Решение № 8688 от 18.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при секретаря

Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 5533 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 219780 от 21.09.2017 г., постановено по гр. д. № 37370/2016 г., по описа на СРС, 148-ми състав, ответникът „БКС – Х.Н.“ ЕООД /ЕИК ******/ е осъден да заплати на ищеца О.Т.И. /ЕГН **********/ на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 6 991,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът на О.И. за горницата до сумата от 7 344 лева, като погасена чрез прихващане с вземането на ответника по чл. 59 от ЗЗД за заплатени 3 броя канюлирани винтове за операция на ищеца, а за горницата по пълния предявен размер от 70 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция, е обжалвано от ищеца О.Т.И., който излага съображения за неговата несправедливост и неправилност в тази част поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че определеният от районния съд размер на обезщетението е несправедлив и не е съобразен със събрания по делото доказателствен материал /свидетелски показания, експертизи и писмени доказателства/ относно претърпените от ищеца вследствие на инцидента билки и страдания. Сочи, че О.И. в един продължителен период от време е търпял интензивни болки и страдания и неудобство от лечението, като без наличието на поставеното чуждо тяло в крака той не може да функционира и е изостанал в развитието си. Акцентира, че увреденият вследствие на трудовата злополука крайник не е възстановен и за това ще трябват още две до три години лечение, а смущенията в него ще останат за цял живот. Излага, че атрофията на мускулатурата на крака на ищеца продължава, поради което е необходима постоянна рехабилитация, за да се предотвратят допълнителни усложнения. Счита за несправедлива преценката на районната съдебна инстанция, че О.И. има вина за настъпването на процесната трудова злополука. В тази връзка сочи, че работодателят е организирал „абсурдно и без всякаква логика“ производствения процес и въпреки че е знаел за възможността да настъпят инциденти, не е направил нужното да назначи компетентни лица, да закупи машини и системи за безопасен процес, както и да назначи отговорни и компетентни служители, които да осъществяват необходимия контрол. Намира, че от СРС не е било отчетено и обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността „общ работник“, работодателят не го е обучил да работи с машината /за работата с която се изискват специални знания и опит/. Поради което счита, че О.И. няма вина за настъпването на трудовата злополука, той е извършвал работата в интерес на работодателя и не е налице приетото от първата съдебна инстанция съпричиняване от 70%. По така изложените доводи отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди бъде уважен в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото „БКС – Х.Н.“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочат се за безспорни обстоятелствата, че между страните е налице трудово правоотношение, както и че процесната злополука е била призната за трудова от НОИ. Намира се обаче, че при съобразяване причините за инцидента районната съдебна инстанция правилно е приела, че същите се дължат преди всичко на поведението на ищеца, който се е качил върху машината, въпреки че същата не е била предвидена за това и не е имала предпазен парапет. Счита се, че законосъобразно СРС е установил наличието на проявена от страна на О.И. груба небрежност, поради което правилно е приел наличието на 70% съпричиняване от негова страна, както и основание за намаляване размер на дължимото обезщетение с оглед полученото от последния застрахователно обезщетение и приспадане извършените от работодателя разходи във връзка с лечението. Твърди се, че на ищеца са били провеждани първоначален и периодични инструктажи, като същият е бил инструктиран и за правилата за работа с машината. Акцентира се, че в деня на процесния инцидент О.И. е действал самонадеяно, като дори е отпратил багериста, защото е счел, че може да се справи и сам. Предвид изложеното се отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение.

От страна на ищеца О.Т.И. е подадена и частна жалба срещу постановено по реда на чл. 248 от ГПК определение № 298561/19.12.2017 г. по гр. д. № 37370/2016 г., по описа на СРС, 148-ми състав, с което е оставена без разглеждане молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението от 21.09.2017 г. в частта за разноските, като в жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Оправя се искане за обезсилване на обжалваното определение и за връщане на делото на СРС за ново произнасяне, а евентуално за произнасяне от страна на СГС по същество на спора като бъде определено адвокатско възнаграждение в регламентирания от закона минимум и бъдат дадени указания на районната инстанция по правилното тълкуване и прилагане на закона.

В срока по чл.

276 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ответника „БКС – Х.Н.“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, съображенията за което са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране имуществената отговорност на ответника за претърпени от ищеца вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на 28.10.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ правопораждащият спорното вземане за обезвреда фактически състав включва наличие на трудово правоотношение между ответника и пострадалия, през времетраенето на което е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, претърпени от ищеца вреди – в случая неимуществени, изразяващи се в причинени физически и психически страдания, както и пряка и непосредствена причинна връзка между злополуката и вредоносния резултат. В приложение правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК установяването на посочените релевантни факти е в доказателствена тежест на ищеца.

