Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 439 от 13.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 87/2023
Вид
Решение № 439
Подписан
13.12.2024
В сила
13.02.2025
Състав
Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. С.З., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900087 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД при условията на евентуалност 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и при условията на евентуалност по чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ.

В исковата молба е изложено, че с Решение № 60/11.03.2022 г. постановено по т.д. №1241/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З. е открито производство по несъстоятелност за „А.С.“ ООД като е определена начална дата на неплатежоспособността – 20.03.2020 г., наложени са запор и възбрана върху цялото притежавано от длъжника имущество и е назначен временен синдик. С Определение № 251/15.04.2022 г. по същото дело е назначен постоянен синдик. Сочи се, че решението за откриване на производство по несъстоятелност, в частта му относно определената от съда начална дата на неплатежоспособност, е обжалвано и не е влязло в сила. С Решение № 428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. № 259/2022 г. по описа на П. апелативен съд, решението на Окръжен съд С.З. в обжалваната част е отменено и е определена като начална дата на неплатежоспособността датата 16.06.2021г. Посочено е, че решението на П.я апелативен съд също е обжалвано и към датата на подаване на настоящата искова молба все още няма произнасяне по касационната жалба.

Синдикът сочи, че в изпълнение на своите правомощия по чл. 658 от ТЗ 1 за издирване и уточняване на имуществото в масата на несъстоятелността е проучено притежаваното от дружеството имущество и извършените в подозрителния период сделки.

Посочено е, че с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г. с нотариална заверка на подписи и съдържание от същата дата, „А.С.“ ООД се е разпоредило с притежаваните от дружеството 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5100 лв. от капитала на „А.“ ООД ЕИК **, като ги е прехвърлило на „А.А.“ ООД /сега в ликвидация/ за сумата 5100 лв., посочена в договора като платена. Приобретателят е вписан като съдружник в „А.“ ООД ЕИК ** на 07.04.2020г. Прехвърлените дялове съответстват на 50% от капитала на „А.“ ООД.

Сочи се, че съгласно обявения в търговския регистър годишен финансов отчет на „А.“ ООД за 2019 г., чистата стойност на активите на „А.“ ООД /разликата между активите на дружеството и задълженията му/ към 31.12.2019г., е 1 241 000 лв., съответно - към 31.12.2020г. - тази стойност е 1 107 000 лв.. Следователно, към датата на прехвърляне на дружествени дялове, чистата стойност на активите на дружеството е не по-малко от 1 107 000 лв..

Съответно - балансовата стойност на дружествените дялове, съответстващи на половината от капитала, е не по-малко от 553 500 лв.. Не по-ниска е и пазарната им стойност. Според синдика, сдЕ.та несъмнено уврежда кредиторите на „А.С.“ ООД, тъй като прехвърлянето на дяловете е извършена за цена повече от 100 пъти по-ниска от балансовата, респективно - повече от 100 пъти по-ниска и от пазарната им цена. Счита, че е намалено имуществото на длъжника и съответно - значително са намалени възможностите за удовлетворяване на кредиторите му.

Твърди, че към датата на сключване на договора за продажба на дружествени дялове е налице свързаност между страните по договора. „А.А.“ ЕООД - в ликвидация и „А.С.“ ООД са свързани лица съгласно § 1 от ДР на ТЗ предвид обстоятелствата, че управител и едноличен собственик на капитала на "А.А." ЕООД - в ликвидация е бил Д.Г.А., който е съдружник в "А.С." ООД, притежаващ 17 863 дяла (2,55 %) от капитала на дружеството и едновременно с това е управител и на ФОНДАЦИЯ В ЧАСТНА ПОЛЗА "А.", ЕИК **, която също е съдружник в "А.С." ООД, притежаващ 140100 дяла (20 %) от капитала на дружеството. Твърди се, че към датата на сключване на договора за 2 прехвърляне на дружествени дялове страните са били наясно за настъпилата неплатежоспособност на „А.С.“ ООД. "А.А." ЕООД е било в известност за финансовите затруднения на длъжника и поради качеството си на поръчител по три броя договори за кредит, сключени между А.С. ООД и Б. АД. Сочи се, че една част от тези вземания впоследствие са прехвърлени на „С.П.“ ООД /друго свързано лице/ и обявени от новия кредитор за предсрочно изискуеми, поради неплащане, а по друга „А.А.“ ЕООД като поръчител е извършвал многократно плащания по лихвите към банката вместо „А.С.“ ООД.

