Решение № 411 от 21.10.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1579/2026
- Вид
- Решение № 411
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.115, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.88 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 23-26 · Наказателен кодекс
- чл. 23-26 · Наказателен кодекс
- чл. 23-26 · Наказателен кодекс
- чл. 23-26 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. Плевен, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на се кретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20264430201579 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и за кона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 899526-F891299 от 06.07.2026 година на Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Велико Търново, с което на „***“ ООД-гр. Плевен, представлявано от И. П. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 12780,00 (дванадесет хиляди седемстотин и осемдесет) евро за извършено нарушение по чл. чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез на казващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ООД-гр. Плевен, представлявано от И. П. Н. се представлява от адв. О. Б. от ПлАК, която взема становище, че от анализа на доказателствения материал по делото не може да се направи извод, че санкционираното лице е осъществило състава на нарушението за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Излага следните основни аргументи: 1.) Наличие на съществено нарушение на административно-наказателните правила, изразяващо се в 1 непосочване на датата на която е извършено твърдяното нарушение; 2.) Описаното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение; 3.) Наложената имуществена санкция е явно непропорционална на извършеното нарушение, с което е нарушен принципа, предвиден в членове 242 и 273 от Директивата за ДДС и 4.) В случая не е изпълнена хипотезата на правната норма на чл.182 ал.1 от ЗДДС, за да се приложи предвидената в нея санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 899526-F891299 от 06.07.2026 година на Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Велико Търново. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юр к. Г., който взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършена проверка във връзка с подадено уведомление от „***“ ООД-гр. Плевен с № 55-15- 1332/17 04.2026 служители на ТД на НАП-В.
Търново установили, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило получени от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, което е довело до определяне на данъка за възстановяване в по-гО.м размер. Като получател на кредитно известие №0000115622/24.02.2026г. с данъчна основа – (-15975.70 евро) и ДДС –(3195.00 евро); кредитно известие №0000115623/24.02.2026г. с данъчна основа – (-15975 70 евро) и ДДС –(-3195.00 евро) ;кредитно известие №0000115624/24.02.2026г. с данъчна основа – (-15975.70 евро) и ДДС –(3195.00 евро) и кредитно известие №0000115624/24.02.2026г. с данъчна основа – (-15975.70 евро) и ДДС –(-3195.00 евро), издадени от *** ЕАД с БИК ***, „***" ООД с ЕИК *** не е отразило получените данъчни до кументи в дневник покупки за съответния данъчен период - периода на издаване м. февруари 2026г., което е довело до определяне на данъка за възстановяване в по - гО.м размер. За данъчен период м.02.2026г. била подадена е справкадекларация с вх.№ 15002244107/12.03.2026г., с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 87.84 евро и ДДС за внасяне-0.00 евро.
Цитираните кредитни известия са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на 26.05.2026г. с подаване на коригираща справка-декларация за данъчен период м.02.2026г. с вх.№15002258735/ 26.05.2026г., с деклариран резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 0.00 евро и ДДС за внасяне в размер на 12692.16 евро. Общият размер на посочения данък в неотразените кредитни известия с
№№0000115622/24.02.2026г.;
0000115623/24.02.2026г.; 0000115624/24.02.2026г. и 0000115625/24.02.2026г. е 12780 (дванадесет хиляди седемстотин и осемдесет) евро.
