387, от която по-късно със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК е обособен по кадастралната карта ПИ 10135.****.**.

Въз основа на така изложените факти счита, че към датата на влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ от 04.04.2006 г. жалбоподателят е останал собственик единствено на УПИ І-10 с отредената му по заповедта площ от 4864 кв. м., който по кадастралната карта е нанесен като ПИ 10135.****.** и който с Постановление за възлагане № 56 от 19.05.2015 г., т. ХХХVІ, вх. рег. № 13962/10.06.2015 г. на СВ-Варна е придобит в собственост от „Гитекс“ ЕООД. Въз основа на това, като крайно заключение в отговора на жалбата е посочено, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва издаденото разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г. Заявено е искане на „Електроразпределение север“ АД да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

В хода на проведените съдебни заседания жалбоподателят Н.С.С. поддържа изцяло жалбата чрез пълномощника си адвокат В.С., който в с. з. на 17.05.2023 г. в пледоарията по същество на спора моли съда при отмяна на обжалваното разрешение за строеж да присъди на доверителя му направените в производството съдебни разноски. Относно оспорената с жалбата законосъобразност на разрешението за строеж излага доводи, че след като съгласно събраните по делото доказателства заповедта на областния управител за одобряването на ПНИ на СО „Виница-север“ е влязла в законна сила на 10.04.2006 г., то издадената преди влизането й в сила заповед № Г- 59/04.04.2006 г., с която „уж по чл. 16 е предвидено отчуждаване“ /цитат от пледоарията/ е нищожна, тъй като въз основа на ПНИ е следвало да бъдат изработени решенията на ОбС-Варна за улична регулация и ПУП-ПРЗ на имотите.

Поради това счита, че и обжалваното по делото разрешение за строеж е незаконосъобразно, защото е издадено върху извадка от одобрения на 04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ, за който обаче според него не е съществувала възможност да бъде издаден преди 11.04.2006 г. Според пълномощника на жалбоподателя колизията на правните норми опорочава изцяло ПУП-ПРЗ, с който „уж е било предвидено отчуждаване, като в текстовата част няма посочване, още по-малко пък има издавана заповед по чл. 16 ЗУТ“ /цитат от пледоарията/.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 149 ал.

2 т. 1 ЗУТ в кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са и собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се изгражда строежът.

Съгласно раздел А

„Описание на строежа“, Част електрическа, от приложения на л. 20 – 37 от административна преписка Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, новата тръбна мрежа, която предстои да се изгради във връзка с процесния по делото строеж „Външно кабелно електрозахранване НН от БКТП № 2040 Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО, в УПИ І-10, кв. 28, (ПИ

10135.****.**), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове В, Г и Д, ***, кв. Виница, гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kvА,

20/0,4 kv в БКТП 2040 Варна“ е по трасе, попадащо в имоти, публична общинска собственост, като трасето започва от съществуващата шахта КШ2 в ПИ 10135.****.****, пресича ул. „Овеч“ ПИ 1013.****.****и ПИ 1013.****.****, и продължава на север по източния тротоар на ул. „Овеч“ в ПИ 1013.****.**** и в ПИ 10135.****.** /в този смисъл е изложението на стр. 24 /долу/ и 25 /горе/ от Комплексния доклад.

Отново в Комплексния доклад в раздел Б „Оценка на съответствието“, в т. 1 „Съответствие на проекта с предвижданията на ПУП, съгласно чл. 142 ал. 5 т. 21 ЗУТ“ е посочено, че трасето на кабелната линия минава през имоти публична общинска собственост – ПИ 1013.****.****, ПИ 10135.****.**** – ул. „Овеч“, второстепенна улица; ПИ 1013.****.**** – също второстепенна улица; ПИ 10135.****.** и ПИ 10135.****.**.

Оттук с основание може да се заключи, че ПИ 10135.****.** попада в териториалния обсег на строежа по РС № 151/ГИ/27.10.2021 г., поради което и собственикът му се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Затова в съдържанието на разрешението за строеж този имот изрично е посочен като относно собствеността му е отбелязано, че имотът е публична общинска собственост с титуляр на собствеността община Варна по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОбС и § 7 ал. 1 т. 4 ПЗР ЗМСМА.

При съдебното оспорване на разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г. жалбоподателят обосновава претенцията си, че попада в кръга на заинтересуваните лица по чл.

149 ал. 1 т. 1 ЗУТ с твърдението, че е собственик на засегнатия от строежа ПИ 10135.****.**, въпреки че в разрешението за строеж той е посочен като публична общинска собственост. Процесуално-правната си легитимация доказва с приложените към жалбата два писмени документа: нот. акт № 179, т. ХVІ, вх. рег. № 6021/26.06.2000 г. на СВ – Варна, по силата на който е придобил на възмездно правно основание /покупко-продажба/ правото на собственост върху нива с площ 5, 990 кв.м., съставляваща парцел 10 от масив 28 в землището на кв. „Виница“, гр.

Варна, местността „Драгу дере“, и издадена от СГКК – Варна скица от 24.03.2022 г. на ПИ 10135.****.** с площ 422 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, според която в КРНИ Н.С.С. е записан като собственик на този имот /л. 4-5 и л. 7 от делото/.

Във връзка с предявеното по делото възражение на заинтересуваните лица „Гитекс“ ЕООД и „Електроразпределение север“ АД, че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва издаденото разрешение за строеж, по делото са допуснати и изслушани две съдебно-технически експертизи /първоначална от вещо лице архитект, л. 93, и повторна от вещо лице геодезист, л. 156 – 164 от съдебното досие/.

Заключенията на двамата експерти /арх. Г.Г. и д-р инж. Д.П./ са в съответстващ си смисъл, като при изграждане на фактическите си констатации съдът кредитира изцяло заключението на повторната съдебно-техническа експертиза на инж. Д.П., в което вещото лице при хронологично проследяване на относимите кадастрални и устройствени планове е отговорило далеч по-точно и изчерпателно на поставените въпроси.

Разпечатката съдържа 38 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/933cccef-8d2c-432a-b524-a05c23472cae