Решение № 438 от 16.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. С.З., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000562 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 354/26.06.24 г. по гр.д. №585/23 г. по описа на Районен съд-К.,с което се отхвърля предявеният от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес обл. С.З., община К., с. Е. ул. **** против „С.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. ****, представлявано от Н.П.П. иск съдът да осъди „С.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. **** да му заплати сумата в размер на 1 237,77 лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и 77 ст./, представляваща заплатена без основание неустойка, предвидена в договор за паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г. като недоказан.

Въззивникът Р. П. К., в депозираната въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да се уважи предявения иск.

Въззиваемият „С.К.” ООД, ЕИК **** в постъпилия по делото отговор взема становище ,че първоинстанционното решение следва да се потвърди.

1

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-К. решение по предявен осъдителен иск за връщане на платени без основание суми с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Ищецът Р. П. К., ЕГН ********** моли съда на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди „С.К.” ООД, ЕИК **** да му заплати сумата в размер на 1 237,77 лв.

/хиляда двеста тридесет и седем лева и 77 ст./, представляваща заплатена без основание неустойка, предвидена в договор за паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г.

Твърди, че на 11.10.2020 г. между него, Р. П. К., ЕГН ********** и „С.К.” ООД, ЕИК **** е сключен договор за паричен заем № 458640, по силата на който ответното дружество се задължава да му предостави в заем сумата в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, а той се задължава да върне заемната сума на 6 месечни вноски, ведно с договорената лихва. Общо дължимата по договора сума е в размер на 2 044,23 лв. Въз основа на поетото задължение по договор за паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г., той заплатил на ответното дружество сума в размер на 3 282 лв. От получено извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г., установил, че освен уговорената главница и лихва е заплатил и неустойка в общ размер на 1 237,77 лв., която му е била разсрочена и включена в погасителните вноски.

Твърди, че съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото договор за паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване с този принцип е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.

Накърняват добрите нрави е налице когато се нарушава основен принцип.

Основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на 2 едната страна за сметка на другата.

В конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип - чл. 289 от ТЗ, но счита, че общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. Твърди, че е налице имено такова несъответствие, доколкото е заплатил на ответното дружество неустойка в размер на 1 237,77 лв. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на неустойката-обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора. С т.3 на TP № 1 /15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС е определена като нищожна, поради накърняване на добрите нрави, всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Твърди, че за него е неясно на какво основание е начислена процесната неустойка и какви вреди се обезпечават с нея. Предвид това, счита, че уговорената по договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и предвидените в ЗПК ограничения. Счита, че не е следвало да му се начислява неустойка за неизпълнение на задълженията по договор за кредит, тъй като той добросъвестно е заплащал своите погасителни вноски (видно от представеното извлечение), а заплатените от него вноски за неустойки следва 3 да му се възстановят като платени без основание.

Ответникът „С.К.” ООД, ЕИК **** не подава отговор на исковата молба.

Счита за неоснователни всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба. Договорите следва да се тълкуват стриктно и в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец. Заявява, че между страните са налице сключени в различни периоди пет договора за кредит. Конкретното тълкуване на всеки договор за кредит в контекста на трайните отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за неравноправност на клаузи, сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността.

Ищецът е сключил с ответното дружество общо пет договора за идентични кредитни продукти, като във всички е уговорена неустойка. Предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи, доколкото ищецът се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Размерът на неустойката е посочен в Стандартния европейски формуляр, получен от ищеца преди сключване на договора. Така на потребителят е дадена достатъчно информация, за да прецени конкретните икономически последици, в случай че не предостави обезпечение по договора, като същият е могъл още преди подписване на договора да реши да не се обвързва с неговите условия или да преговаря за различни условия, но не е сторил това. А в последствие отново се е обвързал със същите условия. Поради това в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Твърди, че сключването на пет договора за кредит 4 оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество и противоречие с добрите нрави на процесния договор, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между страните става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им.

Предвид изложеното, процесната клауза за неустойка напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни като съобрази изложените разсъждения.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на процесния договор, нито на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожност претендира, нито доказва плащането на претендираните суми.

По делото е предявен осъдителен иск по чл.55, ал. 1 от ЗЗД. В тежест на ищеца по този иск е да докаже даването, съответно - получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на сделката, чието съдържание оспорва като нищожна.

С исковата молба ищецът не е представил договора за заем. От ищеца не се твърди, още повече не се доказа договорът да е изгубен или унищожен не по 5 негова вина. Не следва да се прилага разпоредбата на чл.161 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на сделката, чието съдържание оспорва /в частта на уговорената неустойка/ като нищожна.

Липсата на доказателства за сключването на конкретната сделка, както и липсата на доказателства за съдържанието на клаузата свързана с оспорваната неустойка водят до невъзможност да бъде извършена преценка налице ли е твърдяното взаимоотношение, налице ли са твърдените от ищеца пороци на част от съдържанието й.

Не се доказва плащане на ответника сумата, която претендира ищеца да му бъде върната. Представената разпечатка на хартиен носител от електронна система наречена извлечение не удостоверява авторството на документа, а именно ,че е издадена от ответника.

Настоящата инстанция намира,че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 354/26.06.24 г. по гр.д. №585/23 г. по описа на Районен съд-К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6