2
По повод горното актосъставителят П. К. К. в присъствие на свидетелите С. Н. Г. и Е. М. М. съставила против нарушителя АУАН № F891299/05.06.2026г., въз основа на който било издадено атакуваното по съдебен наказателно постановление. В същия като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС и е отразено, че нарушението е извършено за първи път.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на актосъставителя П. *-К. К. и свидетелите С. Н. Г. и Е. М. М., които съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Показанията на актосъставителя и свидетелите изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление
№899526F891299/06.07.2026г., известие за доставяне, Акт за установяване на административно нарушение №F891299/05.06.2026г., Възражение от дружество „***“ ООД, покана изх.№55-15-1332#1, удостоверение за извършено връчване по електронен път, Справка – декларация за данък върху добавената стойност, Уведомление за приемане на Дневник на продажбите, писмо до ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен относно:молба за коригиране на подадена справка декларации и регистри дневник за покупки и продажби, Заповед № З-ЦУ-30-575/02.04.2026г., Акт за прихващане или възстановяване № П-04001526086117-004-001/08.06.2026г., Решение № П04001526086117-004-001/08.06.2026г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване; заверено копие на извлечение от справка 30.09.2026г. на „***“ за периода месец февруари 2026 година.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.3 ЗДДС при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по- късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 – чл.124, ал.4 ЗДДС. Според ал.5 на чл.124 ЗДДС независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 (в т.ч. дневника на покупките), с изключение на случаите по чл.159б. Според ал.3 на същата разпоредба заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за 3 съответния данъчен период. Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.124, ал.5 ЗДДС, за това, че не е отразило получените от него 4 бр. кредитни известия от 24.02.2026г. издадени от „***“ ЕАД в дневника за покупки за съответния данъчен период м.02.2026 година.
Не съществува спор, че същите са отразени в данъчен период м.05.2026 година, а именно на 26.05.2026г. е била подадена коригираща справка декларация за данъчен период месец февруари 2026 година. Сочената за нарушена матераилно-правна норма на чл.124, ал.5 ЗДДС обаче е категорична, че независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. От друга страна, елемент от фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1 ЗДДС е наличието на вредоносен резултат - определяне на данъка в по-малък размер. Съгласно санкционна разпоредба на чл.182, ал.1 ЗДДС субект на нарушението е регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен до кумент в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 511,29 евро (1000,00 лева). Невключването на документите в отчетните регистри по чл.124, ал.1 ЗДДС несъмнено води до промяна на резултата по чл.88 ЗДДС с размера на непосочения данък от 12780,00 евро.
В процесния случай се касае до неотразяване от страна на дружеството – жалбоподател на 4 броя кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, което е довело определяне на данъка за възстановяване в по-гО.м размер. Следователно неотразяването на всяко от тях води до отделна административно-наказателна отговорност, респективно представлява отделно административно нарушение. Легалната дефиниция на административно нарушение е дадена в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В процесния казус деянието безспорно се осъществява чрез бездействие, каквото е налице за всяко едно от неотразените кредитни известия: с
№№0000115622/24.02.2026г.;
0000115623/24.02.2026г.; 0000115624/24.02.2026г. и 0000115625/24.02.2026 година. Разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Налице е втората хипотеза – „***“ ООД-гр.
Плевен е извършило четири отделни нарушения на данъчното законодателство, а с процесното НП е наложена само една административна санкция. В административно-на казателното производство не се прилагат 4 разпоредбите на чл. 23-26 от НК и за всяко едно от отделните административни нарушения трудовото законодателство, е следвало на нарушителя да се наложи отделно административно наказание. Като е наложено едно общо такова, е допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като не е ясно за кое конкретно административно нарушение е наказано дружеството. По този начин административно-наказващият орган е нарушил основен, фундаментален принцип на административно-наказателния процес - за законоустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма. Допуснатото процесуално нарушение на чл. 18 от ЗАНН е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
С ъ д ъ т констатира, че в хода на административно-на казателното производство пред накзващия орган е допуснато и друго съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в липса на посочена дата на извършване на нарушенията, което е от значение за индивидуализиране на нарушението като такова и непосочването и по ясен и категоричен начин съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по арг. на императивната разпоредба, съдържаща се в чл. 57, аб.1, т.5 от ЗАНН.
Така допуснатите нарушения са съществени и не могат да бъдат санирани хода на проведеното съдебно следствие, поради което обжалванот онаказателно постановление следва да бъде отменено като законосъобразно.
Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/933c1bdd-14e7-4d1f-b945-53e0a0b5701d