Определение № 471 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000161 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Обжалвано е пред САпС от И. Н. К. с ЕГН: ********** (чрез адв. Я. от БлАК – пълномощник) определение 534/04.02.2026 г. по т.д. 2266/2025 г. на СГС, с което е върната обратно исковата молба на същото лице против „Брилианс” ЕООД с ЕИК: 206456589.

Развиват се съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като от апелативния съд се иска отмяната му, като се укаже на първата инстанция да продължи съдопроизводствените действия по делото.

Частната жалба е редовна и допустима в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като при връчване на препис от същата, тя е оспорена като неоснователна с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК (на л. 14). По същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Исковото производство в първата инстанция е образувано по повод депозирана искова молба с вх. № 139561/20.11.2025 г. от И. Н. К., с която е предявен за разглеждане иск с квалификацията на чл. 517, ал. 4 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Брилианс“ ЕООД, ЕИК 206456589, със седалище в гр. София, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на задължение от едноличния собственик на капитала и негов управител – Ю. Л.

Я..

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 3613/2025 г. образувано по описа на РС-Стара Загора, като с него Ю. Л. Я. е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер от 120 000 евро – главница, ведно със законна лихва, считано от 03.09.2025 г., както и сторени по делото разноски в размер на сумата от 4 693,99 лв. – държавна такса и 7 000 лв. – адвокатски хонорар. Изтъква се, че този изпълнителен лист е бил приведен в изпълнение, като пред ЧСИ М. Б. /СГС/ е образувано изпълнително дело № 6386/2025 г. В пределите на така инициирания изпълнителен процес по искане на взискателя К. бил наложен запор върху дружествените дялове, които се притежават от длъжника Я. в ответното дружество „Брилианс“ ЕООД. Допълва се, че ищецът е поискал изрично от съдебния изпълнител да го овласти да предяви иск за прекратяване на същото търговско дружество, като такова овластяване е било извършено по силата на издадено постановление от 13.11.2025 г. Изтъква 1 се, че вземанията на ищеца, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително дело и към момента на упражняване на исковата молба не са погасени от длъжника Я.. Изложеното покривало фактическия състав по приложението на чл. 517, ал. 4 ГПК, като се настоява за постановяване на решение в този смисъл.

Ответникът „Брилианс“ ЕООД (чрез пълномощник адвокат) депозира по делото писмен отговор. С него най-напред се прави отвод за недопустимост на предявения за разглеждане иск, защото извършеното овластяване от ЧСИ за водене на настоящото производство при наличие на определение за спиране на заповедното и изпълнителното производства компрометира активната процесуална легитимация на ищеца за упражняване на искова защита по чл. 517, ал. 4 ГПК.

СГС е намерил така предявеният иск за недопустим, поради неналичието на всички положителни процесуални предпоставки за редовното му предявяване. По-конкретно, съдът е приел, че към 13.11.2025 г. ЧСИ Б. не е разполагал с правото да овласти взискателя да предяви иск за прекратяване на търговското дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК, тъй като било подадено възражение по чл. 414 ГПК във връзка с чл. 420 ГПК от длъжника по изпълнението Ю. Я.. Мотивирал се е, че доколкото изпълнителното основание, послужило за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, бил запис на заповед, издаден от Я. в полза на К., то възражението спирало изпълнението, като ЧСИ не разполагал с правото да върши каквито и да са действия по изпълнителното дело, в т.ч. и да овластява взискателя по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК.

Това разбиране на СГС не може да бъде споделено.

Спецификата на връчване на копие от заповедта за незабавно изпълнение (ЗНИ) по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист (ИЛ), а именно – заедно с поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, от който момент тече и срока за депозиране на възражение против заповедта, преподлага вече образувано изпълнително дело (ИД) при съответен съдебен изпълнител съобразно правилата за местна подсъдност. Вярно е, че вземането, послужило за издаване на ЗНИ и ИЛ може да е спорно, а в случаите, когато произтича от документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК (запис на заповед, както е и в процесния случай), дори голословното му оспорване в срок с възражение по чл.

414 ГПК спира незабавното изпълнение на ЗНИ и изпълнението по вече образуваното ИД при съдебния изпълнител.

От друга страна обаче, от значение се явява моментът, в който пред съдебния изпълнител бъдат представени доказателства, че е налице депозирано възражение от длъжника по чл. 414 ГПК или най-малкото бъде представено искане за спиране или друг равностоен документ, от който да е изводимо кога ЧСИ е узнал за спирането на изпълнението с това възражение. Не би могло и да бъде другояче, тъй като при осъшествяване на различните изпълнителни и други действия по изпълнителното дело, ЧСИ няма как да предполага или пък да знае, дали е депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника по изпълнението, а ако да – на коя дата е сторено това.

От представените с частната жалба документи, по-конкретно – от копие от Определение 1628/23.12.2025 г. по ч.гр.д.867/2025 г. на ОС-Стара Загора, с което е прието възражението на Ю. Я. против процесната заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.

423 ГПК и е отхвърлено искането му за спиране на изпълнението и обезсилване на процесния ИЛ, е изводимо друго – че към датата на овластяване на кредитора от ЧСИ за предявяване пред съд на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, а именно – към 13.11.2025г., не е имало информация нито за кредитора К., нито за съдебния изпълнител, че е депозирано възражение по чл. 414 ГПК вр. с чл. 420 ГПК от длъжника Ю. Я. против процесната ЗНИ. Това се потвърждава от приложените документи в том първи от копието на ИД 6386/2025 г. ЧСИ № *** М. Б. /л. 126 – 131/. Видно от същите, молбата на К. за овластяване да се предяви иск за прекратяване на дружеството и депозирана на 13.11.2025 г. в 12.29 часа и постановлението 2 за овластяване е издадено веднага. Докато молбата за спиране на изпълнителното производство от процесуалния представител на Ю. Я. - адв. К. поради издаденото определение от 12.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3613/2025 г. на РС-Стара Загора с копие от съдебния акт е входирана на 13.11.20205 г. в 17.07 ч., т.е. след това, макар и в същия ден.

Ето защо, посоченото действие на ЧСИ не би могло да се приеме за незаконосъобразно.

Следва да се отбележи, че доколкото вземането на кредитора К. е спорно и същото трябва да се установи в исков процес по чл. 422 ГПК, то процесуалното действие по т.д.

2266/2025 г. по описа на СГС, което по-скоро следва да се извърши, е да се спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване с влязло в сила съдебно решение на исковия процес, в който И. К. ще установява вземанията си по чл. 422 ГПК по процесния запис на заповед против лицето Ю. Я.. В този смисъл е и Определение 72/03.02.2017 г. по ч.т.д. 2313/2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о., в което са дадени разяснения, че при аналогични ситуации, производството за прекратяване на дружеството по чл. 517 ГПК следва да се спре до приключване на производството по установяване дължимостта на вземането по чл. 422 ГПК със сила на пресъдено нещо. Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК обаче не е недопустим или поне не на посочените от СГС основания.

Това налага отмяна на определението на градския съд и връщане на делото обратно за осъществяване на преценка налице ли са основанията за спиране на процеса на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако прецени, съдът може да реши да извърши и други съдопроизводствени действия.

Водим от горното, Апелативен съд – София, ТО, 15 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 534/04.02.2026 г. по т.д. 2266/2025 г. на СГС и връща делото на същия съд и състав за извършване на последващи процесуални действия съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3