Решение № 1085 от 31.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Варна, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Г. Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20233110107627 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба о т ищцата Г. В. Г. ЕГН ********** срещу ответника "И. А. М."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ****, р-н Л., ж.к. Л. *, бул./ул. бул."Д. Н." № **, ет. *, ап. **-** и срещу ответника "Ф. Б."ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Л., ж.к.Л. *, бул./ул. бул."Д.Н." № **, ет. *, ап. **-**, с която са предявени следните искови претенции:

-с правно основание чл.26 ЗЗД, вр. с чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19 ал.4 ЗПК, чл.143 и чл.147 ЗЗП, за приемане за установено в отношенията между страните, че Договора за паричен заем № 4050959 от 02.02.2021 г., сключен с "И. А. М."АД, е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.

В условията на евентуалност на този главен иск, да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от договора, като неравноправна и противоречащи на закона и добрите нрави.

-с правно основание чл.26 ЗЗД, вр. с чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19 ал.4 ЗПК, чл.143 и чл.147 ЗЗП, за приемане за установено в отношенията между страните, че Договора за предоставяне на гаранция № 4050959 от 02.02.2021 г., сключен с "Ф. Б."ЕООД, е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.

-с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който след изменение на основани ечл.214 ал.1 пр.3 ГПК с протоколно определение № 1292/01.03.2024г., е за осъждане на 1 ответника "Ф. Б."ЕООД. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н Л., ж.к. Л. *, бул./ул. бул."Д. Н." № **, ет. *, ап. **-** да заплати на Г. В. Г. ЕГН **********, сума в размер на 154,78лв.,представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2023г. до датата на окончателно й заплащане.

Претентдира се и за осъждане на ответниците, да заплатят направените разноски в настоящото производство ведно с адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че на 02.02.2021г. между ищцата и ответното дружество "И. А. М."АД е бил сключен договор за паричен заем № 4050959, по силата на който е усвоен кредит в размер на 400.00лв. за срок от 20 седмици. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.86%, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%.

Договорената двуседмична вноска по кредита е била в размер на 43.46лв., а общата дължима сума от потребителя - 434.60лв. Съгласно чл. 4 от договора, заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000.00лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И. А. М."АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер -заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност — тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване (02.02.2021г.) на кредитополучателя се предоставил Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключил с "Ф. Б."ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябвало да заплати на дружеството сумата в размер на 235.40лева (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 20 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е била формирана капитализирана вноска в размер на 67.00лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 23.54лв. и вноска по кредит 43.46лв. В резултат на това. за усвоена главница в размер от 400лв. и за период на ползване от 4 месеца, от кредитополучателя се изисквало да заплати 670.00лв., от които 434.60лв. към кредитора "И. А. М."АД и 235.40лева към гаранта "Ф. Б."ЕООД. Сочи се, че въпреки че задълженията по кредита са заплатени предсрочно, от потребителя е било изискано и същият е заплатил пълния размер на записаните и в двата договора задължения.

2

Настоява се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК.

В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало е посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсвало е ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В договора е бил уговорен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48.86 %. Според изнесеното в исковата молба, не е ставало ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е била предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Договора се настоява , че нарушава и добрите нрави. В настоящия случай в договора е била предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърлял повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая е било предвидено и възнаграждението за дружеството-поръчител, което водело до скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума, според ищеца, се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Счита се, че клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл.147, ал. 1 от ЗЗП. Счита се , че същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и клаузата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР, се настоява от ищеца, че представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната начл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи се, че Договорът за предоставяне на гаранция, сключен е "Ф. Б." ЕООД, е нищожен на основание чл. 26. ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът се настоява, че противоречи на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай за усвоен кредит в размер на 400.00лв. и срок за ползване от около 4 месеца, от кредитополучателя се изисквало да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 235.40 лева, която сума е съизмерима с размера на усвоената главница, както и многократно надвишава уговорената лихва в договора, като от кредитополучателя се изисква да заплати около 5 пъти повече възнаграждение по обезпечителната сделка, 3 сравнено с разхода по главната сделка, а именно по договора за кредит. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави", ищеца сочи, че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Нарушаването на императивно поставените корективи се сочи, че води до нищожност на сделката. Според изнесеното, посоченият договор за предоставяне на гаранция е бил сключен, с цел изпълнение условието на кредитора за обезпечаване на кредита. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е бил ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за паричен заем в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя се настоява, че са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/.

Настоява се, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал.

2, предл. 1 и 4 от ЗЗД, поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият се сочи, че е нищожен ,поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за паричен заем.

Предвид нищожността на главния договор - Договорът за паричен заем и акцесорния характер на Договора за предоставяне на гаранция, то последният се явява нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Клаузите на договора за предоставяне на гаранция и клаузата на чл. 4 на обезпечения с него договор за кредит , според изнесеното нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Така посочените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на двата договора. Счита се, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Ф. Б."ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл.

146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 92.76 лева, представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание ши с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка, ищцовата страна счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Ф. Б. ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумите, представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на гаранция.