Заявява, че придобитите от „А.А.“ ООД дружествени дялове, съответстващи на 50% от капитала на „А.“ ООД, са прехвърлени на „С.А.С.“ ЕООД ЕИК ** с договор от 12.08.2021г. и на свой ред прехвърлени от „С.А.С.“ ЕООД на „А.С.“ ООД ЕИК ** с договор от 23.03.2022г. за цена 6600 лв., посочена в договора като платена.

Сочи, че „А.С.“ ООД е дружество, чийто членствен състав е съставен единствено от лица, които са съдружници и в “А.С.“ ООД. При съпоставка на членствения състав на дружествата "А.С." ООД и "А.С." ООД е видно, че от тринадесетте съдружника в „А.С.“ ООД, дванадесет са съдружници и в „А.С.“ ООД и притежават 100% от капитала на несъстоятелния длъжник. Твърди се, че е налице свързаност между дружествата „А.С.“ ООД и „А.С.“ ООД по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон. Намира, че свързаност е налице и между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ООД, както поради дружествения им състав, така и поради това, че се управляват от едно и също лице - Д.Г.А..

Сочи, че след поредицата от прехвърляния на дружествените дялове, дяловете от „А.“ ООД,, съответстващи на 50 % от капитала на дружеството, притежавани от „А.С.“ ООД до 31.03.2020г., са придобити от свързано с него лице - „А.С.“ ООД. Заявява, че цялата поредица от сделки, макар и формално възмездни, увреждат кредиторите на „А.С.“ ООД поради това, че е отчуждено имущество на стойност, многократно по-висока от получената за него цена, това имущество, като краен резултат, е придобито от свързано с продавача лице и при извършване на сделките страните са знаели за увреждането.

Предвид изложеното моли, да се постанови решение срещу ответниците, с което:

На основание чл. 135 ЗЗД да се ОБЯВЯТ за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.С.“ ООД поредицата 3 от сделки с предмет 510 дяла по 10 лв. всеки, на обща стойност 5100 лв. от капитала на „А.“ ООД ЕИК **, а именно:

- прехвърляне на дружествени дялове за цена 5100 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020г., сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД;

- прехвърляне на дружествени дялове за цена 5600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.08.2021г., сключен между „А.А.“ ЕООД и „С.А.С.“ ЕООД;

- прехвърляне на дружествени дялове за цена 6600 лв., извършено с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2022г., сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ООД. поради това, че увреждат кредиторите на „А.С.“ ООД, защото са извършени при цена, многократно по-ниска от пазарната и при извършването им лицата, които са ги сключили, са знаели за увреждането, а дори и някое от тях да не е знаело, то последният приобретател на дяловете - „А.С.“ ООД, поради свързаността си с „А.С.“ ООД, е знаел.

При условията на евентуалност, моли да се приеме, че постановките на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК относно увреждащия характер на поредица от сделки с едно и също имущество са приложими и в хипотезите на чл. 647 ТЗ и да се обяви недействителността на същите сделки на основание чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, тъй като даденото по тях значително надхвърля по стойност полученото, извършени са в двугодишен срок преди подаване на молбата за несъстоятелност на „А.С.“ ООД /подадена на 13.07.2021г./ и след началната дата на неплатежоспособността му.

При условията на евентуалност, моли да се приеме, че постановките на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК относно увреждащия характер на поредица от сделки с едно и също имущество са приложими и в хипотезите на чл. 647 ТЗ и да се обяви недействителността на същите сделки на основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, тъй като сделките увреждат кредиторите на несъстоятелността, последният приобретател на отчуждените дружествени дялове е свързано лице с длъжника и сделките са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата за несъстоятелност на „А.С.“ ООД /подадена на 13.07.2021г./.

4

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „А.С.“ ООД (в неплатежоспособност), в който излага доводи, относими към депозираната от ищеца - бившия постоянен синдик на „А.С.“ ООД /в неплатежоспособност/ искова молба.

