Решение № 350 от 19.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Р., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета А.а при участието на секретаря Димана С.ова като разгледа докладваното от Антоанета А.а Въззивно гражданско дело № 20264500500591 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. И. П. чрез мл. адв. С. Б. против Решение **38/20.05.2026 г. пo гр. д. 6375/2025 г. по описа на РРС, с което е уважен предявеният против нея oт Е.с. във вх. ******** в гр. Р., ул. "О." ** иск за заплащане на сумата от 384,70 евро — задължение съгласно решение на ОСЕС, проведено на 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2025 г., сумата от 36,27 евро обезщетение за забава за периода от 01.03.2025 г. до 03.11.2025 г., както и 230,08 евро — разноски по делото. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че неправилно първоинстанционният съд приел, че в случая липсва забава на кредитора. Поддържа, че от страна на кредитора не й е било оказано нужното съдействие, без което тя не би могла да изпълни задължението си. Възразява, че в протокола от проведеното ОСЕС на 14.01.2025 г. е взето решение каква сума и кой да я събира, нo начин за плащане не е бил обсъждан и гласуван, противно на приетото от съда в мотивите. Поддържа, че именно поради това не е имала причина да оспорва решението на общото събрание, а така също и не е следвало да плати "нa ръка срещу подпис в списък без издаване на 1 разписка", независимо, че другите етажни собственици са платили по този начин.

Заема позиция, че дори и обаче да е бил приет този начин на плащане, тoй е в нарушение на чл. 77, ал.1 33Д, който урежда, че при изпълнение нa парично задължение длъжникът може дa поиска от кредитора и кредиторът е длъжен да мy даде разписка за изпълнение нa задължението. Подчертава, че в приложените по делото пощенски системни бонове, изпратени до касиера нa EC в срок, съставляващи разписки зa приемане на паричен превод, пълномощникът й и неин б. И. П. изрично е посочил, че сумите се отнася за задължението й по протокола от OCEC от 14.01.2025 г.

Поради това жалбоподателката поддържа, че тези пощенски разписки установяват надлежно изпълнение на процесното задължение. Възразява, че този неформално приет начин за събиране на пари от етажните собственици — без издaвaнe на разписка, a само срещу подпис нa платеца в списък, е незаконосъобразен, тъй като лицето, предало парите, без да получи разписка, е поставено в невъзможност да докаже плащането при евентуален cnop впоследствие. Поддържа, че именнно поради това изпратила двете вноски до касиера на EC чрез пощенски запис. Заема позиция, че пълномощникът й пожелал да изпълни в срок зaдължeниятa си по т. 2 от протокол на OCEC от 14.01.2025 г., обръщайки се към избраното лице за събиране на тези вноски П.Г., която е следвало да му издаде разписка. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че е искала да има писмени документи, удостоверяващи изпълнението на задължението й, каквито кредиторът е бил длъжен да даде.

Поддържа, че никъде в правилника за вътрешния ред на ЕС не е уреден начин на плащане на дължимите вноски, а единствено се сочи, че това става по списък срещу подпис. Позовава се и на чл. 75, ал. 2, т. 3 ЗЗД, поддържайки, че с изпратените към касиера пощенски записи с посочено основание я освобождава от задължението й.

Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Е.с. във вх. ******** в гр. Р., ул. "О." ** чрез адв. Т. П. е депозирала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в конкретната ЕС е изграден ясен ред за определяне и внасяне на гласувани парични вноски по решения, прието от ОС и касаещи всички етажни собственици, която практика е дългогодишна и във времето е показала своята ефективност. Жалбоподателката била единствената, която не се съобразява с приетите и действащи правила за набиране на конкретни парични вноски.

Оспорва твъреднията й, че неизпълнението на задължението се дължи на невъзможност да получи насрещен документ, като се позовава на чл. 20, ал. 5, т. 3 от ПВР. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и иска присъждане на разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Е.с. на ******* в кв. „З.“, гр. Р., ул. „О.“ * срещу Р. И. П., в която се твърди, че ответницата е собственик на апартамент в Е.с., находящ се на п. етаж. На проведено на 14.01.2025 г.

2

Общо събрание на Е.с. били взети няколко решения, в т. ч. и за събиране на сумата от 15 000 лв., необходима за ремонт на асансьора. Сумата, която следвало да заплати ответницата била в размер на 752,40 лв. Плащането й следвало да бъде извършено с предоставянето й в брой на конкретно лице, посочено в решението, или на управителя на Е.с.. Тъй като ответницата не изпълнила задължението си се иска от съда да бъде осъдена да я заплати, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска, като се претендира и мораторна лихва в размер на 70,93 лв. за периода от 01.03.2025 г. до подаване на исковата молба. Иска се и присъждане на разноски.

