Решение № 782 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330201601 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 4279559 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.

Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде изменен, като бъде намален размерът на административното наказание глоба от 650 на 100 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.

С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Моли електронният фиш да бъде изцяло отменен и претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от гл. юрисконсулт И.П., приложено на лист 4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални 1 нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. Д. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 30.01.2023 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 03.02.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и по различни от изложените в нея доводи, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 29.11.2020 г. в 10:05 часа по републикански път II-64 на км 51+000 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив жалбоподателят С. Д. Д. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** със скорост от 114 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост за движение предвид категорията на автомобила била 90 км/ч. Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с номер 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 118 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % било прието, че установената стойност на скоростта на движение е 115 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4279559. В него погрешно било посочено, че нарушението е извършено на дата 29.1.2020 г. вместо на 29.11.2020 г., на която в действителност жалбоподателят управлявал автомобила с измерената от техническото средство превишена скорост.

2

В електронния фиш било прието и че на км 51+000 от републикански път II-64 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, както и че това е била разрешената стойност на скоростта.

В посоката на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив на км 49+800 от републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.

Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с УРИ 6207р-14632/30.11.2020 г. се установява, че на дата 29.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 31411 до 31461, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 10:10 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км 51+000 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 31461, заснет от радар TFR1-M с № 529 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 118 км/ч, а заснемането е извършено на дата 29.11.2020 г. в 10:05 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя С. Д. Д. към датата на деянието, а в последствие собствеността е прехвърлена в полза на трето лице на 18.02.2023 г.

От писмо с вх. № 27847/23.03.2023 г. от директора на ОПУ – Пловдив (лист 18 от делото) се изяснява, че пътният участък на км 51+000 от републикански път II-64 в посока на движение от гр. Карлово към гр.

Пловдив попада извън зоната на действие на пътен знак В26 (60 км/ч).

3

Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от гр.

Карлово към гр. Пловдив, като в тази посока пътен знак В26, сигнализиращ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, е поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак В26 има поставен и знак А27, но няма монтирана допълнителна табела Т2, указваща определено разстояние, за което да важи въведеното със забранителния знак ограничение на скоростта.

Установява се и че зоната на действие на пътния знак В26 (60 км/ч) на км 49+800 е до км 49+960 от път II-64, където започва кръстовище.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Д. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“, като е преминал със скорост от 114 км/ч през участъка на км 51+000 от път II-64 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив. Оборен от доказателствата по делото обаче е изводът това деяние да е извършено на посочената в електронния фиш дата. В обстоятелствената част на фиша е прието, че нарушението е извършено на 29.1.2020 г. По делото няма събрано нито едно доказателство, от което да се установява, че това е датата на деянието.

Същевременно времето на извършване на нарушението е обстоятелство, включено в предмета на доказване, като в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства за това обстоятелство. От изготвените снимки и разпечатки под формата на статични изображения, които съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП са веществено доказателствено средство в процеса, се установява, че движението на процесния автомобил с измерената превишена скорост е заснето и установено на дата 29.11.2020 г. в 10:05 часа. Снимката е направена от техническо средство, което записва датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Доказателство, че нарушението е извършено именно на 29.11.2020 г., а не както е прието в електронния фиш – на 29.1.2020 г., представлява и протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От него се установява, че техническото средство тип TFR1-М с № 529 е било използвано на пътния участък на км 51+000 от път II-64 на дата 29.11.2020 г. В протокола за използване на АТСС са посочени поредните номера на първото и последно статично изображение, заснети за деня – от № 31411 до № 31461, както и началния и крайния час на работа на системата. Използваните за установяване на нарушението статични изображения са снети от клип с № 31461, заснет в 10:05 часа. Следователно този клип, на който е заснето процесното деяние, е направен на дата 29.11.2020 г., когато е използвана мобилната система TFR1-М с № 529.

По делото не са представени доказателства, оборващи горните изводи относно датата на извършване на нарушението. С Разпореждане № 1848 от 16.03.2023 г. по делото на въззиваеамата страна, носеща доказателствената тежест в процеса, е указано да представи доказателства за движение на процесния лек автомобил с рег. № *** на посочения в ЕФ пътен участък, но 4 за датата, на която е прието да е извършено нарушението. Предвид, че се твърди то да е установено при използването на мобилно техническо средство, то указано е още да се представи доказателство за съставянето на протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използването на мобилното АТСС на датата, посочена в електронния фиш. Определен е срок за изпълнение на съдебните указания до 07.04.2023 г., а съобщението е редовно връчено на 17.03.2023 г. Въпреки това не само до изтичането на предоставения от съда срок, но и до приключването на съдебното следствие от ОДМВР – Пловдив не са ангажирани такива доказателства. При тези факти доказателствената стойност на събраните по делото писмени доказателства не е оборена или разколебана, като от тях се прави несъмненият извод, че деянието на жалбоподателя Д. е извършено на 29.11.2020 г.

Датата на нарушението е един от задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на съдържанието на електронния фиш. По гореизложените съображения съдът приема, че е допусната техническа или грешка от друг характер при съставянето на електронния фиш и попълването на съдържанието му, като е посочено, че нарушението е извършено на „29.1..2020 г.“ вместо на 29.11.2020 г., на която дата в действителност е осъществено управлението на процесния автомобил с установената по делото превишена скорост и на посочения пътен участък. Тази нередовност на електронния фиш не може да бъде санирана едва в настоящото съдебно производство. Същевременно тя има съществени последици за процеса и за упражняването на правото на защита. Действително от приложения с жалбата препис на електронния фиш се установява, че във връчения на жалбоподателя екземпляр фигурира надлежната дата 29.11.2020 г. Сам по себе си фактът, че представеният пред съда и връченият на жалбоподателя екземпляри от един и същи акт са с различно съдържание и то в частта относно съставомерен признак като датата на нарушението, определя, че категорично е засегната възможността на жалбоподателя да участва и да се защитава пълноценно в процеса, тъй като съществува неяснота срещу кое от двете различни по съдържание обвинения следва да организира защитата си. В този смисъл неоправдано е жалбоподателят да бъде поставен в положение да предполага кой от двата различни екземпляри на електронния фиш е правилният – този, приложен по делото, или връченият му, а тази неопределеност съществено засяга правото на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.