Счита, че на практика предявените от синдика искове са напълно неоснователни. В подкрепа на този категоричен извод, изтъква следните обективни обстоятелства и факти, релвантни към настоящия спор, както следва:

- не отговаря на обективната истина твърдението на ищцовата страна, че към 31.12.2019 год. чистата стойност на активите на „А." ООД, в което търговското дружество „А.С." ООД е било съдружник е притежавало чиста стойност на активите към 31.12.2020 год. в размер на 1107 000,00 лв.. Посочва, че не е налице спор относно факта, че на 31.03.2020 год. са се разпоредили с притежаваните от тях 510 дяла, всеки от по 10 лв., прехвърляйки ги на първия ответник - „А.А.“ ЕООД, като са придобили вследствие на тази сдЕ. сумата от 5 100,00 лв.. В противовес на твърденията на ищцовата страна, че от тази сдЕ. реално са ощетени всички останали кредитори, при условие, че реалната стойност на тези дялове, представляващи 50 % от капитала на „А.“ ООД възлиза на 553 500,00 лв. или 100 пъти под балансовата и пазарна стойност на прехвърлените дялове. Посочва, че нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, изискваща всяка една от спорещите страни да докаже своите твърдения. Подчертава, че за да бъде приложен методът „чиста стойност на активите“ е задължително да бъдат обследвани детайлно справедливите пазарни стойности на всеки един отделен актив поотделно. Заявява, че съгласно дадената дефиниция под „справедлива пазарна стойност" следва да се разбира сумата, за която един актив е преминал от собственост на един свободен продавач, желаещ неговата продажба, в собственост на друг също свободен купувач, желаещ реализиране на покупката му, при което и двете страни, участващи в сдЕ.та НЕ действат по принуда и разполагат с достатъчна информация за моментното състояние на този актив. Според ответника, от особено значение е размерът на привлеченият за придобиването на конкретният актив капитал, който също следва да бъде приведен в съответствие със справедливата пазарна стойност.

Посочва, че в крайна сметка справедливата пазарна стойност на собствения капитал на търговското дружество представлява разликата между 5 справедливата пазарна стойност на активите и справедливата пазарна стойност на привлечения капитал. Намира, че по този начин напълно несъответстващ на правилата на пазарната икономика, респ. на основните правила в определяне на справедливата пазарна стойност на активите са направените напълно в чисто монетарен стил изводи от страна на ищеца.

- На следващо място сочи, че в исковата си молба ищецът посочва наличието на елемента „свързаност“ между приобретателя на горните дялове в лицето на „А.А.“ ЕООД /в ликвидация/ и търговското дружество „А.С.“ ООД.

Посочва, че този свой напълно незаконосъобразен и необоснован извод ищцовата страна базира на разпоредбата на § 1 от ДР на ТЗ. Посочва, че за да обоснове своя неправилен и необоснован краен извод, респективно да заяви своите искови претенции, преследващи единствената цел - обявяване за недействителни Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 31.03.2020 год. сключен между „А.С.“ ООД и „А.А.“ ЕООД /в ликвидация/ на основание разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, както и този за прехвърляне на дружествени дялове от 23.02.2022 год. сключен между „С.А.С.“ ЕООД и „А.С.“ ЕООД ищеца се позовава на направените от негова страна констатации „доказващи“ наличие на свързаност между „А.С.“ ООД и „А.С.“ ЕООД. Заявява, че в тази връзка се ползва дефиницията за свързаност дадена в § 1 от ДР на ТЗ. По този повод посочва, че ищцовата страна с непосочване на конкретно изброените в тази дефиниция хипотези, явно е „пропуснала" да конкретизира това си твърдение. Подчертава, че единствената възможна хипотеза, под която би попаднала подробно изчислената от ищеца свързаност би била евентуално тази по § 1. ал. 1. т. 5 от ДР на ТЗ, регламентираща понятието „свързани лица“ като дружество или лице, което притежава повече от 5 % от дяловете и акциите, издадени с право на глас. Посочва, че физическото лице Д.А. на практика притежава едва 2,55 % от дяловете от капитала на „А.С." ООД, като по този начин на практика той не се явява свързано лице по смисъла на § 1, ал.