Решение № 2476 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2476 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100514935 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ответницата Л. Б. Н., чрез пълномощника адв. Н.

И., срещу решение №143322/21.07.2024г., постановено по гр.д. №64459/2023г. на СРС, 59 състав, в частта, с която е уважена претенцията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 22,31 лева за периода 15.09.2021г. – 21.06.2023г., като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за мораторна лихва да бъде отхвърлен.

Подадена е въззивна жалба и от ответника В. Б. С., чрез пълномощника адв. К.

Б., срещу решение №143322/21.07.2024г., постановено по гр.д. №64459/2023г. на СРС, 59 състав, в частта, с която е уважена претенцията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 22,31 лева за периода 15.09.2021г. – 21.06.2023г., като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за мораторна лихва да бъде отхвърлен.

Подадена е въззивна жалба и от ответника Б. П. С., чрез пълномощника адв. М.

1

Л., срещу решение №143322/21.07.2024г., постановено по гр.д. №64459/2023г. на СРС, 59 състав, в частта, с която е уважена претенцията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 89,23 лева за периода 15.09.2021г. – 21.06.2023г., като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за мораторна лихва да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбите се оспорват и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбите.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.

272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени претенциите на ищцовото дружество за стойността на ползваната топлинна енергия за процесния период, поради което неоснователни са поддържаните с въззивната жалба оплаквания, че ищецът не е установил наличието на облигационна връзка между страните, както и оплакванията във връзка с размера на вземанията за топлинна енергия.

Във връзка с оплакванията относно началния момент на възникването на задълженията за плащане, следва да се посочи, че в случая са действали Общите 2 условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У- 1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани през м. юли 2016 г. и в сила от м. 08. 2016 г., съгласно чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. С оглед изложеното, клиентите дължат лихва за забава върху окончателното определените дължими суми за топлинна енергия при посочения погоре падеж, както е прието и в обжалвания акт.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №143322/21.07.2024г., постановено по гр.д.

№64459/2023г. на СРС, 59 състав, в обжалваните части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, че Б. П. С., В. Б. С. и Л. Б. Н. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 21.06.2023г., както следва: Б. П. С. в размер на 89,23 лева, В. Б. С. в размер на 22,31 лева и Л. Б. Н. в размер на 22,31 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№37957/2023г. по описа на СРС, 59 състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, трето лице – помагач „Техем сървисис“ 3

ЕООД, ЕИК 130036512.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4