Решение № 232 от 21.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Бургас , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100500863 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба н а БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано о т Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева против Решение № 260066/97.11.2020г., поправено с Решение № 260053/22.04.2021г. по гр.д.№ 221/2020г. по описа на Районен съд-Айтос, в частта, с която е отхвърлен искът на въззивника по чл.422 ГПК против П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос, ул. К. № ** за горницата над уважения размер от 3137,76лв. до претендираната с исковата молба сума от 5489,96лв. произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена Заповед № 464/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 908/2019г. по описа на AРС.

Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде изцяло уважен. Счита, че в обжалваното решение неправилно е прието, че клаузата, с която е договорена застраховка „Защита на плащанията“ е недействителна, тъй като е с избрано от кредитора дружество, с което потребителят е бил задължен да сключи застраховка. Твърди, че след като длъжникът е спрял да обслужва кредита е била налице реална небходимост застрахователя да поеме плащането по кредита, но тъй като това не се е случила, съдът е достигнал до извод, че кредитополучателят не дължи застрахователната премия, тъй като за тази услуга не е 1 получил нищо. Твърди, че застраховката по кредита не е била задължителна за кредитополучателя, а сключването на застрахователния договор не е предпоставка за сключване на кредитния договор. В подкрепа на тезата си сочи, че в ГПР не е включена застраховката на кредита, тъй като тя не е задължителна, а и не е настъпило застрахователни събитие, за което застрахователят да е бил уведомен от кредитополучателя и което да е покрито от застрахователния договор, поради това той не е бил задействан. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.

За въззиваемата П.Д. е постъпил писмен отговор по жалбата от назначения й особен представител адв.В. Демирева от БАК, с който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че клаузата за застраховка правилно е приета от съда за неравноправна, тъй като накърнява правата на въззиваемата в качеството й на потребител. Навежда, че кредитополучателя няма право при сключване на кредитния договор да избере застраховател, като този избор се прави еднолично от кредитодателя. В резултат на това ежемесечно сума от 39,20лв. е била отчислявана за заплащане именно на застрахователната полица, като това се явява допълнителна услуга, възведена от кредитора, която не носи никакви права на ответницата, напротив съставлява допълнителна тежест, която тя е поела без да има право на избор. Не сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред АРС е образувано по искова молба БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054 против П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос, ул. К. № ** за установяване съществуването на вземания произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена Заповед № 464/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 908/2019г. по описа на AРС. Ищецът е твърдял, че след усвояване на сумата, кредитополучателя Д. е погасила двадесет от общо шестдесет вноски и е преустановила изпълнение на задълженията си. Срокът на договора е изтекъл, но плащане не е извършено. Ето защо ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумата от 5488,12лв. главница, 233,99лв-възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.10.2020г., 267,85лв-мораторна лихва за периода от 05.08.2017г. до 03.09.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и разноски по заповедното производство в размер на 119,80лв. за платена д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заявлението е уважено. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При връчването й от съда е установено, че от повече от 1 година лицето е напуснало адреса, посочен по заповедта, а съответно и по договора за потребителски кредит. Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е дадено указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да установи вземането си от Д. за упоменатата сума.

Въззивникът твърди, че е дължима. Ангажирани са доказателства.

2

Искът е оспорен от ответницата чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че исковата претенция е неоснователна. Излага аргументи за неравноправни клаузи в потребителския кредит. Позовава се на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва – като прекомерна и в противоречие с добрите нрави, нищожност на договора и споразумението за допълнителни услуги на основание чл.146 ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК. Досежно сключения договор за застраховка „Защита на плащанията“ навежда че ищецът е имал възможност да се удовлетвори от застрахователя, а не от ответницата. Не ангажира доказателства.

