Решение № 4649 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4649 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100279 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. С. К., ЕГН: **********, с адрес:

******, чрез адв. В. М., с която са предявени следните искове:

- срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит № ******, сключен от И.

С. К. като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

- срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, за връщане на неоснователно получени суми от дружеството в размер на 235,19 евро, с левова равностойност от 460 лв. – възнаградителна лихва по недействителен договора за потребителски кредит № ******;

- срещу „Multitude Bank p.l.c.”- дружество регистрирано в М., за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ******;

- срещу „Multitude Bank p.l.c.”- дружество регистрирано в М., осъдителен иск за връщане на сумата от 1022,58 евро, с левова равностойност от 2000 лв., неоснователно получени по договора за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит № ******, а в условията на евентуалност срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, за връщане на същата сума (така в последна уточняваща молба от 18.02.2026 г.).

С определение № 2657/04.03.2026 г. е прекратено производството по гр.д. № 279/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV гр. с-в., В 1

ЧАСТТА относно предявените искове от И. С. К., ЕГН **********, срещу „Multitude Bank p.l.c.”- дружество регистрирано в М., първият от които за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ******, а вторият за връщане на сумата от 2000 лв., неоснователно получени по договора за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит № ****** Производството по делото е продължило относно предявените искове от И. С. К., ЕГН **********, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит № ******, сключен от И. С. К. като кредитополучател; за връщане на неоснователно получени суми от дружеството в размер на 235,19 евро, с левова равностойност от 460 лв. – възнаградителна лихва по недействителен договора за потребителски кредит № ******; както връщане на сумата от 1022,58 евро, с левова равностойност от 2000 лв., неоснователно получени от ответника по договор за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит № ******

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че И. С. К. е сключила с „Фератум България“ ЕООД процесния договора за потребителски кредит № ******, по който и бил отпуснат паричен заем в размер на 2000 лв./1022,58 евро, при фиксиран ГЛП от 23 % и ГПР – 49,11 %. По повод на същия и на основание чл.

5 от договора за кредит бил сключен между И. С. К. и „Multitude Bank p.l.c.”дружество регистрирано в М., договора за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит № ******, при уговорено възнаграждение за поръчителя от 2000 лв./1022,58 евро, платимо разсрочено, чрез „Фератум България“ ЕООД, заедно с вноските по погасителния план. Поддържа се в исковата молба, че и двете сделки били недействителни. Налице било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като бил коректно посочен действителния размер на ГПР – в същия неправилно не било включено възнаграждението за поръчителя, последното явяващо се скрито оскъпяване на кредита и допълнително възнаграждение за кредитора, доколкото гаранционната сделка на практика била част от кредитната и задължително условие за отпускане на кредита. Клаузата за обезпечение била неравноправна и сключена във вреда на потребителя, като с уговореното възнаграждение за поръчителя се целяло заобикаляне на ограничения в ЗПК. Липсвало и ясно 2 посочена методика на формиране на ГПР, посочен в договора за кредита, а уговорения лихвен процент бил прекомерно завишен. Поради изложеното се поддържа, че плащанията на суми от страна на И. С. К. се явяват лишени от основание. Посочва се още, че ищцата, като кредитополучател, била заплащала суми единствено на „Фератум България“ ЕООД, което дружеството било получавало паричните средства както по договора за кредит, така и по договора за поръчителства. Поради това и се предявяват и двете осъдителни претенции именно срещу „Фератум България“ ЕООД. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено били посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечния размер на дължимата погасителна вноска. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът бил оценил кредитния риск и преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото било свързано единствено с договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и поръчителя. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото, че между ищцата И. К. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** за сумата от 2000 лв./ 1022,58 евро. Копие от договора е представено с исковата молба. Не се спори, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Безспорно е още, че кредитът е усвоен от ищцата, като в тази връзка не без значение е и обстоятелството, че тя е извършвала плащания на „Фератум България“ ЕООД за погашение на свои задължения към дружеството във връзка с процесния договор. Данни за последното се извеждат от заключението по приетата по делото ССчЕ.

При това положение съдът приема, че между ищцата К. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, сключен по реда на ЗПФУР. С договора за кредит на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 2000 лв./ 1022,58 евро за срок от една 12 месеца фиксиран ГЛП по заема 23 %, и посочени ГПР от 49,11 % и обща дължима сума – 2460 лв./ 1257,78 евро. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank p.l.c.” в полза на ответното дружество. По делото не е представено копие на сключения договор за гаранция между И. К. и „Multitude Bank p.l.c.”, но с отговора на исковата молба не се оспорва съществуването на същия. От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява, че ищцата е извършвала плащания към ответното дружество с 3 основание договор за поръчителство, които са в размер от 429,13 лв./ 219,41 евро. Поради това и доколкото ответникът по реда на чл. 190 ГПК не представя изискани от него документи - подробно справка за извършени плащания от ищцата по договор за потребителски кредит № ******, включително и платени на „Фератум България” ЕООД по повод на договор за предоставяне на гаранция (поръчителство), както и да представи копие от договора за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ******, ведно с приложенията към него, независимо, че са налице данни за такава сделка, то съдът приема на основание чл. 161 ГПК, че ищцата И. К. е сключила с „Multitude Bank p.l.c.” договор за предоставяне на гаранция на основание чл. 5 от процесния договор за кредит с възнаграждение по акцесорната сделка в размер от поне 429,13 лв./ 219,41 евро. Представена е единствено справка за платени суми към „Фератум България” ЕООД, като е пропуснато да се отбележи плащането на сумата по поръчителството, посочена от експерта.

При съобразяване с гореизложеното съдът споделя развитите аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank p.l.c.” в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Multitude Bank p.l.c.”. За отбелязване е още, че „Multitude Bank p.l.c.” е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство конкретно от „Multitude Bank p.l.c.” и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 2460 лв./ 1257,78 евро, защото същата 4 се завишава с възнаграждението по поръчителството на стойност от поне 429,13 лв./ 219,41 евро, и реалните разходи по кредита, които ще направи – размерът на ГПР по кредита положително е по-висок от посочения в договора, доколкото възнаграждението по поръчителството не е взето предвид при изчисляване на процента на оскъпяване. Това е видно от заключението по ССчЕ, вещото лице по която е изтъкнало, че като разход по кредита е отчетена единствено възнаградителната лихва. В тази връзка се извежда извод, че посочения в договора процента на разходите на годишна база не съответства на действително приложимия между страните. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.