В подадения по реда и в срока по чл. 131 ГПК отговор ответната страна взема становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не оспорва задължението си от посоченото ОСЕС. Възразява обаче, че е правила опити да го изпълни в указаните срокове чрез пощенски записи, съответно 376,20 лв. на 31.01.2025г. и 400 лв. на 28.02.2025г., в която сума се включват и 23,80 лв. за дължими такси по чл. 51 от ЗУЕС. Това обстоятелство било известно на управителя на Е.с., но с оглед влошените отношения между страните и настояването парите да се плащат по различен начин, нито касиера, нито управителят на Е.с. се явили да получат изпратените суми. Поддържа, че ищецът като кредитор е изпаднал в забава, тъй като неоправдано не приел предложеното му изпълнение. Намира, че която и от двете хипотези на чл. 95 ЗЗД да намери приложение, съгласно чл. 96, ал.1 ЗЗД исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Липсва спор, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в ЕС на жилищна сграда в гр. Р., на *******, по ул. „О.“ **, кв. „З.“. Установява се също така, че на 14.01.2025г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение във връзка с необходим ремонт на асансьора на Е.с., да се събере сумата от 15 000 лв., на два транша от собствениците на жилища във входа съобразно процента на съсобственост от общите части- т. 2.1 от протокола. В него е посочено още, че дължимите вноски следва да се внасят/заплащат при г-жа П. Г. – *******, като п.ят транш е със срок за внасяне до 31.01.2025г., а вторият до 28.02.2025 г. Страните не спорят също така, че към датата на подаване на исковата молба и до приключването на производсдтвото по нея, в т. ч. и пред настоящата инстанция, ответницата не е заплатила дължимато от нея по горепосоченото решение на общото събрание сума в размер на 752,40 лв. Установява се още, че с два обикновени парични превода от 31.01.2025г. и от 28.02.2025 г., съответно за сумите от 376,20 лв. и 400 лв., Р. И. П. е изпратила сумите до получателя П.Й.Д., които не са потърсени от него в срок и са върнати на изпращача. Като основание за изпращане на сумите е посочено „по протокол от 14.01.2025 г., реш. на ОС по т. 2 ремонт, части 1-ви транш“ и съответно „такса ремонти асансьор по протоколно решение от 14.01.2025 г. такса по чл. 51 ЗУЕС“. И за двата парични превода П.Д. е уведомяван на два пъти от „Български пощи“, но не се е явил да ги получи. Видно от Протокола за проведеното ОСЕС на 3

14.01.2025 г. П.Д. е преизбран за касиер на Е.с..

От показанията на св. П.Г., определена за събиране на дължимите от етажните собственици суми за ремонт на асансьора, се установява, че пълномощникът на ответницата И. П. отишъл при нея към края на събирането на парите и изразил желание да внесе дължимата сума, но поискал разписка. Свидетелката му обяснила, че не може да му издаде разписка, а плащането се отбелязва по списък, на който той следва да се подпише. Обяснила му, че разписка може да му издаде домоуправителя и да отиде при нея. Той отказал и заявил желание да ги изпрати на свидетелката по пощата. Тя от своя страна обяснила, че не е упълномощена да ходи до пощата и няма да ги приеме по този начин. Свидетелства, че запис не й бил изпращан. Дава показания, че всички собственици заплатили дължимите от тях суми в брой на срещу подпис в списък. Така се събирали и други дължими суми за поддръжката на общите части.

По делото е приложен и Правилник за вътрешния ред на Е.с. на ** на ** в кв.

„З.“, гр. Р., ул. „О.“ ** /л. 20 – л. 24 от делото/, приет със съответни изменения на процуесното ОС. В чл. 10, т. 4 от него е уредено, че управителят на ЕС издава и подписва касови бележки за просрочени суми по решения на Общото събрание на Е.с. и такси по чл. 51 ЗУЕС. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от Правилника пък списъците с таксите по чл. 51 ЗУЕС се обявяват на всеки три месеца на таблото за обяви. Таксите за заплащат до 15-то число на текущия месец при касиера на входа срещу подпис. При отсъствие на касиера, таксите се заплащат при управителя на ЕС също срещу подпис в списъците по месеци за съответната календарна година. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 3 от същия Правилник при забава повече от три месеца за плащане на дължими такси по чл. 51 ЗУЕС, същите са заплащат при управителя на ЕС, след като направи справка на задълженията и издава касова бележка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от същия правилник за внесената сума и периода, за който се погасява задължението.

С обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд уважил изцяло обективно съединените искове, като приел, че ответницата не е изпълнила влязлото в сила решение на общото събрание на ЕС, което включва не само задължението да бъде платена определена сума пари, а и начинът на плащане.

Формирал извод, че при липса на оспорване на законността на това решение на общото събрание от нейна страна за нея е възникнало задължение да го изпълни. За неоснователни са счетени възраженията на ответната страна че е налице забава на кредитора поради неоказано съдействие. Приел още, че плащане чрез пощенски запис на лице, което не е упълномощено да събира дължимите суми не може да се приме за точно изпълнение. Съдът изложил допълнителни аргументи, че останалите етажни собственици са заплатили дължимите от тях суми и без допълнително съдействие от кредитора, а единствено ответницата не го е направила.

4

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е частично основателна.

Правилно първоинстанционният съд, с оглед разменените между страните книжа и изразените становища по реда на чл. 143 ГПК в първото по делото съдебно заседание, изготвяйки доклада по делото е приел, че основният спорен между тях въпрос е дали е налице изправност на длъжника с оглед начина на плащане на процесните суми или е налице липса на кредиторово съдействие за получаване на дължимите суми.