Решение № 184 от 21.05.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 160/2026
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 21.05.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Перник, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500160 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД –гр.София срещу решение №972/31.10.2025 г., постановено по гр. д. №2061/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, в която РС-Перник е признал за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес за управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. “Тодор Александров”, 109-115, бизнес сграда “ТАО”, ет. 6, в качеството му на цесионер, че К. С. Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, не дължи на ответното дружество по изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 год., от Пернишки районен съд по ч.гр.д. № 6066/2013 год., сумата 12713.76 лв. – главница по договор за банков кредит от *** г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК 831558413, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно в обжалваната му част.
Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно релевираното с подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба доказателствено искане да се изиска за прилагане изп.д.№ 805/2013 г. по описа на ЧСИ И.М. –К., рег.№*** на КЧСИ, район на действие СГС. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са изтекли повече от пет години от последното извършено валидно изпълнително действие, тъй като от ищцата са постъпвали доброволни плащания по изпълнителното дело, последното от които е било на 17.08.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по 1 жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК 200644029 в качеството му на цесионер, че ищцата К. С. Й. с ЕГН **********, не дължи като погасени по давност вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 г., от Пернишки районен съд по гр.д. № 6066/2013 г., с който същата е осъдена да заплати 13349 лв. - главница по договор за банков кредит от ***, редовна лихва за периода от 05.06.2012 г. до 22.08.2013 г. вкл., в размер на 1694,17 лева, 392,26 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 05.07.2012 г. до 11.09.2013 г., както и сумите от 308,72 -държавна такса, 558 лева - юрисконсултско възнаграждение, 488 лева разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №805/2013 г. по описа на ЧСИ И.М. - К., рег.№*** и район на действие СГС. В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е поддържал, че по изпълнителното дело са извършвани от длъжника доброволни плащания, които имат характера на изпълнителни действия, прекъсващи давността за вземанията.
С обжалваното решение районният съд е приел, че последното изпълнително действие, извършено по делото, е на 07.10.2019 г., когато е постъпила доброволна вноска от ищцата, поради което и вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени с изтичане на петгодишната давност за същите на 07.10.2024 г. Предвид горното съдът е приел за доказано, че по цитираното изпълнително дело ищцата е заплатила доброволно сумата от 4076.39 лева, и е признал за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК 200644029, че К. С. Й. с ЕГН ********** не дължи на ответното дружество по изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 год., от Пернишки районен съд по гр.д. № 6066/2013 год., сумата от 12713.76 лв. - главница, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, като исковете в останалата част: главница - 635.24 лева, лихва 1694,17 лева, 392,26 лева - изискуема наказателна лихва, 308,72 -държавна такса, 558 лева юрисконсултско възнаграждение, 488 лева - разноски по делото, е отхвърлил като неоснователни, съобразявайки извършеното плащане.
Видно от представения препис от изп.д.№805/2013 г. по описа на ЧСИ И.М. - К., изискан от въззивния съд, същото е образувано на 08.11.2013 г. срещу К. С. Й. с ЕГН ********** и В.С.Й. ЕГН ********** в качеството им на солидарни длъжници по договор за банков кредит от 04.02.2011 г. по искане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист от 13.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.№6066/2013 г. по описа на РС-Перник.
Впоследствие към същото е присъединено изп.д.№ 806/2013 г. на същия ЧСИ, образувано срещу К. С. Й. въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.
№6065/2013 г. по описа на РС-Перник за дължими суми по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/Mastercard от 28.03.2011 г., вземанията по който са били цедирани с договор за цесия от 13.07.2016 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и не са предмет на настоящето производство.
2
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
От фактическа страна в производството не е било спорно, че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №4908/13.09.2013 г. по ч.гр.д.№6066/2013 г. по описа на РС-Перник и изпълнителен лист от 13.09.2013 г. Същата е връчена на ищцата на 02.12.2013 г. чрез работодател, като К. Й. не се е възползвала от възможността да подаде възражение срещу заповедта в срока и по реда на чл.414 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет, като спор между същите страни на същото основание и за същото вземане вече е недопустим. Понеже ефектът на влязлата в сила заповед е като на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането с влязло в сила решение, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност за всички вземания по заповедта ще е пет години.
Според Тълкувателно решение № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността започва да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване по прилагане на материалния закон следва, че след прекъсване течението на давността с образуване на изпълнителното дело на 28.11.2013 г., новият петгодишен давностен срок за процесните вземания ще започне да тече отново от 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид възприетото тълкуване, съдът намира, че доколкото давността е прекъсната с образуване на делото на 08.11.2013 г.и е спряла да тече до 26.06.2015 г., без правно значение за спора е да се обсъжда какви изпълнителни действия са били предприети от взискателя по изпълнителното дело през този период. По въпроса за действията, с които давността се приема за прекъсната, следва да се съобразят разясненията, дадени в мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., според които давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, ако в молбата за проучване на имуществото на длъжника е включено искане за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, т. е. молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, тя прекъсва давността. Следователно, според възприетото от ВКС задължително тълкуване, в изпълнителният процес давността не спира да тече, но се прекъсва многократно с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ по инициатива на ЧСИ или по възлагане от взискателя.
От изискания от въззивния съд и представен препис от изп.д.№805/2013 г. по описа на ЧСИ И.М. - К., се установява, че след 26.06.2015 г. с разпореждане от 04.06.2019 г. ЧСИ е 3 конституирал като взискател ответното дружество по силата на договор за цесия от 24.04.2019 г. Новият взискател е депозирал искане на същата дата за извършване на изпълнителни действия- налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците и вземанията им за трудово възнаграждение. Постъпили са частични плащания на суми от длъжницата на 19.03.2018 г., 07.10.2019 г., 15.07.2021 г. и 17.08.2021 г. С постановление от 12.02.2015 г. на ЧСИ изп.д.№805/2013 г. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като същото е връчено на взискателя и длъжника.
Основният спорен въпрос пред районния съд, пренесен и пред настоящата инстанция е частичното плащане на парично задължение по договор представлява ли признание на цялото вземане, по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, имащо за последица прекъсване на давността за неплатения остатък от задължение. Отговор на този въпрос е даден в практиката на ВКС, намерила израз в решение № 26 от 24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г. на ВКС, I т. о. и цитираните в този акт решение № 255 от 26.03.2013 г. по т. д. № 145/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 215 от 10.09.2014 г. по т. д. № 456/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 161 от 3.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г. на ВКС, I т. о. В тази практика последователно и безпротиворечиво се приема, че частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с последиците на чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Признание, с последиците на чл. 116, б. "а" ЗЗД, не е признание за възникване на задължението, произхода или размера му, а за съществуването на задължението към момента на самото признание при условие, че е извършено до изтичане срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител. Признание на дълга би се зачело с последиците на прекъсване давността по отношение на вземането, съобразно основанието и в размера, които волеизявлението на длъжника обективира или което е изводимо от конклудентни действия /поведението на същия/, преценими с оглед обстоятелствата във всеки конкретен случай, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди конкретен дълг към кредитора. С Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГТК се прие, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. "а" ЗЗД изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Макар и да не съдържа отговор на релевантния правен въпрос относно годността на частичното плащане на парично задължение по договор да прекъсне давността на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД, с тълкувателното решение се препотвърди становището, че признаването на вземането по чл. 116, б. "а" ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор; признаването на вземането по смисъла на чл.