По делото не е спорно, а и от представения трудов договор № 014/24.07.2013 г. и допълнителни споразумения към него от 01.01.2014 г. и от 01.01.2015 г. се установява, че страните са обвързани от трудово правоотношение, възникнало от валидно сключен между тях трудов договор, по силата на който пострадалият е заемал при ответника длъжността „общ работник“.

Според длъжностната характеристика на ищеца, която с оглед направеното в трудовия му договор отбелязване е била връчена на последния при подписването му, обобщеното описание за длъжността „общ работник“ се изразява в изпълнение на рутинни задачи, помощни и спомагателни работи в комуналната дейност, получавани устно от прекия ръководител и отчитани отново устно на последния, като длъжността няма специфичен характер и организация на труда и за изпълнението й не се изисква предишен опит или степен на професионална квалификация и образователно равнище. В длъжностната характеристика е посочено като едно от задълженията за работника да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа и за противопожарна защита и Правилника за вътрешния трудов ред.

От събраните по делото писмени доказателства /декларация за трудова злополука, протокол за разследване на злополуката/, а и доколкото на етапа на въззивното производство между страните не е спорно, се установява, че на 28.10.2014 г. около 15:50 часа, в цех за сортиране на битови отпадъци, находящ се в гр.

София, жк ******, ищецът се качва върху металната шина на сортировъчна машина на височина около 1,5 метра, от където поема вързоп с велпепе, за да го постави ръчно в бункера на балиращата машина, при което връзката на вързопа се къса и пострадалият се подхлъзва и пада от машината, вследствие на което получава счупване на лява бедрена шийка (закрито). С разпореждане № 17430 от

11.12.2014 г. на НОИ злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО.

От представената по делото застрахователна полица №

711514025000004 от 01.08.2014 г. се установява, че между ответното дружество и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е била сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“ за служителите на „БКС – Х.Н.“ ЕООД, в това число и за О.Т.И., за срок от една година. С оглед претенция № 71150211500033/27.04.2015 г. и претенция № 71150211500033/23.07.2015 г. и видно от представените по делото платежни нареждания № *********/28.05.2015 г. и № *********/27.07.2015 г., застраховател е изплатил на ищецът сума в общ размер на 2 856 лева – обезщетение за временна загуба на работоспособност от трудова злополука над 121 календарни дни и застрахователно обезщетение за трайна загуба на работоспособност от трудова злополука.

От заключението на приетата от районната съдебна инстанция съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист хирург, ортопед – травматолог след запознаване с материалите по делото, приложената медицинска документация и извършен клиничен преглед, се установява, че вследствие на претърпяната на 28.10.2014 г. трудова злополука /падане от височина от 1,5 метра и директен удар в областта на трохантерния масив – горната част на бедрената кост, и усукване на крайника при падане от такава височина/, ищецът е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост. О.И. е бил на лечение във II-ра Травматологична клиника при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от 28.10.2014 г. до 04.11.2014 г., като на 29.10.2014 г. е опериран – под рентгенов контрол са му поставени три канюлирани винта. През първите 20-30 дни при започване процеса на зарастване, ищецът е изпитвал болки и страдания с по-голям интензитет, като при този вид фрактури има нарушаване на кръвоснабдяването на главата на бедрената кост, поради което процесът на зарастване протича по-бавно, което налага използването на помощни средства /патерици/ за период от 6 месеца, а пострадалият е бил временно нетрудоспособен за срок от 8 месеца. Експертът е посочил, че този вид метална остеосинтеза, която е направена на ищеца, е стабилна и позволява започване на ранна рехабилитация с оглед избягване атрофия на бедрената мускулатура, без натоварване /стъпване/ на увредения ляв долен крайник за периода от 6 месеца.

Вещото лице установява, че при извършения от него на 19.01.2016 г. клиничен преглед О.И. е напълно възстановено, същият има пълен обем на движенията на лявата тазобедрена става, няма атрофия на бедрената мускулатура, изпитва умерена болка при лягане на лявата страна, която се дължи на контакта на главите на канюлираните винтове с подлежащите меки тъкани /мускули и подкожие/, и която ще отзвучи след тяхното премахване, а при промяна на времето и по-продължително натоварване на левия долен крайник е възможна поява на болеви симптоми, които биха могли да се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Посочва, че не се установява скъсяване на левия долен крайник, което се потвърждава и от направената обзорна рентгенография на тазовия пръстен, като на ищеца му предстои още една оперативна интервенция за изваждане на остеосинтетичния материал /канюлираните винтове/.