Решение № 3729 от 14.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3729 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330110106 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът А. З. М., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. С. П., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както сумата от 500 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.02.2022 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 03.07.2019 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 120/ 2019 г. по описа на РУ- Хисар, за две престъпления- по чл. 343в ал. 2 от НК и по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „подписка“. На 25.11.2019 г. отново бил привлечен като обвиняем за същите две престъпления, като вече бил внесен обвинителен и се образувало н. о. х. дело № 7506/ 2020 г. На проведеното разпоредително заседание от 22.02.2021 г. наказателното производство било прекратено, а делото било върнато на прокуратурата. По първото обвинение се оказало, че наказателното постановление въобще не му било връчвано, а по второто се установило, че е налице маловажен случай. В тази връзка образуваното ДП било прекратено с постановление на прокуратурата от 24.02.2022 г. За защита по ДП бил ангажирал адвокат, на който заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Незаконното обвинение продължило две 1 години и осем месеца и в следствие на него ищецът бил претърпял неимуществени вредизатворил се в себе си, спрял да излиза с приятели, не се хранел нормално, не можел да спи, бил тревожен и това се отразило на отношенията му с близки и приятели. Изпитвал страх и притеснения, че може да бъде несправедливо осъден, изживявал стрес, страхувал се от наказателната репресия. Приятелите му започнали да го отбягват, страдал от пренебрежението на близките си, негативно били засегнати имиджа и доброто му име в обществото. Определя справедлив размер на обезщетението си от 3 000 лева. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Взетата мярка за неотклонение не била тежка, нито обвиненията били за тежки престъпления. Оспорва се датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Предвид реализираната по отношение на ищеца административно- наказателна отговорност чрез издаване на две наказателни постановления, в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, защото увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалия и в този случай не се дължало обезщетение. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, в която връзка липсвали доказателства за направени разноски. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 120/ 2019 г. по описа на РУ- Хисар при ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 5627/ 2019 г. на РП- Пловдив, приключила с постановление от 24.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство.

Приложени са и н. о. х. дело № 7506/ 2020 г. на ПРС, V нак. с-в, както и н. о. х. дело № 1881/ 2021 г. на ПРС, V нак. с-в, и двете прекратени, с връщане на делото на РП- Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 18.10.2022 г.). Св. З. А. М.- *** на ищеца, посочва, че баща му бил много стресиран от обвинението, притеснявал се да не го осъдят и да влезе в затвора. Много пъти ходел в полицията в Хисаря за разпити, идвал и на делото в Пловдив. Преди това бил весел и спокоен човек, а след обвинението вече го било страх дори да влезе в съда. Св. Т. А. М.също *** на ищеца, потвърждава, че баща ми бил викан на разпит в полицията, бил стресиран, притеснявал, се, вземал хапчета, не искал да се храни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на 2 граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително са били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК и по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по отношение на ищеца, след внесени на два пъти обвинителни актове и прекратени съдебни производства, които са били върнати на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани двама свидетели- синовете на ищеца, които описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес.

Макар и показанията им да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицата се явяват заинтересовани в определена степен от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на 3 поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетелите не е имало каквото и да е негативно отношение от страна на околните. Не се установява обвиненията да са накърнили авторитета на лицето или пък, че близки и познати са се отдръпнали от него само, защото той е бил обвинен.

Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за един толкова недълъг период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Няма доказателства за влошаване на здравословното му състояние, както твърдят свидетелите, като обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, които е преживял, не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.

Следва да се има предвид, че за едното обвинение е прието, че формално има състав на престъпление, но е налице явна незначителност на деянието и спрямо лицето е ангажирана отговорност по ЗАНН. Всичко това от една страна обуславя по- нисък интензитет на вредите, защото не е било невярно обстоятелството, че ищецът е управлявал нерегистрирано МПС и оттук той сам е предизвикал с поведението си проверката на властите спрямо себе си, което пък от друга страна представлява основание за присъждане на по- нисък на търсеното обезщетение.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално4 следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като обвиняем на 03.07.2019 г., а постановлението за прекратяване е от 24.02.2022 г. Ищецът е давал обяснения, предявявано му е разследването, била му е била наложената най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Съставени са му два броя АУАН и НП, за нарушения по ЗДв.П, като спрямо него е реализирана само административно- наказателна отговорност. Самото разследване в досъдебната фаза е приключило в разумен срок от по- малко от две години и половина, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства (писмени, гласни, експертизи), образуване на две съдебни производства и прекратяването им със съответни указания към разследващите за разкриване на обективната истина. Както вече се посочи, обвиненията не са били повдигнати за тежки умишлени престъпления, а и не се установява конкретният случай да е придобил какъвто и да е отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.