С обжалваното решение претенцията е отхвърлена в частта досежно за горницата над уважения размер от 3137,76лв. до претендираната с исковата молба сума от 5489,96лв., като съдът е преценил, че тази разлика съставлява претенция за сключена застраховка „Защита на плащанията“, която кредиторът е следвало да потърси от застрахователя. В останалата част, с която е уважена претенцията по чл.422 ГПК за съществуване вземането на ищеца за сумата от 3137,76лв. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Спорът по делото се свежда относно дължимостта на сумата по застраховката на кредита.

Видно от договора за кредит в част „Условия по договора“/л.7/ е посочено, че размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата посочена в поле „Общ размер на кредита“, като размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.

Противно на приетото в обжалваното решение и наведеното в отговора по въззивната жалба, въпреки, че в договора тази сума е посочена като тип услуга, същата не съставлява запретена от чл. 10а ал.2 от ЗПК недопустима за събиране такса. Това е така, защото на първо място не съставлява нито такса, нито комисионна за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, нито с оценка на риска относно неплатежоспособност на длъжника. Тази сума се дължи по договор за застраховка „Защита на плащанията“ като застрахователната премия е определена в размер съответстващ на договор за кредит, сключен за повече от 24 месеца при кредити под 10 000лв. за едно застраховано лице, а именно като 0.375% месечно от финансираната сума, умножена по продължителността на кредита в месеци еднократно. В конкретния случай съдът е отчел, че потребителя е извършил погашения на 20вноски от по 209,05лв./в която сума е включена и частта от 39,20лв. за застраховката/ и е преустановил погашенията, като са останали неплатени още 40вноски. Взел е предвид и че месечната вноска по застраховката възлиза на 39,20лв.. За да отхвърли иска в посочения размер АРС механично е направил сборуване на 60вноски по 39,20лв. за застраховка и е отхвърлил иска за посочения сбор. Претенцията в тази й част е отхвърлена, макар да е отчетено и че не е настъпило нито едно от застрахователните събития по договора, като е прието, че кредитора неправилно търси сумата от потребителя по договора за кредит, вместо да се обърне към застрахователя. Видно и от приложения сертификат № PLUS-11463068 /л. 11 по делото/, застраховката е сключена с кредитополучателя на 01.10.2015г. и гарантира плащанията по кредита при настъпили покрити застрахователни рискове като смърт, злополука, инвалидизация и други като ползващо се лице е финансовата институция. Това е типичен пример на 3 нормативно уреден застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице застрахованият и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена за заплащане на кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено връщане с всяка една от погасителните вноски не променя гореизложеното. В конкретния случай застраховката е обявена като възможност предварително от кредитодателя на потребителя, като процентно съотношение и като стойност и е включена в ГПР съобразно приложения договор и приложения погасителен план. С оглед съдържанието на застрахователния договор и застрахователния риск, действително не е настъпило застрахователни събитие, за което застрахователят да е бил уведомен от кредитополучателя и което да е покрито от застрахователния договор, поради това той не е бил задействан. В контекста на изложеното съдът намира, че сключената застраховка не съставлява забранена такса по смисъла на ЗПК и същата е дължима за връщане към финансовата институция.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, а доводите на жалбоподателя са основателни, обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част, като претенцията подлежи на уважаване.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 ГПК в тежест на въззиваемата П.Д. следва да се присъди сумата от 499,86лв. представляващи сторените от въззивника разноски в настоящото производство от които 99,86лв. за заплатена държавна такса, 100лв. за юк.възнаграждение и 300лв. за изплатено възнаграждение на особения представител на въззиваемата.

Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Решение № 260066/97.11.2020г., поправено с Решение № 260053/22.04.2021г. по гр.д.№ 221/2020г. по описа на Районен съд-Айтос, в частта, с която е отхвърлен искът на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:

204915054, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано о т Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева по чл.422 ГПК против П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос, ул. К. № ** за горницата над уважения размер от 3137,76лв. до претендираната с исковата молба сума от 5489,96лв. произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11463068 от 01.10.2015г., за което е издадена Заповед № 464/27.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 908/2019г. по описа на AРС, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Айтос, ул. К. № ** дължи н а БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: