Решение № 14 от 13.02.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Перник, 13.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН

БАТАЛСКИ

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ

АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА при участието на секретаря: КАТЯ СТАНОЕВА и в присъствието на прокурор от ОП ПЕРНИК: АНИТА ДЖАМАЛОВА като разгледа докладваното от съдия

Атанасова-Алексова ВНАХД № 338 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК.

В срока по чл.319 НПК адв. Б., като защитник на обвиняемия Г.М.Н. е подал въззивна жалба против Решение № 753 / 23.10.2019г. постановено по НАХД № 1325 / 2019 г. по описа на РС Перник, с което е признат обвиняемия Г.М.Н. за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК и на осн. чл.

78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1 000.00 лв. / хиляда лева/.

Във въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.

Твърди се че фактическите положения, установени въз основа на събрания в наказателното производство доказателствен материал, относими към елементите на обективната, а и на субективната страна на деянието, както и начинът на осъществяване на същото, не обуславят несъмнен извод за извършено от обвиняемия Н. престъпление. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразна. Същото било обосновано и почивало на събрания доказателствен материал по делото.

В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на обвиняемия Г.Н., адв. Б. иска да бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено ново, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343в, ал.3 от НК, тъй като свидетелските показания на полицейските служители противоречали на правната, а и житейска логика.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че обвиняемия Г.Н. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието глоба.

Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваното решение в частта, с която обвиняемия Г.Н. е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното наказание е към законовия минимум, а именно глоба в размер на 1000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78а. от НК. Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановено при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното изменяне или отменяне.

С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:

Наведеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на обвиняемия относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на Я.С. и Д.С. – полицейски служители, се явява неоснователно тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.

Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила.

Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за авторството от страна на обвиняемия.

За първостепенни съд не е съществувала пречка, посредством разпитите на извършилите проверката полицейски служители действащи като автопатрул през инкриминирания период, да провери посочените в обстоятелствената част на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 375 от НПК на обвиняемия Г.Н. обстоятелства, а оттук и за установяване на тези, свързани с установяване на инкриминираното деяние – управление на МПС в срок на изтърпяване на ПАМ /в този смисъл Решение № 301 / 21.10.2014 по дело № 946 / 2014 на ВКС, НК, III н.о./. Ето защо, казаното от полицейските служители, възприели управлението на МПС, може да се ползва като годно доказателствено средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно чл.118 ал.1т.3-НПК, а и по делото не се констатира заинтересованост или предубеденост на тези свидетели при даването на свидетелски показания.

В този смисъл доводът на районния съд, че защитната теза на обвиняемия Г.Н. е изолирана и не се подкрепя от други надлежни доказателства, както и некредитирането на свидетелските показания на М.Н., поради противоречи с останалия доказателствен материал и наличието на предубеденост поради близката роднинска връзка с обвиняемия е правилен.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚ СЪДЪТ Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753

/ 1325 год., постановено по НОХД № 1325 по описа на Районен съд Перник за 2019 год.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест по аргумент от чл. 346 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.